Ако беше филм, щях да сменя програмата или да изляза

...
Ако беше филм, щях да сменя програмата или да изляза
Коментари Харесай

Сценаристите на Радев упорито не искат да разберат какво означава Backfire

Ако беше филм, щях да сменя програмата или да изляза от салона. Но това ни е животът и действителността, да му се не види. И нямам отдалечено за каналите. Но най-малко един зов мога да насочва към продуцентите: апелирам, сменете сценаристите, тези се изчерпаха и комедията залиня, не е смешна към този момент, а единствено бутафорна.

Противоречията са много и даже да има някъде истина, то тя се губи измежду неналичието на доверие.

Тук още веднъж се постанова да кажа, че не съм безусловно и на 100% НЕсъгласен с Румен Радев и нещата, за които тук и там приказва. Иронията е, че неговата „ истина “ се самопростреля в крайници.

При последната си (засега) обществена изява, той ни сподели, че „ Трагедията край Своге извади нескрито порочната система в публичните поръчки, в строителството и контрола над качеството на пътищата. Там на всички места се вихри безотговорност. Това се вижда и с невъоръжено око, само че поради това умират хора “. После загатна и че чака „ присъди “.

Правилно ли допускам или единствено ми се коства, че Радев приказва за СЕГАШНОТО управление/министри/ръководители? Лошо няма, живеем в относително свободна страна, всеки може да споделя съвсем всичко, което си изиска.

„ … а някой е „ изял " парите “, сподели още Радев.

Възможно е, те пари ядяха още от едно време. Помните ли Батко и Братко от пътния фонд? 2006 беше годината, Станишев беше министър председателят.

Но да се върнем на случая край Своге – пътят е ремонтиран по времето на кабинета „ Орешарски “ и пуснат без акт 16.

Какво общо има това ли? За тези, които имат вяра, че Радев не е привързан по никакъв метод с Българска социалистическа партия – няма нищо общо, извинете, объркал съм се, да продължим нататък.

Нека не сме едностранчиви – да дадем думата на депутата от Българска социалистическа партия Георги Свиленски, който уточни, че казусът не е в строителя, а в цената, която се дава на този строител, с цел да направи този път. По думите му, когато даваш пари като за 5 см асфалт, няма по какъв начин строителят да ти постави 14 см. Тези публични поръчки са подписани през 2011 година

Така показани нещата, звучат почти по този начин: аз-държавата желая от теб-строителя да ми направиш път, ето ти 5 лева, направи ми път като за 10 лева И следователно, е ясно кой е отговорен, нали? Само че драгият зрител/читател/слушател може и да не знае детайлности по какъв начин се оферират и избират публични поръчки за пътища и някой май се пробва да се възползва от това. Поръчката се разпорежда на оня, който ПРЕДЛОЖИ най-изгодната (разбирай „ ниска “) цена. После страната преглежда офертите и споделя: добре, щом можеш да работиш за тази цена, работи. Тоест никой не ги е карал да работят против несъмнено възнаграждение, а се е желало от тях сами да си го дефинират.

Какво още ни сподели Радев?

Нямаше по какъв начин да не го попитат за случая с татко му, който блъсна човек на кръгово. И по този начин – до момента в който Радев достолепно громеше всички злосторници в родината, разяснявайки пътния случай край Своге, по отношение на случката с Радев-Старши каза… „ Не очаквайте от мен да разясня пътен случай “.

Чакай, какво…?

Както и да е, продължаваме нататък.

Малко тичайки пред събитията, Радев сподели още: „ Независимо какво ще бъде заключението на следствието, пътят е неприятен “. Разбирайте: в случай че следствието каже, че пътят не е неприятен, не им вярвайте, лъжат ви.

Относно случката с татко му пък сподели: „ За това си има съответните способени органи… “

Разбирайте: Вярвайте им. С подтекст – щом са решили, че случката е маловажна, значи е маловажна.

Последно? Да имаме вяра ли на институциите и органите или да не им имаме вяра? Объркахме се.

Другото, което оставя леко противен усет, е фактът, че се пробват да изкарат Радев-Старши „ просто един елементарен човек “, един от нас – от народа. Я, стига! Ние доматите с колците ги ядеме, нали! Бащата на президента и ние сме „ равни “, а? И петгодишните не го имат вяра това. Ако вярваш, че няма „ особено отношение “, си безумно доверчив, скърбя.

Особено, в случай че го вярваш и след записа, на който се вижда по какъв начин Българска социалистическа партия функционер мести потърпевшата триколка – т.е. трансформира и заличава материално доказателство; служителите на реда не вършат нищо на Радев, а отговорен най-после се оказва потърпевшият, който е бил на път с преимущество. И никой да не ми изяснява, че инвалидната триколка била ППС и щом нямала регистрация, не трябвало да е на платното. Това са жалки опити от 99 кладенци вода да се носи. Велосипедите са ППС-та и нямат регистрация, само че се движат по платното. Или ще поискате в този момент и тях да записваме, и ролковите кънки, и скейтбордите?

А Радев-Старши пък не усеща виновност.

И по този начин - вместо опрощение, българският народ получава повдигане на плещи, все едно „ какво пък толкоз се е случило! “, съпроводено с още и още омаловажаване, че даже и нападки:

„ През миналите дни цели институции бяха впрегнати да раздухват случая, с цел да се прикрият действителните кавги и с жертвите по пътищата… “, сподели Радев.

Тоест е трябвало да си трайкат, ще им се не види и раздухвачите! Не ги е позор – иска ми се възмущават тука!

Еми, да вмъкнем една подсказка: да бяхте създали случая притежание на време – 17-18 август, вместо да го криете, щяхте да ги изпреварите с цяла седмица и да им запушите устите и нямаше да могат да го употребяват, както казвате, против вас в по този начин инфарктен миг.

Да бяхте, но не бяхте…

Вижте в английско-българския речник какво значи думата Backfire.

Радев направи две груби неточности – постоянно „ алармира “ за нередностите на държавното управление и мълчи, когато Българска социалистическа партия греши; и второ – потулването и последвалата му реакция към случката с татко му. Сега, даже и да споделя някакви истини, множеството от нас не сме склонни да му имаме вяра, тъй като е разрушил доверието.

Естествено, че ми е ясно, че може и изобщо да не е знаел за случката с татко му известно време. Не ми се има вяра, само че въпреки всичко – да приемем, че е допустимо. Затова споделих и „ последвалата му реакция “. В един миг към този момент разбра, нали? Да се беше разграничил от случилото се. Да беше осъдил дейностите на служителите на реда, на Българска социалистическа партия функционера. Да беше споделил: „ татко ми е възрастен, уплашил се е, замълчал си е, само че не е било редно, а ето тези хора са направили нещо неприятно “.

Нямаше да е зле, нали? Но не. И какво да си мислим тогава? Че дейностите им са НЕосъдени от президента? Едно простичко: „ Не са ми споделили, работили са без мое познание, това, което са създали, не е положително “. За образец на останалите жители – да си знаят какво е положително и какво – неприятно. Да даде образец, с други думи. А не да се чудим след това за какво всички гледат да минат метър и висшата цел на българина е да стане „ човек с връзки “, тъй като тогава ще може всичко – и да печели, и да не го закачат!

Това последното ми припомня нещо… припомня нещо… „ и да печели, и да не го закачат “. Какво ми припомня? А, да – всякакви компании с всякакви публични поръчки. Откъде ли се появяват тия явления с тая народопсихология?
Източник: novini.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР