Ако беше само въпрос на пари, щеше да е по-лесно.

...
Ако беше само въпрос на пари, щеше да е по-лесно.
Коментари Харесай

Като в Улица Сезам. Как украинска психоложка помага на бежанците в България

Ако беше единствено въпрос на пари, щеше да е по-лесно. Но украинците в България имат потребност от нещо доста по-сложно за намиране - психическа помощ. Олга Маховская от Свети Влас е от тези, които я оферират.

И тя е като украинските бежанци, само че има и нещо, което я отличава от тях. Украинка е, само че дълги години е работила в Русия като психолог. Нейната тясна компетентност е логика на психиката на емиграцията. Имала я е надалеч преди да настъпи 24 февруари 2022 година - денят, в който Русия стартира пълномащабна война в Украйна и трансформира милиони украинци в бежанци.

12 000 украински бежанци сега са под формалната протекция на Държавната организация за бежанците в България. В реалност обаче бежанците са доста повече. И без значение по какъв начин са устроили бита си, те живеят с едни и същи мисли - че околните им са убити или могат да бъдат убити, до момента в който те самите са в една непозната страна, и то не по лична воля.

Накратко, украинските бежанци имат потребност от психическа помощ. Олга Маховская е от тези, които я дават безплатно.

Тя е била доцент лекар към института по логика на психиката на Руската академия на науките. Участвала е в изследователската експедиция " Жени и деца в заточение " със стипендия " Дидро ". Работила е за огромни планове с поддръжката на фондация " Дом на науките за индивида " (Франция) и програмата " Фулбрайт " (САЩ).

Тя авансово знае кое е най-лошото в живота на украинските бежанци - че даже и след войната душeвността им няма да се възвърне изцяло. Отпечатъкът ще остане вечно.

" Както знаем от опита на други войни, контузията от войната " работи " през целия живот, въздейства на възприемането на събития и хора и се връща като посттравматичен стрес след 10-20 години ", сподели Маховская за Свободна Европа.
" Ей в този момент всичко ще свърши и ще се върна! "
Олга Маховская не е от толкоз от дълго време в България, колкото са други украинци. Пристига преди три месеца, дружно с брат си, който има двигателни увреждания. След дълго отсрочване взема решение, че въпреки всичко ще го изведе от Украйна поради нестихващата война. Преди това тя прекарва няколко месеца в Балтийските републики, където дружно с доброволци оказва помощ на бежанци.

С брат ѝ не избират особено България, просто не ги одобряват в страна от Шенген, тъй като Маховская има съветско поданство. Пристигат в Бургас. И в този момент живеят в Свети Влас , където си намират квартира.

В момента тя работи най-вече онлайн или по телефона, от време на време даже нощем, когато някой има незабавна потребност от психическа поддръжка. Макар, че срещите лице в лице, несъмнено, са по-ефективни. Правила е и такива групови срещи за бежанци, проведени от благотворителната фондация " Каритас " в Бургас.

Казва, че главните проблеми на украинските бежанци е по какъв начин да се приспособяват към културата в новата страна и да се интегрират, водейки живот по изцяло нов метод. Да се оправят с това да живеят като обособена общественост, само че също и като маргинализирани - настрана от всички, и от свои, и от непознати.

" Релокационните бежанци, за жалост, живеят във краткотраен сюжет на живот от вида " веднага всичко ще свърши и ще се върна! " Временните сюжети обаче пречат на развиването, на намирането на положително обучение за децата, другари, работа - това са дълготрайни сюжети ", споделя още Маховская.
Могат да се настанят в прекрасен хотел, на цялостна прехрана, само че губят способността да ръководят биографията си
И добавя, че в случай че един емигрант е бил подобен повече от три или четири месеца, това към този момент не е краткотраен сюжет, и той би трябвало да вземе решение. Повечето обаче страдат от меланхолия, тревога, срив на хоризонта, загуба на значими персонални връзки, живеят в неустановеност за бъдещето, претърпяват загубата на статут, на приходи.

" Бежанците могат да се настанят в прекрасен хотел, на цялостна прехрана, само че губят способността да ръководят биографията си, не могат да са мобилни, не могат да си купят нещо друго от това, което им се предлага. И това е доста депресиращо ", споделя психоложката.

По думите ѝ изначало може да има еуфория, че си избавен и предпазен, само че по-късно се връща възприятието на горчива загуба - домът ти е бомбардиран, нямаш обичаната си работа, фамилията и приятелите ти са разпръснати по целия свят, намираш се в страна, чийто език и просвета към момента не разбираш. Бежанците от Украйна най-малко имат шанс в България - сходството на езика и писмеността дава най-хубавото начало.

Най-високият индикатор за стрес обаче е загубата на непосредствен човек.

" Към мен се обърна жена, чийто брачен партньор е бил липсващ, а по-късно негов другар ѝ споделя, че го е видял тежко ранен и окървавен в болница. Оттогава тя не може да спи, да се храни и споделя: " Скоро ще полудея ", споделя Маховская.

Тя работи и с друга украинка, чийто мъж е погубен в Украйна и тя е в тежко прочувствено положение. Понякога се обажда през нощта, тъй като изпада в рецесии.

Новините за гибел или за това, че брачният партньор е липсващ, потапят в положение на остра тъга и настава фаза на яд. На психоложката са били нужни няколко срещи очи в очи с тези дами, с цел да се успокоят и да стартират да разсъждават съответно. Но към момента не са стигнали до етапа, в която да одобряват истината.

В практиката си Маховская е открила, че въпреки да осъзнават, че се води рискова война, дамите избират да имат вяра, че мирният живот на фамилията отпреди войната ще се върне, чакат и се надяват още веднъж да се съберат с мъжете си.
Ако майката се усеща несигурна, раздразнителна, това възприятие заразява и децата
Травмата от войната се отразява тежко и на доста украински деца - те демонстрират експанзия и невротизъм, декаданс, загуба на интерес към ученето, влизат в спорове в новото учебно заведение.

" Ако майката се усеща несигурна, раздразнителна, това възприятие заразява и децата. Агресията е защитна реакция, нейна последна форма. Налага се да подсещам на майките, че експанзията е молба за обич, когато нито обичта, нито прегръдките са като преди, детето стартира да изисква ", прибавя Маховская.

Според логиката на психиката освен децата бежанци, а всички би трябвало да бъдат прегръщани и докосвани най-малко 7-8 пъти дневно. Експериментално е потвърдено, че елементарното допиране усъвършенства университетския триумф.

Преди години тя е работила като шеф на наличието за съветската версия на американското детско телевизионно просветително предаване " Улица Сезам " . Спомня си, че тогава нито едно от децата в предучилищна възраст в тяхно изследване не е знаел какво значи " неработоспособен " и " сирак ", тъй като инвалидите, сираците и въобще проблематичните категории се крият от децата. Смята се, че е прекомерно рано да приказват за това, ще се уплашат. Сега такава е и думата " емигрант ", споделя тя.
" Благодарност към слънчева България "
Маховская добавя, че доста психолози с друга подготовка, оказват помощ на украинските бежанци и постоянно дават препоръки какво да вършат с детето в новата страна, което е значимо.

" Неведнъж обаче съм чувала от доброволци, че бежанците от Украйна от време на време избират материалната помощ пред осведомителната или психическата. В България има малко материална поддръжка спрямо Германия да вземем за пример ", споделя тя и добавя, че много бежанци употребяват единствено безвъзмездни услуги.

Някои се оплакват, само че други въобще не ги желаят, разчитат на личните си сили, наемат си жилище, заплащат си здравните осигуровки.

Украинката споделя, че шефът на брачна организация, която намира младоженци в други страни, е отишъл на нейни занятия и ѝ предложил да си сътрудничат - да намира съпрузи за самотни украинки. Но тя отхвърля, тъй като " това е комерсиална конструкция, подозрителен бизнес, който процъфтяваше през деветдесетте години в Русия ".

Тя самата работи гратис, тъй като при нея идват хора с материални проблеми. Полага старания да образува у тях настройка за саморазвитие в България - да си търсят работа, по-добри учебни заведения, да учат езици.

Майка ѝ цялостен живот е работила в пансион за сираци, като им е давала късмет да живеят независимо, макар че ориста се е отнасяла толкоз зле с тях. И психоложката знае: " образованието, неговата полезност, отличава самостоятелния човек от безконечния бедняк ".

" Най-известният украински мъдрец в света - Григорий Сковорода , е ходил в селата и е просвещавал хората. Тук аз съм просто ехтене на традицията ", споделя Маховская.

Нейният наследник продължава традицията - той е учител в Нюйоркския университет и се занимава с проблемите на солидарността в някогашните руски републики.

Олга Маховская държи да означи, че има и още една причина да работи безплатно: " В знак на признателност към слънчева България, че е приела толкоз доста украински фамилии, давайки им заслон и самун ".

Тя към момента е неотдавна в България, само че към този момент има познати. Първият, който реагира на идването ѝ, е издателят Пламен Маноилов , който ѝ изпраща нейни психически книги за работа с деца, оповестени от дълго време на български език от издателство " Гнездото ". Сега Маховская ги подарява на български доброволци и родители.
 The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Източник: svobodnaevropa.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР