Има един глупак, но той не е Борис Джонсън
Ако Борис Джонсън още не ви е обидил, това е единствено тъй като не ви познава.
За острия език на БоДжо, както е прочут някогашният кмет на Лондон и сегашен любимец за ръководител на Консервативната партия и министър председател на Обединеното Кралство, няма фигури, които да не се трансформират в цели.
Не съществува ваксина против бодливото внимание на Джонсън. Жени, малцинства, английски и задгранични водачи: Борис постоянно е имал нещо пиперливо за шерване. Той е лютата чушка на английския политически хайлайф.
През 2016-та консервативното английско списание Spectator афишира награден фонд от хиляда паунда за този, който измисли най-обидната поема за турския президент Реджеп Ердоган. Въображението на Борис Джонсън се развихря като джебчийка в тролейбус и той печели премията. БоДжо съчетава полова поезия с не неприятна ритмична стъпка, поетизирайки обекта си, внушавайки му фамилиарност с коза.
Откъде да знае Борис, че това би му основало известни неудобства, когато два месеца след оргията на художествения му нагон, той ще се окаже на кормилото на английската външна политика, оглавявайки дипломатическия корпус на Обединеното кралство. Още повече, че самият Джонсън има отчасти турско родословие: прародител му е османският стихотворец и политик Али Кемал Бей.
В края на 2017 година Борис Джонсън към този момент е секретар на външните работи и му следва посещаване в Русия, което ще е първото такова от пет години насам на началник на английския Foreign Office. Борис взема решение да " предразположи " домакините, като дни преди визитата споделя, че Русия е " затворена, неприятна, военизирана и антидемократична ". В отговор външният министър на страната, Сергей Лавров, се пробва да сложи своя бъбрив английски сътрудник също в комплицирана обстановка. Борис обаче не остава по-назад и на собствен ред пред медиите и пред погледа на Сергей Лавров прави бърз преглед на това какъв брой британски чипс и бентлита са били поръчани от Русия.
Много обвинявания могат да бъдат ориентирани против Джонсън (като това, че той прави редица дипломатически гафове и като цяло остава усещането, че не е изключително квалифициран за външнополитическата си работа), само че не и това на тенденциозното държание. Когато си в полезрението на Борис, не съществуват такива скучни категории като " врагове " и " другари ": Барак Обама мразел Уинстън Чърчил, тъй като част от предшествениците на американския президент били от Кения, а главното стеснение на Ню Йорк било това, че там може да срещнеш Доналд Тръмп.
А самият Борис Джонсън е роден точно в Ню Йорк през 1964 година Той сигурно има доста гении, само че моногамията не наподобява да е един от тях. Губи брачната си халка час след първата му венчавка. Явно, след това губи въобще и интерес към първата си жена. След развода следва нова сватба, която завърши още веднъж с бракоразвод. Междувременно има няколко секс афери, за които джентълменството не разрешава да се приказва. Тук може би би трябвало да уточним, че БоДжо е догматично рус (по таргариенски) и със светли очи. Тази композиция очевидно го е трансформирала в жертва на женските домогвания.
Уволняван е няколко пъти - и като публицист (от списание The Times), и като секретар в кабинета " в сянка " на торите. Въпреки това дълги години разгласява текстове (и в Daily Telegraph, и в Spectator), които печелят внимание с прозорливостта и с интелигентността на създателя си. Ще бъде титулуван и като обичания публицист на Маргарет Тачър.
Един от някогашните към този момент водачи на либерал-демократите в Британия го дефинира " като Доналд Тръмп с речник ". Въпреки че паралелите с настоящия американски президент са изкушаващи (не единствено в русите перчеми, само че и в редица от посланията им), съществуват задоволително разлики сред двамата. Основното от тях е, че Борис Джонсън е кариерен политик със солидна подготовка и със стратегически взор. Можем да кажем, че Борис Джонсън е интелигентната и мислеща версия на Найджъл Фараж.
Това, което критиците му постоянно не схващат, е, че БоДжо може да играе ролята на смешник (например, когато вместо отговори, сервира чаши с чай на журналистите), само че не е шут самичък по себе си. Той сигурно е обществено и политически повратлив (това са джентълменските евфемизми на конюнктурен): не се печелят елементарно два следващи кметски мандата на демократичен и мултикултурен Лондон, когато си кандидатура на консерваторите, чиято групировка е известна като " неприятната партия ".
Когато лондонската аудитория през 2008-ма и 2012-та години бе заредена с бюлетини в ръце, Борис комфортно оповести, че е пушил трева и е вземал кокаин като студент. И че е от турски генезис. И че е (внимание!) за прошка на незаконните мигранти. През 2010 година същият се появи и на гей-парада в Лондон, с черен смокинг, който в своята младост може и да е бил моден, и с една каубойска, само че розова шапка, която подскачаше в ръката му като разгонена котка.
Е, преди този момент Джонсън ще употребява и пейоративен диалект от английското колониално минало по отношение на " дребните черни деца " ( " piccaninnies " ), само че да не бъркаме още веднъж джентълменството с клюкарството.
И вместо интригите, да посочим обстоятелствата: двата кметски мандата на Борис Джонсън отпред на лондонската администрация са сполучливи (въпреки че позволи на Тотнъм да стартират градежа на новия си стадион). Така най-малко считат потребителите на неговата политика: съгласно проучване на YouGov в края на втория му мандат 52% от лондончани считат, че кметът им е приключил " добра работа " (срещу 29%, които са на противното мнение).
Онзи Борис обаче има малко общо с този Джонсън, който видяхме през 2016-та година, когато някогашният кмет на Лондон бе една от главните фигури в лагера на апологетите на напускането на Европейския съюз от страна на Англия. Актуализираната версия на Джонсън картинно искаше суверенитета на страната си назад (от Брюксел и от Европейския съд за правата на човека), разгласи се против вътрешната трудова миграцията в Европейски Съюз и изговори куп нелепости (като тази, че Обединеното кралство ще икономисва по към 350 млн. паунда на седмица след излизането си от ЕС). Впоследствие ще напусне и поста си в държавното управление на Тереза Мей, изразявайки противоречие с направения и препоръчан проект за Брекзит от екипа на английския министър-председател (нищо, че на по-късен стадий ще гласоподава за този проект в Камарата на общините).
Като кмет на Лондон Борис бе по-скоро социално-либерален. Като претендент за ръководител на Консервативната партия и възможен предстоящ министър-председател на Обединеното кралство обаче той се държи като национално-консервативен. Но в един аспект сред двете няма несъгласие: БоДжо, като се изключи че знае какво желае, има концепция и по какъв начин да го реализира.
Неслучайно той е любимец на членовете на Консервативната партия за ръководител на групировката. Все отново това са хора, които желаят най-вече (1) Брекзит, освен това (2) твърда версия на Брекзит, а в случай че би трябвало, и (3) Брекзит без договорка. Той е и индивидът, който - тъкмо с такива сурови послания - може да " обърне " в положителен тренд рекордно слабите рейтинги на партията си, която бива " изяждана " електорално от новата евроскептична групировка на Найджъл Фараж (The Brexit Party).
Или с други думи, Борис още веднъж е в центъра на прайда, само че този път е пулсът на Прайда на евроскептичните тори. Самият Джонсън, макар своите превъплъщения, си остава в основата евроскептик (последното се вижда елементарно в редицата му публикации през последните две десетилетия).
Разбира се, това не значи, че измежду останалите петима претенденти за поста на Тереза Мей точно Борис Джонсън е най-подготвен (според създателя на тези редове най-готов за ролята на министър-председател измежду тях е Джеръми Хънт, актуалният секретар на външните работи на Великобритания). Но харизмата и твърдостта в позициите на Борис (като тази, че Обединеното кралство ще напусне Европейски Съюз с или без сделка), накланят везните по-скоро в негова посока измежду членската маса на торите.
Но в случай че някой подценява Джонсън или си мисли, че човек с неговата школа и обучение (класическа лингвистика от Оксфорд) може да бъде простак, то простакът не може да бъде изваден от уравнението, само че и този простак несъмнено не е БоДжо.
Нещо повече. Борис Джонсън постоянно е бил част от добре полирания английски политически хайлайф: даже и когато институционалните порядки са се оказвали тесни за артистичния гений и антисистемните послания на някогашния кмет на Лондон.
Но Джонсън постоянно е изпъквал. Това е по този начин още от студентските му години в Оксфорд, където доста книги са били прочетени, само че и доста алкохол е бил изпит. В колежа БоДжо е членувал и в елитния клуб на Бълингдън, чиито престъпни забави, помнят историята и юристите, от време на време са завършвали и с арести.
Но още в Оксфорд и към буйните страсти на клуба Бълингдън, Борис Джонсън е споделял със състудентите си, че един ден той ще бъде министър-председател на Англия.
За БоДжо, несъмнено, връзките му с истината са идентични на тези с дамите: комплицирани са. Но в никакъв случай до момента той не е бил толкоз покрай това, което споделя.
За острия език на БоДжо, както е прочут някогашният кмет на Лондон и сегашен любимец за ръководител на Консервативната партия и министър председател на Обединеното Кралство, няма фигури, които да не се трансформират в цели.
Не съществува ваксина против бодливото внимание на Джонсън. Жени, малцинства, английски и задгранични водачи: Борис постоянно е имал нещо пиперливо за шерване. Той е лютата чушка на английския политически хайлайф.
През 2016-та консервативното английско списание Spectator афишира награден фонд от хиляда паунда за този, който измисли най-обидната поема за турския президент Реджеп Ердоган. Въображението на Борис Джонсън се развихря като джебчийка в тролейбус и той печели премията. БоДжо съчетава полова поезия с не неприятна ритмична стъпка, поетизирайки обекта си, внушавайки му фамилиарност с коза.
Откъде да знае Борис, че това би му основало известни неудобства, когато два месеца след оргията на художествения му нагон, той ще се окаже на кормилото на английската външна политика, оглавявайки дипломатическия корпус на Обединеното кралство. Още повече, че самият Джонсън има отчасти турско родословие: прародител му е османският стихотворец и политик Али Кемал Бей.
В края на 2017 година Борис Джонсън към този момент е секретар на външните работи и му следва посещаване в Русия, което ще е първото такова от пет години насам на началник на английския Foreign Office. Борис взема решение да " предразположи " домакините, като дни преди визитата споделя, че Русия е " затворена, неприятна, военизирана и антидемократична ". В отговор външният министър на страната, Сергей Лавров, се пробва да сложи своя бъбрив английски сътрудник също в комплицирана обстановка. Борис обаче не остава по-назад и на собствен ред пред медиите и пред погледа на Сергей Лавров прави бърз преглед на това какъв брой британски чипс и бентлита са били поръчани от Русия.
Много обвинявания могат да бъдат ориентирани против Джонсън (като това, че той прави редица дипломатически гафове и като цяло остава усещането, че не е изключително квалифициран за външнополитическата си работа), само че не и това на тенденциозното държание. Когато си в полезрението на Борис, не съществуват такива скучни категории като " врагове " и " другари ": Барак Обама мразел Уинстън Чърчил, тъй като част от предшествениците на американския президент били от Кения, а главното стеснение на Ню Йорк било това, че там може да срещнеш Доналд Тръмп.
А самият Борис Джонсън е роден точно в Ню Йорк през 1964 година Той сигурно има доста гении, само че моногамията не наподобява да е един от тях. Губи брачната си халка час след първата му венчавка. Явно, след това губи въобще и интерес към първата си жена. След развода следва нова сватба, която завърши още веднъж с бракоразвод. Междувременно има няколко секс афери, за които джентълменството не разрешава да се приказва. Тук може би би трябвало да уточним, че БоДжо е догматично рус (по таргариенски) и със светли очи. Тази композиция очевидно го е трансформирала в жертва на женските домогвания.
Уволняван е няколко пъти - и като публицист (от списание The Times), и като секретар в кабинета " в сянка " на торите. Въпреки това дълги години разгласява текстове (и в Daily Telegraph, и в Spectator), които печелят внимание с прозорливостта и с интелигентността на създателя си. Ще бъде титулуван и като обичания публицист на Маргарет Тачър.
Един от някогашните към този момент водачи на либерал-демократите в Британия го дефинира " като Доналд Тръмп с речник ". Въпреки че паралелите с настоящия американски президент са изкушаващи (не единствено в русите перчеми, само че и в редица от посланията им), съществуват задоволително разлики сред двамата. Основното от тях е, че Борис Джонсън е кариерен политик със солидна подготовка и със стратегически взор. Можем да кажем, че Борис Джонсън е интелигентната и мислеща версия на Найджъл Фараж.
Това, което критиците му постоянно не схващат, е, че БоДжо може да играе ролята на смешник (например, когато вместо отговори, сервира чаши с чай на журналистите), само че не е шут самичък по себе си. Той сигурно е обществено и политически повратлив (това са джентълменските евфемизми на конюнктурен): не се печелят елементарно два следващи кметски мандата на демократичен и мултикултурен Лондон, когато си кандидатура на консерваторите, чиято групировка е известна като " неприятната партия ".
Когато лондонската аудитория през 2008-ма и 2012-та години бе заредена с бюлетини в ръце, Борис комфортно оповести, че е пушил трева и е вземал кокаин като студент. И че е от турски генезис. И че е (внимание!) за прошка на незаконните мигранти. През 2010 година същият се появи и на гей-парада в Лондон, с черен смокинг, който в своята младост може и да е бил моден, и с една каубойска, само че розова шапка, която подскачаше в ръката му като разгонена котка.
Е, преди този момент Джонсън ще употребява и пейоративен диалект от английското колониално минало по отношение на " дребните черни деца " ( " piccaninnies " ), само че да не бъркаме още веднъж джентълменството с клюкарството.
И вместо интригите, да посочим обстоятелствата: двата кметски мандата на Борис Джонсън отпред на лондонската администрация са сполучливи (въпреки че позволи на Тотнъм да стартират градежа на новия си стадион). Така най-малко считат потребителите на неговата политика: съгласно проучване на YouGov в края на втория му мандат 52% от лондончани считат, че кметът им е приключил " добра работа " (срещу 29%, които са на противното мнение).
Онзи Борис обаче има малко общо с този Джонсън, който видяхме през 2016-та година, когато някогашният кмет на Лондон бе една от главните фигури в лагера на апологетите на напускането на Европейския съюз от страна на Англия. Актуализираната версия на Джонсън картинно искаше суверенитета на страната си назад (от Брюксел и от Европейския съд за правата на човека), разгласи се против вътрешната трудова миграцията в Европейски Съюз и изговори куп нелепости (като тази, че Обединеното кралство ще икономисва по към 350 млн. паунда на седмица след излизането си от ЕС). Впоследствие ще напусне и поста си в държавното управление на Тереза Мей, изразявайки противоречие с направения и препоръчан проект за Брекзит от екипа на английския министър-председател (нищо, че на по-късен стадий ще гласоподава за този проект в Камарата на общините).
Като кмет на Лондон Борис бе по-скоро социално-либерален. Като претендент за ръководител на Консервативната партия и възможен предстоящ министър-председател на Обединеното кралство обаче той се държи като национално-консервативен. Но в един аспект сред двете няма несъгласие: БоДжо, като се изключи че знае какво желае, има концепция и по какъв начин да го реализира.
Неслучайно той е любимец на членовете на Консервативната партия за ръководител на групировката. Все отново това са хора, които желаят най-вече (1) Брекзит, освен това (2) твърда версия на Брекзит, а в случай че би трябвало, и (3) Брекзит без договорка. Той е и индивидът, който - тъкмо с такива сурови послания - може да " обърне " в положителен тренд рекордно слабите рейтинги на партията си, която бива " изяждана " електорално от новата евроскептична групировка на Найджъл Фараж (The Brexit Party).
Или с други думи, Борис още веднъж е в центъра на прайда, само че този път е пулсът на Прайда на евроскептичните тори. Самият Джонсън, макар своите превъплъщения, си остава в основата евроскептик (последното се вижда елементарно в редицата му публикации през последните две десетилетия).
Разбира се, това не значи, че измежду останалите петима претенденти за поста на Тереза Мей точно Борис Джонсън е най-подготвен (според създателя на тези редове най-готов за ролята на министър-председател измежду тях е Джеръми Хънт, актуалният секретар на външните работи на Великобритания). Но харизмата и твърдостта в позициите на Борис (като тази, че Обединеното кралство ще напусне Европейски Съюз с или без сделка), накланят везните по-скоро в негова посока измежду членската маса на торите.
Но в случай че някой подценява Джонсън или си мисли, че човек с неговата школа и обучение (класическа лингвистика от Оксфорд) може да бъде простак, то простакът не може да бъде изваден от уравнението, само че и този простак несъмнено не е БоДжо.
Нещо повече. Борис Джонсън постоянно е бил част от добре полирания английски политически хайлайф: даже и когато институционалните порядки са се оказвали тесни за артистичния гений и антисистемните послания на някогашния кмет на Лондон.
Но Джонсън постоянно е изпъквал. Това е по този начин още от студентските му години в Оксфорд, където доста книги са били прочетени, само че и доста алкохол е бил изпит. В колежа БоДжо е членувал и в елитния клуб на Бълингдън, чиито престъпни забави, помнят историята и юристите, от време на време са завършвали и с арести.
Но още в Оксфорд и към буйните страсти на клуба Бълингдън, Борис Джонсън е споделял със състудентите си, че един ден той ще бъде министър-председател на Англия.
За БоДжо, несъмнено, връзките му с истината са идентични на тези с дамите: комплицирани са. Но в никакъв случай до момента той не е бил толкоз покрай това, което споделя.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ