Ако четеш Хера.бг значи малко познаваш Роси. Казвам малко, защото

Ако четеш Хера.бг значи малко познаваш Роси. Казвам малко, тъй като това, което ни показва тук е единствено част от нейните „ суперуомън ” благоприятни условия. (през 2011 година Роси бе част от екипа на Hera.bg)

Интервюто взех задочно, т.е изпратих й въпроси, на които получих отговори. Публикацията му малко се забави. Но в живота няма случайности и аз се срещнах с Роси преди то да види бял свят. И в този момент всички заинтригувани ще би трябвало да прочетат освен това от нейните отговори. Ще пропусна много основни неща и ще ви „ спусна напряко ” на действителната ми среща с нея: Награждаването на БГ Сайт 2010.

Роси ни чака пред „ Модерен спектакъл ” в София, чакам да е с нещо лилаво, тъй като знам, че това е обичан нейн цвят. Не ме разочарова, а напряко очарова с лилави боти (боже, прелестни са), аз съм си такава целуваща (сигурно доста хора се дразнят) и незабавно я разцелувам, мисля че тя неочаква това и е леко стъписана. Казвам, че ще запаля цигара – тя пък очаквала от мен това – бистрота ви споделям (И да, аз съм пушач. Знам, че не е здравословно:))

. А и там Роси си хортуваше с Искра. Аз си приказвах с всякакви остарели познати (е признавам, че беше по този начин, тъй като знаех, че Роси ще остане с нас след това).

Къде ще идем Роси? Роси ме стъписа с информацията, че авансово е проверила какви заведения има в близост, внимателно ми оповестява, че тя не е техен клиент. Никъде няма места (за наслада, която по-късно ще схвана, с оглед приятния ресторант). Събираме се по-голяма компания и се озоваваме в турски ресторант.

Малки полемики, поръчки, аз се пробвам да укривам: любознанието си, страстта от цялата вечер, компанията, награждаването и Роси (много ясно).

Бога ми, какво си говорех с Роси, ами не помня (съжалявам Роси, прочувствена амнезия). Изказвам съмнение, че духащата вентилация е издухала спомените ми. Колко хора се тормозят за вас, когато вентилацията духа, а вие сте болен? Аз знам: Роси + няколко други.

Роси е странна. Да. Защото да бъдеш угрижен, да си деликатен, да бъдеш себе си, без да смачкаш другия със своите познания (а ние знаем, че Роси има съществени такива), си е чиста проба чудноватост. Днес, в случай че знаеш малко над междинното, слагаш индивида в ъгъла на кръга и пердах, пердах, пердах със познания – до момента в който нахраниш човешкото си его, какъв брой си „ огромна работа ” и какви са „ дребни работи ” другите. Но Роси не е такава, тя слуша. Не, тя чува твоята струна и ти дава отговор в същата тоналност. И в случай че си мислиш - „ е това е форма на приспособяване ”, ами не, това се назовава човещина. Чета й сега отговорите. Да, Роси е притеснителна. Роси нямаш причина заради която, да се притесняваш.

Бърборим си нещо и за миг с Роси се държим за ръце (върху турски възглавнички), Роси е мощно обичаща и искаща да даде себе си. Рядкост е. Роси има доста красиво възприятие за комизъм.

Тръгваме към някакъв клуб, само че се оказва „ Че няма никакъв късмет да влезнем в него ”. Карай. С Роси се разделяме, а тя ни споделя: „ поставила съм бомба в колата ”. Ха-ха-ха, не, не. Казва, че е поставила подарък в колата, само че можеше да е бомба.

Казвам ви, необичайност са такива Човеци. Роси ни бе поставила Ама с етикет от ръчна хартия, която тя е направила. С някакви миризмички в самата хартия (дори запушеното ми носле може да ги долови). Колко хора ви подаряват нещо, което са приготвили сами? Аз знам: Роси + няколко други.

- Мотото на Hera.bg е „ Това съм Аз ”. Можеш ли да опишеш с 6 думи коя е Росица?
- Емоционална, изобретателна, енергична, притеснителна, експериментатор, шарена (напоследък най-много лилава). Кажи му на един лингвист да бъде къс – и гледай по какъв начин се мъчи:)

- Роси, ти списваш два блога, разкажи ни какво ще намерят в тях читателите?
- Единият блог –, се роди като допълнение към уеб страницата ми, който е за дарове и разнообразни неповторими творения. Но като всяко дете и той потегли по собствен личен път и разви разнообразни „ гении ”. Сега е мястото, в което демонстрирам всичко това, което върша с ръцете си – ангели, украшения за дома, огърлици, ръчно ляти свещи с цветя, глинените копчета... Последната ми пристрастеност е ръчната хартия и всичко, което може да се направи от нея – визитки, етикети, картички, обеци, купи. Другият блог –, е за другите ми занимания – писането и фотографията.

- Какво ти би трябвало, с цел да бъдеш щастлива?
- Спокойствие и безпокойство. Любими хора и някои не толкоз обичани. Път, кола, бензин, хубава музика, море....

- Защо Роси прави ангели?
- Ангелите са обичаната ми форма на живот. Започнах да ги върша първо от картон, след това от креп хартия, в този момент ги създавам от ръчна хартия с цветя и семена. Правила съм и от плат, от макарони, от глина. Ангелът пазител е доста персонален подарък. Обикновено ги създавам, съобразени с някакви черти от външността или характера на индивида, за който са (ако го познавам). И съм сигурна, че щом е зареден с позитивни страсти и е особено за този човек, той в действителност ще го пази.

- Как намираш време и възторг да съвместяваш толкоз доста неща: работиш, пишеш, снимаш, изработваш ръчни неща, списваш блогове, готвиш вкусотийки?
- Гледам си в краката, като вървя по улиците. Хората изпускат какво ли не – от време на време и възторг. Като си намеря – мой си е:) Шегувам се. За всичко си има време – за сериозната работа, за чистенето на дома, за канелените сладки, за дребното, уютното магазинче, за което бленувам... Въпрос на организация и вътрешно чувство. Ако през днешния ден ме е въодушевила забавната цепнатина в асфалта – значи е време за фотоблога. Ако ме сърбят ръцете – вадя сушените цветя, ситото и трансформирам сметките за парно в обеци, да вземем за пример:)

- Знам, че си почнала. Защо реши да го направиш?
Една другарка си пожела да порасне задоволително, с цел да не може да мине под венчило. Аз пък съм единствено 163 см, няма за по кое време да раста, по тази причина следващата година юни месец считам да мина под венчилото:) Започнах дневника, тъй като считам за моята женитба сама да подготвя доста неща – поканите, украсата в ресторанта, букета, кошничките, табелките за маса и всякакви други хрумки. Искам да покажа по какъв начин сватбата може да се случи като не се пилеят непотребни пари, само че да е доста красива и с персонален почерк. За да могат и други хора да се възползват от концепциите, взех решение да ги споделям в текстове и фотоси.

- Роси, в случай че можеш да влезнеш в машина на времето, накъде ще пътуваш – към предишното или към бъдещето?
- Хм, забавно...Бъдещето по този начин или другояче ме чака. Да демонстрирам несвоевременно любознание към него някак не ми се коства редно и забавно. Може би към предишното – в ретро София, когато колите са били необичайност, а дамите са се разхождали умерено по средата на улицата с дантелени чадърчета и дълги, елегантни рокли. Или в някои моменти от моето детство, с цел да срещна още веднъж скъпи за мен хора, или да поправя някои обстановки.

- Ако Роси си има двор, какво ще има в него?
- Роси си прави мини двор на терасата, където напролет сади магданоз, риган, босилек, мента, копър, даже тикви и кратунки. В родния ми град имаме огрооомен двор, в който има всичко – от кокошки и дърва за зимата, до лозе божури и лехи с домати и зелена салата. А когато имам своя дребна къщурка с дворче, в него сигурно ще има доста плодове, зеленчуци, слънчеви лампи и градинска люлка за спокойни вечери, в компанията на звезди, щурци и чаша вино.

- Каква съгласно теб би трябвало да бъде дамата през днешния ден?
- Изобретателна. За да съчетава всички функции, в които би трябвало да влиза в всекидневието си, да намира време за всичко и да прави хората към себе си удовлетворени и щастливи. Себе си също!

- Роси предложи нещо от твоя блог.
- Нека да е „ ”.

- Би ли поискала нещо на читателите на Hera.bg
- Да бъдат себе си, тъй като такива, каквито са, с всичките си хубави качества и дефекти, са неповторими.

интервюто е направено през 2011 година