Ниша в Бегликташ отсява праведните от грешните СНИМКИ
Ако човек има терзания дали е виновник, елементарно може да откри отговор. Стига да е решил да отиде на море някъде сред Бургас и Приморско. Тогава няма никакъв проблем да отскочи до тракийското светилище Бегликташ (или Беглик таш). Намира се съвсем до брега, единствено на 5 км от Приморско, в буферната зона на резервата " Ропотамо " в полите на Странджа. Представлява отбор от големи каменни блокове с разнообразни размери и форма, пръснати върху близо 8 декара.
Възторжени туристи го назовават " българския Стоунхендж ", само че общото му с английските мегалити в Солсбъри е единствено, че се е употребило за светилище по време на лятното слънцестоене. В Бегликташ също се вижда човешка интервенция, само че множеството работа е свършена от природата.
Преди към 70 млн. години тук било дъното на море. От планинския масив, наоколо до сегашен Бургас, избухва вулкан и изстиналите големи части лава се трансформират в великански скали. С течение на годините - в следствие напразно, водата и слънчевите лъчи - се образували причудливите естествени явления.
Според учените
Бегликташ е построен от тракийското племе скримиани, които се славели като най-изкусните металурзи
Вероятно през второто хилядолетие те са подредили някои от по-малките скали, с цел да съградят самобитно сакрално пространство, което е било отдадено на Богинята майка и на нейния наследник - Бога-Слънце Загрей. Част от огромните мегалитни скали са с тегло близо 100 тона и е немислимо да са били преместени с човешка ръка. В една от скалите има завършен престол, където евентуално е седял жрецът. В центъра на светилището се намира голям камък, наименуван Апостол таш, който се опира на три точки. Там има и в допълнение завършен процеп, през който през лятото се процежда слънцето, което кара фотографи да бият път отдалеко за неповторимите фрагменти.
Една от най-запазените елементи е „ брачното ложе” - особено изсечен плосък камък, където жреците изпълнявали обред, изразяващ бракосъчетанието сред бога на Слънцето и богинята на Земята. Около това легло са изправени сходно на стражи още няколко камъка, сложени там може би с цел да скриват свещенодействието.
Вдясно от „ ложето” е
Каменният престол, от който основният сановник е следил и евентуално ръководел церемониите.
Той също е ситуиран сред два големи каменни блока.
Слънчевият часовник е включвал 16 плоски камъка, от които в този момент са останали единствено 7, които сходно на плочки от домино са повалени на една страна.
Скала с форма на обърнато сърце или Божественият пестник са някои от определенията, дадени на голямата скала, която закрива входа към Свещената пещера. Под нея античните са издълбали ниша, задоволителна да побере трима души, в случай че, несъмнено, се намерят куражлии, подготвени да легнат под тежката 200 тона канара, крепяща се единствено на две опорни точки.
Свещената пещера е най-големият у нас долмен (две отвесно сложени каменни плочи, покрити с трета), който обаче не е употребен за погребални ритуали, а тъкмо противоположното - символизира утробата на Майката Земя и има сходна форма.
В Лабиринта племето избирало своите „ просветени “, които успявали да преминат с вързани очи
през другите тествания. В взаимозависимост от посоката, която поемали младежите, пък ставало ясно дали ще се занимават с духовните, или със земните каузи.
До Лабиринта се намира и стеснен процеп, сред две отвесни скали, високи към 6 м. Той символизира прекосяването от земното в подземното царство. Казват, че единствено хората с същински чисти души можели да преминат през него. Екскурзоводи обаче признават, че най-често са имали драми с шишковци, които напъвали да се проврат, само че се заклещвали. Един възпълен господин изпаднал в такава суматоха, че се наложило да викат доктор, с цел да му смъкна кръвното, откакто с големи старания бил измъкнат от процепа.
Светилището просъществувало до V век от н.е., когато земите в близост стават част от Римската империя. С навлизането на християнството през IX век в дребния залив е издигната църквата „ Св. Параскева “. До останките <210> в закътания залив води дребна пътечка.
Иначе днешното си наименование светилището дължи на локалните овчари, които по турско време гледали големи стада. На обширната поляна пред скалите странджанските овчари са предавали на бея дължимия брой овце като налог. Беглик значи налог на турски, а таш е камък. После животните били товарени на гемии в близкия залив Света Параскева, откъдето поемали към Цариград.
Както постоянно се случва у нас, първи се впечатлил от Бегликташ чужденец. Това е чешкият археолог Карел Шкорпил, който малко след Освобождението минавал с лодка край брега. Така зърнал стърчащите скали, които след това описал в детайли.
По времето на соца светилището на процедура е недостъпно за простосмъртните, тъй като попада в територията на някогашната ловна резиденция " Перла ", където комунистическите велможи отсядали. Легендата споделя, че навръх мястото на праисторическия монумент се издигала
вишката, от която първият човек в страната Тодор Живков отстрелвал глигани.
Съвременните изследвания на скалния комплекс стартират през 1972-1973 година, в границите на археологическата експедиция „ Аполония-Странджа “, под управлението на проф. Александър Фол, само че едвам едва през 2002 година светилището оказва се. Тогава археоложката Цоня Дражева от Историческия музей в Бургас дружно с екипа си подрежда падналите мегалити по хипотетичните им места. Изработен е общ проект на светилището и разположените в него обекти с тяхното предопределение.
Сега напорът на туристи е огромен, изключително през летния сезон. Зевзеци пък водят там съпругите си, с цел да ги прекарват през процепа, който отсява неверните. Излизало доста по-евтино, в сравнение с детектор на лъжата.
Възторжени туристи го назовават " българския Стоунхендж ", само че общото му с английските мегалити в Солсбъри е единствено, че се е употребило за светилище по време на лятното слънцестоене. В Бегликташ също се вижда човешка интервенция, само че множеството работа е свършена от природата.
Преди към 70 млн. години тук било дъното на море. От планинския масив, наоколо до сегашен Бургас, избухва вулкан и изстиналите големи части лава се трансформират в великански скали. С течение на годините - в следствие напразно, водата и слънчевите лъчи - се образували причудливите естествени явления.
Според учените
Бегликташ е построен от тракийското племе скримиани, които се славели като най-изкусните металурзи
Вероятно през второто хилядолетие те са подредили някои от по-малките скали, с цел да съградят самобитно сакрално пространство, което е било отдадено на Богинята майка и на нейния наследник - Бога-Слънце Загрей. Част от огромните мегалитни скали са с тегло близо 100 тона и е немислимо да са били преместени с човешка ръка. В една от скалите има завършен престол, където евентуално е седял жрецът. В центъра на светилището се намира голям камък, наименуван Апостол таш, който се опира на три точки. Там има и в допълнение завършен процеп, през който през лятото се процежда слънцето, което кара фотографи да бият път отдалеко за неповторимите фрагменти.
Една от най-запазените елементи е „ брачното ложе” - особено изсечен плосък камък, където жреците изпълнявали обред, изразяващ бракосъчетанието сред бога на Слънцето и богинята на Земята. Около това легло са изправени сходно на стражи още няколко камъка, сложени там може би с цел да скриват свещенодействието.
Вдясно от „ ложето” е
Каменният престол, от който основният сановник е следил и евентуално ръководел церемониите.
Той също е ситуиран сред два големи каменни блока.
Слънчевият часовник е включвал 16 плоски камъка, от които в този момент са останали единствено 7, които сходно на плочки от домино са повалени на една страна.
Скала с форма на обърнато сърце или Божественият пестник са някои от определенията, дадени на голямата скала, която закрива входа към Свещената пещера. Под нея античните са издълбали ниша, задоволителна да побере трима души, в случай че, несъмнено, се намерят куражлии, подготвени да легнат под тежката 200 тона канара, крепяща се единствено на две опорни точки.
Свещената пещера е най-големият у нас долмен (две отвесно сложени каменни плочи, покрити с трета), който обаче не е употребен за погребални ритуали, а тъкмо противоположното - символизира утробата на Майката Земя и има сходна форма.
В Лабиринта племето избирало своите „ просветени “, които успявали да преминат с вързани очи
през другите тествания. В взаимозависимост от посоката, която поемали младежите, пък ставало ясно дали ще се занимават с духовните, или със земните каузи.
До Лабиринта се намира и стеснен процеп, сред две отвесни скали, високи към 6 м. Той символизира прекосяването от земното в подземното царство. Казват, че единствено хората с същински чисти души можели да преминат през него. Екскурзоводи обаче признават, че най-често са имали драми с шишковци, които напъвали да се проврат, само че се заклещвали. Един възпълен господин изпаднал в такава суматоха, че се наложило да викат доктор, с цел да му смъкна кръвното, откакто с големи старания бил измъкнат от процепа.
Светилището просъществувало до V век от н.е., когато земите в близост стават част от Римската империя. С навлизането на християнството през IX век в дребния залив е издигната църквата „ Св. Параскева “. До останките <210> в закътания залив води дребна пътечка.
Иначе днешното си наименование светилището дължи на локалните овчари, които по турско време гледали големи стада. На обширната поляна пред скалите странджанските овчари са предавали на бея дължимия брой овце като налог. Беглик значи налог на турски, а таш е камък. После животните били товарени на гемии в близкия залив Света Параскева, откъдето поемали към Цариград.
Както постоянно се случва у нас, първи се впечатлил от Бегликташ чужденец. Това е чешкият археолог Карел Шкорпил, който малко след Освобождението минавал с лодка край брега. Така зърнал стърчащите скали, които след това описал в детайли.
По времето на соца светилището на процедура е недостъпно за простосмъртните, тъй като попада в територията на някогашната ловна резиденция " Перла ", където комунистическите велможи отсядали. Легендата споделя, че навръх мястото на праисторическия монумент се издигала
вишката, от която първият човек в страната Тодор Живков отстрелвал глигани.
Съвременните изследвания на скалния комплекс стартират през 1972-1973 година, в границите на археологическата експедиция „ Аполония-Странджа “, под управлението на проф. Александър Фол, само че едвам едва през 2002 година светилището оказва се. Тогава археоложката Цоня Дражева от Историческия музей в Бургас дружно с екипа си подрежда падналите мегалити по хипотетичните им места. Изработен е общ проект на светилището и разположените в него обекти с тяхното предопределение.
Сега напорът на туристи е огромен, изключително през летния сезон. Зевзеци пък водят там съпругите си, с цел да ги прекарват през процепа, който отсява неверните. Излизало доста по-евтино, в сравнение с детектор на лъжата.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ