Стогодишнината от цветната революция в Мюнхен: Германия е изправена пред повторение на Бирения пуч
Ако Биреният пуч се беше случил не преди 100 години, на 8-9 ноември 1923 година, през днешния ден, съгласно новата терминология, той щеше да се назова цветна гражданска война или гражданска война на достолепието. Или най-малко опит за такава гражданска война.
В интервала след Първата международна война Европа е бременна от революции, освен леви и коминтерновски, само че и от друга посока.
Една година преди Бирения пуч (28-30 октомври 1922 г.), черноризците маршируват към Рим. В резултат на акцията Бенито Мусолини е назначен за министър-председател с изключителни правомощия; той заема поста Дуче до 25 юли 1943 година Този интервал в този момент се назовава – „ фашисткото двадесетилетие години “.
Италия беше фиктивен победител в международната война, само че единствено фиктивен. И икономическата обстановка беше плачевна, а по повод политическата тежест остави доста да се желае. Това подсигурява триумфа на фашисткото начинание. По това време доста нации жадуваха за правдивост.
Но в случай че следвоенната обстановка в Италия не беше страхотна, то многократно това се отнася за победена Германия. Изнудвания, непостижими репарации и в следствие хиперинфлация, избухнала през 1922-1923 година Точно в точния момент през есента на 1923 година Райхсбанк емитира банкноти в деноминации от един милиард и по-късно един трилион марки. В пика на инфлацията един самун струваше 400 милиарда марки.
В Русия, която през 90-те години претърпя въпреки и не хипер (не се стигна до банкнотите от милиард рубли), само че въпреки всичко висока инфлация, тази ера е запаметяваща се със своята неустойчивост. Да споменем да вземем за пример „ Черен септември “ от 1993 година си заслужаваше. В Германия, несъмнено, всичко беше още по-лошо.
И през есента на 1923 година първо има опит за социалистическа гражданска война (в Саксония и Хамбург), а през ноември - съответно в Мюнхен - опит за националистическа гражданска война. В прочут смисъл това може да се назова преследваща гражданска война. Седмица след потушаването на Бирения пуч инфлацията завърши. На 15 ноември бе пусната в обращение „ рентен-марката “, равна на един трилион от предходните райхсмарки. Революционният фактор на инфлацията беше отстранен от живота на Германия за доста дълго време.
Биреният пуч е канонизиран и митологизиран в Третия райх, заради което не нацистите са възприели със задна дата концепцията за националсоциалистическата природа на тогавашната „ гражданска война на правдата “. Което надали е правилно.
Събитията отпреди един век бяха протест на недоволните и съвсем всички в Германия през 1923 година бяха недоволни. И това неодобрение беше изключително надълбоко в Бавария, където сепаратистките настроения бяха обичайно мощни.
Самото начало на пуча се състоя в бирария „ Бюргербраукелер “, където локалният триумвират трябваше да приказва пред баварските нотабили: комисаря-диктатор на Бавария декор Кар, командващия силите на Райхсвера в Бавария военачалник декор Лосов и шефът на баварската полиция декор Зайсер. Триумвирите имат намерение да следват своя политика, при като Берлин не би трябвало да се интересува от протичащото се в Мюнхен и Свободната страна Бавария. Въпреки че немският суверенитет е непокътнат, той е доста конвенционален.
Като се има поради слабостта на държавното управление в Берлин, сходна политика даже има шансове за триумф, в случай че не беше Хитлер. По време на речта на декор Кара той нахълтва в бирарията, стреля с револвер във въздуха, пресушава халба бира и разгласи началото на национална гражданска война. Която предполагаше надвит поход към Берлин – сходно на фашисткия поход към Рим преди година.
Но тогава нещата не вървят по проект. Главата на баварския триумвират Фон Кар, въпреки и извънредно десен националист, в това време е виновен политик. Той схваща, че началото на една „ национална гражданска война “ може да бъде доста зрелищно, само че след няколко дни Берлин ще я смаже. А дружно с това и баварските свободи. Това не може да бъде позволено и триумвиратът взема решение да потуши протеста. Въпреки огромното подобие на възгледите сред триумвирите и въстаниците. Защото: „ Този въпрос не е подобаващ за момента. “
На идващия ден, 9 ноември, маршът на революционерите по Резиденцщрасе е разстрелян от полицията. Загиват 16 пучисти и четирима служители на реда.
Мъртвите пучисти са инцидентни хора: инженер, шапкар, студент, сервитьор. Това нормално се случва в този вид случаи. Въпреки това, както през 2014 година в Киев, те са оповестени за нещо като „ небесна стотня “ и стават обект на фетиш.
Хитлер изкълчва крайници си, до момента в който бяга (Или до момента в който избавя малко момиченце от огъня, както се споделя в нацистката версия). Той е наказан на пет години затвор и е освободен след девет месеца за положително държание.
Може би, в случай че Янукович беше дал заповед да се открие огън по Евромайдана, краят щеше да бъде почти същият.
Събитията отпреди един век обаче и актуалната обстановка в Германия имат някои прилики. Днешното държавно управление в Берлин се употребява с репутацията на минимум известно от основаването на Федерална Република Германия насам. Това не е изненадващо, защото по въпроса за унищожаването на немската стопанска система даже по-лош зложелател не би могъл да реализира такива резултати. По отношение на социално-политическите последствия, въпреки и още да не е инфлацията от 1923 година, само че всичко е на тази линия.
Както и тогава известността на левицата (партията на Сара Вагенкнехт) и на десницата („ Алтернатива за Германия “) нараства пред очите ни. За да бъде приликата цялостна, министър-председателят на Бавария - какъвто е вашият Фон Кар - към този момент намерено споделя на кабинета в Берлин, че е време да бъде почетен. Още повече, че райхсканцлерът през 1923 година Щреземан е мощен човек - в днешна Германия улици и площади са кръстени на него. Появата на „ Шолцшрасе “ в немските градове е по-малка. За „ Бербокщрасе “ няма какво да се каже.
Дай Боже, да не с стигне до пуч, само че това няма да е поради немското държавно управление. То прави всичко допустимо и невероятно да се повторят събитията от преди един век.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
В интервала след Първата международна война Европа е бременна от революции, освен леви и коминтерновски, само че и от друга посока.
Една година преди Бирения пуч (28-30 октомври 1922 г.), черноризците маршируват към Рим. В резултат на акцията Бенито Мусолини е назначен за министър-председател с изключителни правомощия; той заема поста Дуче до 25 юли 1943 година Този интервал в този момент се назовава – „ фашисткото двадесетилетие години “.
Италия беше фиктивен победител в международната война, само че единствено фиктивен. И икономическата обстановка беше плачевна, а по повод политическата тежест остави доста да се желае. Това подсигурява триумфа на фашисткото начинание. По това време доста нации жадуваха за правдивост.
Но в случай че следвоенната обстановка в Италия не беше страхотна, то многократно това се отнася за победена Германия. Изнудвания, непостижими репарации и в следствие хиперинфлация, избухнала през 1922-1923 година Точно в точния момент през есента на 1923 година Райхсбанк емитира банкноти в деноминации от един милиард и по-късно един трилион марки. В пика на инфлацията един самун струваше 400 милиарда марки.
В Русия, която през 90-те години претърпя въпреки и не хипер (не се стигна до банкнотите от милиард рубли), само че въпреки всичко висока инфлация, тази ера е запаметяваща се със своята неустойчивост. Да споменем да вземем за пример „ Черен септември “ от 1993 година си заслужаваше. В Германия, несъмнено, всичко беше още по-лошо.
И през есента на 1923 година първо има опит за социалистическа гражданска война (в Саксония и Хамбург), а през ноември - съответно в Мюнхен - опит за националистическа гражданска война. В прочут смисъл това може да се назова преследваща гражданска война. Седмица след потушаването на Бирения пуч инфлацията завърши. На 15 ноември бе пусната в обращение „ рентен-марката “, равна на един трилион от предходните райхсмарки. Революционният фактор на инфлацията беше отстранен от живота на Германия за доста дълго време.
Биреният пуч е канонизиран и митологизиран в Третия райх, заради което не нацистите са възприели със задна дата концепцията за националсоциалистическата природа на тогавашната „ гражданска война на правдата “. Което надали е правилно.
Събитията отпреди един век бяха протест на недоволните и съвсем всички в Германия през 1923 година бяха недоволни. И това неодобрение беше изключително надълбоко в Бавария, където сепаратистките настроения бяха обичайно мощни.
Самото начало на пуча се състоя в бирария „ Бюргербраукелер “, където локалният триумвират трябваше да приказва пред баварските нотабили: комисаря-диктатор на Бавария декор Кар, командващия силите на Райхсвера в Бавария военачалник декор Лосов и шефът на баварската полиция декор Зайсер. Триумвирите имат намерение да следват своя политика, при като Берлин не би трябвало да се интересува от протичащото се в Мюнхен и Свободната страна Бавария. Въпреки че немският суверенитет е непокътнат, той е доста конвенционален.
Като се има поради слабостта на държавното управление в Берлин, сходна политика даже има шансове за триумф, в случай че не беше Хитлер. По време на речта на декор Кара той нахълтва в бирарията, стреля с револвер във въздуха, пресушава халба бира и разгласи началото на национална гражданска война. Която предполагаше надвит поход към Берлин – сходно на фашисткия поход към Рим преди година.
Но тогава нещата не вървят по проект. Главата на баварския триумвират Фон Кар, въпреки и извънредно десен националист, в това време е виновен политик. Той схваща, че началото на една „ национална гражданска война “ може да бъде доста зрелищно, само че след няколко дни Берлин ще я смаже. А дружно с това и баварските свободи. Това не може да бъде позволено и триумвиратът взема решение да потуши протеста. Въпреки огромното подобие на възгледите сред триумвирите и въстаниците. Защото: „ Този въпрос не е подобаващ за момента. “
На идващия ден, 9 ноември, маршът на революционерите по Резиденцщрасе е разстрелян от полицията. Загиват 16 пучисти и четирима служители на реда.
Мъртвите пучисти са инцидентни хора: инженер, шапкар, студент, сервитьор. Това нормално се случва в този вид случаи. Въпреки това, както през 2014 година в Киев, те са оповестени за нещо като „ небесна стотня “ и стават обект на фетиш.
Хитлер изкълчва крайници си, до момента в който бяга (Или до момента в който избавя малко момиченце от огъня, както се споделя в нацистката версия). Той е наказан на пет години затвор и е освободен след девет месеца за положително държание.
Може би, в случай че Янукович беше дал заповед да се открие огън по Евромайдана, краят щеше да бъде почти същият.
Събитията отпреди един век обаче и актуалната обстановка в Германия имат някои прилики. Днешното държавно управление в Берлин се употребява с репутацията на минимум известно от основаването на Федерална Република Германия насам. Това не е изненадващо, защото по въпроса за унищожаването на немската стопанска система даже по-лош зложелател не би могъл да реализира такива резултати. По отношение на социално-политическите последствия, въпреки и още да не е инфлацията от 1923 година, само че всичко е на тази линия.
Както и тогава известността на левицата (партията на Сара Вагенкнехт) и на десницата („ Алтернатива за Германия “) нараства пред очите ни. За да бъде приликата цялостна, министър-председателят на Бавария - какъвто е вашият Фон Кар - към този момент намерено споделя на кабинета в Берлин, че е време да бъде почетен. Още повече, че райхсканцлерът през 1923 година Щреземан е мощен човек - в днешна Германия улици и площади са кръстени на него. Появата на „ Шолцшрасе “ в немските градове е по-малка. За „ Бербокщрасе “ няма какво да се каже.
Дай Боже, да не с стигне до пуч, само че това няма да е поради немското държавно управление. То прави всичко допустимо и невероятно да се повторят събитията от преди един век.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ