Българските земеделски производители ще бъдат силно ударени
Ако България стартира да отглежда ГМО, ще ликвидира и стандартното си биоземеделие.За това предизвести Светла Николова от сдружението " За да остане природата в България “. Причината е, че през днешния ден, 11 декември 2023 година, предстоят решаващи гласувания в Съвета на министрите и в Комисията по земеделие на Европейския парламент по предлагането на Европейската комисия (ЕК) за дерегулиране на ГМО растения, създадени с " нови геномни техники " (НГТ), като да вземем за пример редактиране на гени, обясниха уредниците, заяви Българска телеграфна агенция.
Според Светла Николова най-притеснителното е, че за първи път от 2015 година след влизането на Закона за ГМО в действие, без публично разискване държавното управление възнамерява да поддържа мощно дискутиран и доста неразбираем във връзка с изгодите и резултатите правилник. Тя цитира ново изследване, съгласно което 90% от хората в България са срещу ГМО.
Николова изясни, че разликата сред правилник и инструкция е, че директивата дава опция за самостоятелност, тъй като всяка страна може сама да отбрани своето население и бизнеса, който изнася храни, а с регламента няма да има такава опция. " Казаха ни, че това е с мотив за унифициране, само че това е в ущърб на ползите на хората ", съобщи Николова.
Близкият изток
По думите й българските аграрни производители ще бъдат мощно ударени от това, че изнасят в Близкия изток или други страни и никой няма да желае да купува ГМО. Освен това при ГМО няма да има нито биологично, нито стандартно земеделие, тъй като няма да има никаква проследяемост и всичко ще бъде нечисто. Полша и Румъния, които се опълчват на този правилник, имат същите причини - че той ще наруши опциите им за експорт.
Досегашната инструкция е изисквала наложителна оценка на риска, инспекция във всяка една страна членка, съгласувана с останалите страни, и многочислени процедури, с цел да се види дали е безвредно или не. " Поради огромната опозиция на потребителите, учените и земеделските производители в Европейски Съюз и мощната отбрана, която тази инструкция осигуряваше, не се осъществя никакво разпространяване и предложение на ГМО храни от култури, отглеждани в Европа. Има импорт на ГМО. Това не се хареса на лобито на агрохимическите и мултинационалните компании, които преди 20 години бяха 17, а в този момент са 4. Те управляват ", описа Николова. Тя добави, че това лоби държи в ръцете си целия развой - от производството на семена, през препаратите, до включването на културите в храни.
Новият термин
Николова разкри, че лобито е решило да промени тактиката и да предложи нов термин - " нови геномни техники " (НГТ).
Според Ивелин Желязков, шеф на Научноизследователски и софтуерен център по земеделие " Плантис ", новите геномни техники няма да допринесат за понижаване потреблението на пестициди в земеделието, защото опираме до имунитета на растенията. " Не виждам по какъв начин ще се направи по този начин, че едно растение да бъде стабилно на болести - в случай че е стабилно на едно заболяване, ще бъде податливо на друго ", сподели той.
Той акцентира, че неслучайно типичните ГМО техники работят единствено за едно потомство, което е извънредно удобно за корпорациите. Албена Симеонова, ръководител на Българската асоциация " Биопродукти " и Фондация за околна среда и земеделие, попита, откакто България е част от Европа и ние толкоз съществено поддържаме Зелената договорка и Стратегията " От фермата до трапезата ", по какъв начин нашето биологично произвеждане след приемането на този правилник може да бъде разширено.
Отговорът й е, че няма по какъв начин да стане.
Според Светла Николова най-притеснителното е, че за първи път от 2015 година след влизането на Закона за ГМО в действие, без публично разискване държавното управление възнамерява да поддържа мощно дискутиран и доста неразбираем във връзка с изгодите и резултатите правилник. Тя цитира ново изследване, съгласно което 90% от хората в България са срещу ГМО.
Николова изясни, че разликата сред правилник и инструкция е, че директивата дава опция за самостоятелност, тъй като всяка страна може сама да отбрани своето население и бизнеса, който изнася храни, а с регламента няма да има такава опция. " Казаха ни, че това е с мотив за унифициране, само че това е в ущърб на ползите на хората ", съобщи Николова.
Близкият изток
По думите й българските аграрни производители ще бъдат мощно ударени от това, че изнасят в Близкия изток или други страни и никой няма да желае да купува ГМО. Освен това при ГМО няма да има нито биологично, нито стандартно земеделие, тъй като няма да има никаква проследяемост и всичко ще бъде нечисто. Полша и Румъния, които се опълчват на този правилник, имат същите причини - че той ще наруши опциите им за експорт.
Досегашната инструкция е изисквала наложителна оценка на риска, инспекция във всяка една страна членка, съгласувана с останалите страни, и многочислени процедури, с цел да се види дали е безвредно или не. " Поради огромната опозиция на потребителите, учените и земеделските производители в Европейски Съюз и мощната отбрана, която тази инструкция осигуряваше, не се осъществя никакво разпространяване и предложение на ГМО храни от култури, отглеждани в Европа. Има импорт на ГМО. Това не се хареса на лобито на агрохимическите и мултинационалните компании, които преди 20 години бяха 17, а в този момент са 4. Те управляват ", описа Николова. Тя добави, че това лоби държи в ръцете си целия развой - от производството на семена, през препаратите, до включването на културите в храни.
Новият термин
Николова разкри, че лобито е решило да промени тактиката и да предложи нов термин - " нови геномни техники " (НГТ).
Според Ивелин Желязков, шеф на Научноизследователски и софтуерен център по земеделие " Плантис ", новите геномни техники няма да допринесат за понижаване потреблението на пестициди в земеделието, защото опираме до имунитета на растенията. " Не виждам по какъв начин ще се направи по този начин, че едно растение да бъде стабилно на болести - в случай че е стабилно на едно заболяване, ще бъде податливо на друго ", сподели той.
Той акцентира, че неслучайно типичните ГМО техники работят единствено за едно потомство, което е извънредно удобно за корпорациите. Албена Симеонова, ръководител на Българската асоциация " Биопродукти " и Фондация за околна среда и земеделие, попита, откакто България е част от Европа и ние толкоз съществено поддържаме Зелената договорка и Стратегията " От фермата до трапезата ", по какъв начин нашето биологично произвеждане след приемането на този правилник може да бъде разширено.
Отговорът й е, че няма по какъв начин да стане.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ