Футбол по Великден: Яйца в атака по време на дерби в Пловдив
Ако бях Валери Божинов, щях да установявам, че Великден ще е същият като предходната година, единствено че нов. Понеже не съм достигнал мисловния катарзис на корифея от Горна Оряховица, ще ви опиша един анекдот по случая
Две яйца се целуват. По едно време едното въздъхва: - Ох, по кое време най-накрая ще пристигна тоя Великден!?!
Сега, когато поръчаната по телефона пица идва по-бързо от кола за спешна помощ, ще ви опиша преживелица от едни времена, в които Великден не беше на респект – в противен случай, дори намаляваха държанието на учениците, които са посетили вечерта църквата, с цел да възпламенят свещ. Нещо повече, години по-късно пускаха филми с Брус Лий, с цел да не вървят младите на черква.
И по този начин, ще ви опиша за историческата " яйчена офанзива " по време на мач от Републиканската А футболна група. Случката е през 1957-а, една година след Априлския пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия, на който се развенчава култът към личността на Вълко Червенков и стартира градежът на нов – към Тодор Живков.
Датата е 21 април, тъкмо денят на Великден, стадионът е " 9-и септември " (сега " Пловдив " ), а мачът е Спартак – Левски. Феновете на кючукпарижани са изпълнили трибуните, които са с потенциал 30 000 фенове по това време. Отбелязвам, че тогава " Спартак " е най-обичаният и известен клуб в Пловдив. Даже в същата година тимът приключва на седмо място, пред осмия Ботев-Пловдив, а Локомотив и Марица не са в А група.
За да покажат съпричастността си към неразрешения за празнуване Великден, пловдивските почитатели влизат на стадиона с великденски яйца, някои от по-запалените с цяла кора. При започването на мача следва залп от яйца по игрището. Небходимо е много време, с цел да се почисти теренът и мачът да продължи.
Първата вълна обаче е нищо, съпоставена с втората, която е реалност след попадението на Христо Илиев – Патрата в 66-ата минута на мача. Феновете съзират нарушаване на Патрата против бранителя на пловдивчани Димитър Бахчеванджиев и настъпва страхотна блъсканица. Десетки хиляди яйца летят в посока терена и по-специално към бедната глава на рефера Йордан Таков, който подминава нарушаването.
Разказвам ви случката през погледа на починалата ми майка, която на млади години не е пропущала мач на " Спартак ".
" Цяла тайфа младежи от Бунарджика отидохме на мача и всички си бяхме взели по няколко великденски яйца. Започна мача и всички към нас започнаха да хвърлят яйца по терена. Аз имах две и ми се свидеха да ги мятам ей по този начин, бадева, та си ги резервирах. Добре, но софиянци взеха, че вкараха гол, а съдията не призна нарушаване против наш състезател (б.а. – Бахчеванджиев) и тогава започнаха едни дивотии, напряко не е за разправяне. Всички замятаха яйца по терена и мереха рефера. В паниката вуйчо ти ме издебнал и взел двете яйца от чантата ми. Ние едно време къщите си не заключвахме, та какво остана да си закопчавам чантата?! Гледам обаче две шарени яйца удрят страничния рефер. Викам си, ха, някой си е играл като мен с восък да шари яйцата си. Да знаеш и това беше проблем, защото бяхме доста небогати и баба ти не даваше да зяносваме восъка от свещите, правехме нови от изтеклия восък.
Както и да е, поуспокоихме се по трибуните, откакто свършиха яйцата. Взехме да дюдюкаме по съдииите и се радвахме на „ пъстрата великденска софра “, в която се бе трансформирал теренът на " 9-и септември ".
Мачът свърши 1:0 за Левски. Преди за излезем от стадиона, крещя на приятелката ми: " Дай да се чукнем с яйцата ". Тя ми сподели, че нейните полетели по терена. Аз услужлива: " Ще ти дам едно, аз имам две ". Бъркам в чантата, а там празно, съвсем като в главата на съдията на мача. Гледам вуйчо ти – в профил седи и се усмихва. Изчака да го нахокам крепко и ми вика: " Ама хубаво, че си избрала положителни борци, несъмнено видя по какъв начин го заболя съдията, като го цапардосах ".
Това е моята същинска великденска история. Опитах се да не се върша на забавен, с цел да не заприличам на персонажа от вица:
- Дядо попе, може ли тази година да не заговявам до Великден?
- Може, така и така постовете ти са тъпи!
Весел Великден, другари! И си пазете яйцата, ей!
Текстът е част от специфичното ни издание " Марица Великден ". Можете да го разгледате
Две яйца се целуват. По едно време едното въздъхва: - Ох, по кое време най-накрая ще пристигна тоя Великден!?!
Сега, когато поръчаната по телефона пица идва по-бързо от кола за спешна помощ, ще ви опиша преживелица от едни времена, в които Великден не беше на респект – в противен случай, дори намаляваха държанието на учениците, които са посетили вечерта църквата, с цел да възпламенят свещ. Нещо повече, години по-късно пускаха филми с Брус Лий, с цел да не вървят младите на черква.
И по този начин, ще ви опиша за историческата " яйчена офанзива " по време на мач от Републиканската А футболна група. Случката е през 1957-а, една година след Априлския пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия, на който се развенчава култът към личността на Вълко Червенков и стартира градежът на нов – към Тодор Живков.
Датата е 21 април, тъкмо денят на Великден, стадионът е " 9-и септември " (сега " Пловдив " ), а мачът е Спартак – Левски. Феновете на кючукпарижани са изпълнили трибуните, които са с потенциал 30 000 фенове по това време. Отбелязвам, че тогава " Спартак " е най-обичаният и известен клуб в Пловдив. Даже в същата година тимът приключва на седмо място, пред осмия Ботев-Пловдив, а Локомотив и Марица не са в А група.
За да покажат съпричастността си към неразрешения за празнуване Великден, пловдивските почитатели влизат на стадиона с великденски яйца, някои от по-запалените с цяла кора. При започването на мача следва залп от яйца по игрището. Небходимо е много време, с цел да се почисти теренът и мачът да продължи.
Първата вълна обаче е нищо, съпоставена с втората, която е реалност след попадението на Христо Илиев – Патрата в 66-ата минута на мача. Феновете съзират нарушаване на Патрата против бранителя на пловдивчани Димитър Бахчеванджиев и настъпва страхотна блъсканица. Десетки хиляди яйца летят в посока терена и по-специално към бедната глава на рефера Йордан Таков, който подминава нарушаването.
Разказвам ви случката през погледа на починалата ми майка, която на млади години не е пропущала мач на " Спартак ".
" Цяла тайфа младежи от Бунарджика отидохме на мача и всички си бяхме взели по няколко великденски яйца. Започна мача и всички към нас започнаха да хвърлят яйца по терена. Аз имах две и ми се свидеха да ги мятам ей по този начин, бадева, та си ги резервирах. Добре, но софиянци взеха, че вкараха гол, а съдията не призна нарушаване против наш състезател (б.а. – Бахчеванджиев) и тогава започнаха едни дивотии, напряко не е за разправяне. Всички замятаха яйца по терена и мереха рефера. В паниката вуйчо ти ме издебнал и взел двете яйца от чантата ми. Ние едно време къщите си не заключвахме, та какво остана да си закопчавам чантата?! Гледам обаче две шарени яйца удрят страничния рефер. Викам си, ха, някой си е играл като мен с восък да шари яйцата си. Да знаеш и това беше проблем, защото бяхме доста небогати и баба ти не даваше да зяносваме восъка от свещите, правехме нови от изтеклия восък.
Както и да е, поуспокоихме се по трибуните, откакто свършиха яйцата. Взехме да дюдюкаме по съдииите и се радвахме на „ пъстрата великденска софра “, в която се бе трансформирал теренът на " 9-и септември ".
Мачът свърши 1:0 за Левски. Преди за излезем от стадиона, крещя на приятелката ми: " Дай да се чукнем с яйцата ". Тя ми сподели, че нейните полетели по терена. Аз услужлива: " Ще ти дам едно, аз имам две ". Бъркам в чантата, а там празно, съвсем като в главата на съдията на мача. Гледам вуйчо ти – в профил седи и се усмихва. Изчака да го нахокам крепко и ми вика: " Ама хубаво, че си избрала положителни борци, несъмнено видя по какъв начин го заболя съдията, като го цапардосах ".
Това е моята същинска великденска история. Опитах се да не се върша на забавен, с цел да не заприличам на персонажа от вица:
- Дядо попе, може ли тази година да не заговявам до Великден?
- Може, така и така постовете ти са тъпи!
Весел Великден, другари! И си пазете яйцата, ей!
Текстът е част от специфичното ни издание " Марица Великден ". Можете да го разгледате
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ