Ако човек е решил да си отиде, ще си отиде
Ако човек е решил да си отиде, той по този начин или другояче ще си отиде. Дори в случай че съумеете за известно време да отложите неизбежното: посредством шантаж, рушвет, хвалебствие, заплахи…
Точно противоположното, колкото по-силно задържате човек, толкоз по-силно той ще желае да си тръгне.
Ще избере комфортния миг и ще избяга…
И връзките ще стават все по-лоши и неприятни: той ви възприема като затвор, който го държи насила; като затруднение, което му пречи. От любовта, другарството, уважението, няма да остане нищо. Без значение: в краката му ли ще се въргаляте или ще го заплашвате с револвер.
Резултатът ще е един – ще избере комфортен миг и ще избяга. Ще се включи инстинктът за независимост. Ако се опитате да задържите зверчето, то стартира да хапе, да драска и да се дърпа. Това е инстинкт, с инстинкта не може да се борите. Убеждаване, пояснения, яд и сълзи нищо не вземат решение. И даже пари, в случай че става дума за работа.
Временно може да отложите тръгването. Но това ще утежни обстановката – рано или късно ще си тръгне, в случай че е решил. По-добре го пуснете. Може и да се върне, самичък да се върне.
Може и да не се върне в никакъв случай. Но съпротивата е безсмислена, единствено отлагате неизбежното. Страданието ще продължи. Не си тръгнат, в случай че са решили. Колкото по-рано си тръгнат, толкоз по-малко ще е тъгата. И дано на независимост помислят трябвало ли е да си потеглят. И ние ще помислим – би трябвало ли да одобряваме назад този, който си е тръгнал.
