1001 нощи: Историята на създаването на Багдад
Ако Багдад през днешния ден е нарицателно за крах и принуждение в неизразим мащаб, основаването му преди 1250 години е прочут крайъгълен камък в историята на градския дизайн. Нещо повече, това било забележителност за цивилизацията – родил се град, който бързо щял да се трансформира в културната пътеводна звезда на света .
The birth of Baghdad was a landmark for world civilisation
— Arquitectura Viva (@arquitect_viva)
Противно на общоприетото разбиране, Багдад е остарял, само че не и античен. Основан през 762 година от н.е. от абасидския халиф ал-Мансур „ Победоносеца “ като ново седалище на неговата ислямска империя. В съпоставяне с Ниневия, Ур и Вавилон (възникнали през седмо, четвърто и трето хилядолетие пр.н.е.) той е по-скоро arriviste – новооснован.
Знаем доста за прецизното и вдъхновяващо обмисляне на града с помощта на подробните записи, водени по време на неговия строеж. Там се споделя, да вземем за пример, че когато Мансур търсел място за новата си столица, плавайки по Тигър, в началото бил посъветван за удобното местонахождение и климат на земи населявани от общественост от несториански монаси, които предшествали мюсюлманите в региона.
Според арабския географ и историк от девети век Якуби, създател на „ Книгата на страните “, удобното местонахождение на Тигър покрай Ефрат му дали капацитета да се трансформира в „ кръстопът на вселената “. По времето, когато Якуби написа, че Багдад или още прочут като „ града на мира “, към този момент се бил трансформирал в център на света и столица на превъзходния Дар ал-Ислям - дом на учени пионери, астрономи, поети, математици, музиканти, историци и философи .
On this day (30 July), Abbasid caliph Al-Mansur commissioned the construction of Baghdad.
" This is indeed the city that I am to found, where I am to live, and where my descendants will reign afterward "
~ Caliph Al-Mansur
— Islamic Scientific Heritage (@IslamicSH_)
След като Мансур избрал мястото за бъдещата си столица, се заел с дизайна. Според записите това било напълно дело на халифа. Под непоколебим контрол той предиздвикал служащите да очертаят проектите на неговия кръговиден град върху земята в редове от пепел. Перфектният кръг бил знак на респект към геометричните учения на Евклид, който той изучавал и на който се възхищавал. След това той разгледал проект на равнището на земята, дал утвърждението си и наредил да бъдат сложени памучни топки, напоени с нафта (течен петрол), по очертанията и да бъдат запалени, с цел да маркират там където ще бъдат солидно укрепените двойни външни стени.
На 30 юли 762 година, откакто кралските астролози оповестили това за най-благоприятната дата за започване на строителни работи, Мансур отправил молитва към Аллах и положил първата церемониална тухла.
Мащабът на този огромен град е един от най-отличителните аспекти от историята на Багдад. С обиколка от 6,5 км., солидните тухлени стени, издигащи се от крайбрежията на Тигър, били отличителния белег на кръглия град на Мансур. Според учения от 11-ти век Ал Хатиб ал Багдади – чиято „ История на Багдад “ е значим източник на информация за построяването на града – всеки ред се състоял от 162 000 тухли за първата трета от височината на стената, 150 000 за втората третина и 140 000 за последната част , свързвани дружно със снопове тръстика. Външната стена била висока 24 метра , на която били построени бойници и бастиони. Дълбок трап ограждаше периметъра на външната стена.
A 3D model of early Baghdad in the 8th century, Iraq.
— Vintage Maps (@vintagemapstore)
Хиляди архитекти и инженери, геодезисти и дърводелци, ковачи, копачи и елементарни служащи били наети от цялата империя на Абасидите. Първо проучили, измерили и изкопали основите. След това, употребявайки изпечените на слънце и в пещ тухли - главен строителен материал в месопотамските равнини, защото липсвали каменни кариери, те издигнали градските стени, сходно на цитадела - тухла по тухла. Това бил най-големият строителен план в ислямския свят : Якуби написа в своята книга, че в него са взели участие 100 000 служащи .
Кръглият дизайн бил извънредно новаторски и спиращ дъха. „ Казват, че няма различен кръговиден град във всички райони на света “, отбелязал одобрително Хатиб. Четири врати, на еднообразно разстояние една от друга, на външните стени, по прави пътища водели към центъра на града. Портата Куфа на югозапад и портата Басра на югоизток се отваряли към канала Сарат – основна част от мрежата от водни пътища, които отвеждали водите на Ефрат в Тигър и правели мястото толкоз привлекателно. Шамската (сирийска) врата на северозапад водела до основния път към Анбар и през пустинята към Сирия. На североизток портата Хорасан била покрай Тигър и водела до моста с лодки.
През по-голямата част от съществуването на града, доста от тези мостове, състоящи се от скифове, свързани дружно и закрепени за крайбрежията, били едни от най-живописните места на Багдад.
Над всяка от четирите външни врати имало пазачница. Тези над входовете на по-високата външна стена предложили завладяващи гледки към града от едната страна, а от другата се простирали палмови гори и изумрудени полета, които ограждали водите на Тигър. Имало и огромната зала за аудиенции над портата Хорасан - изключително обичана на Мансур където обичал да прекарва следобедните елементи на деня.
Четирите прави пътя, които водели към центъра на града, били облицовани със сводести аркади, а в тях се помещавали магазини на търговци и пазари. По-малки улици излизали от тези четири основни артерии, давайки достъп до площади и къщи. Пространството сред основната стена и вътрешната стена било прдназначено за жителите на града, а сърцето на Багдад Мансур запазил за своя „ кралски резерват “.
Центърът на Багдад представлялвал голямо централно заграждение - може би 1981 метра в диаметър . Външните региони били непокътнати за дворците на децата на халифа, домовете на кралския прислужници, кухните на халифа, казармите на конната защита и други служби. В самия център бсе намирали двете най-хубави здания в града: Голямата джамия и двореца Голдън Гейт на халифа - типичен образец на съюза сред светската и духовната власт. Никой с изключение на Мансур, даже болният от подагра чичо на халифа, нямал право да язди в този централен регион.
A 3D model of early Baghdad in the 8th century, Iraq.
— Vintage Maps (@vintagemapstore)
Халифът не се трогнал от митингите на чичи си и му споделил, че може да бъде пренесен в централната зона на носилка, метод на напредване непокътнат за дами. „ Ще се засрамя от хората “, споделил чичо му Иса. „ Остана ли някой, от който още може да се срамуваш? “ — язвително отвърнал халифът.
Дворецът на Мансур бил забележителна постройка разпростряла се на 360 000 кв. фута. Най-забележителната му част била високият 40 метра зелен купол над основната зала за аудиенции , забележим от километри с фигура на конник с копие в ръка. Хатиб твърди, че фигурата се въртяла като ветропоказател, забивайки копието си в посоката, от която враговете на халифа щели да се появят. Голямата джамия на Мансур била първата в Багдад. Обхващайки невероятните 90 000 квадратни фута, той се погрижил да отдаде дължимото почитание към Аллах, като в същото време изрично предал посланието, че Абасидите са неговите най-могъщи и фамозни прислужници на земята.
До 766 година Кръглият град на Мансур бил приключен. Това бил безспорен успех. Есеистът, ерудит и полемист от девети век ал-Джахиз не пестил хвалебствените си слова. „ Виждал съм велики градове, в това число такива, известни със своята издръжлива структура. Виждал съм градове в областите на Сирия, на византийска територия и в други провинции, само че в никакъв случай не съм виждал град с по-голяма височина, с по-съвършен кръг, по-надарен с превъзходни заслуги или притежаващ по-просторни врати или по-съвършени отбрани от Ал Заура, т.е. градът на Абу Джафар ал-Мансур. “ Това, на което той изключително се възхищавал, било заоблеността на града: „ Сякаш е излят в шаблон и по-късно отлят. “
Последните следи от Кръглия град на Мансур са разрушени при започване на 1870 година , когато Мидхат паша, реформисткият османски шеф, съборил почтените градски стени в желанието си да модернизира града.
Точно както било неразрешено да се влиза в центъра на града по времето на Мансур, по този начин и през 20-ти век, към този момент при Саддам Хюсеин, хората още веднъж не можели да стигнат до сърцето на Багдад под боязън от гибел. По време на американската окупация от 2003 година Багдад се трансформирал в мощно укрепената Зелена зона - сюрреалистична антиутопия от шест квадратни благи, в която иракчаните били значително нежелани в личната си столица.
Днес, след 12-годишно спиране, Зелената зона още веднъж е отворена за хората на града. Но както постоянно се случва в тяхната неизмеримо кървава история, иракчаните откриват, че нямат защо да се радват, тъй като страната им се самоунищожава. Великият град Багдад оцелява, само че хората му още веднъж са подложени на извънредно принуждение.
The birth of Baghdad was a landmark for world civilisation
— Arquitectura Viva (@arquitect_viva)
Противно на общоприетото разбиране, Багдад е остарял, само че не и античен. Основан през 762 година от н.е. от абасидския халиф ал-Мансур „ Победоносеца “ като ново седалище на неговата ислямска империя. В съпоставяне с Ниневия, Ур и Вавилон (възникнали през седмо, четвърто и трето хилядолетие пр.н.е.) той е по-скоро arriviste – новооснован.
Знаем доста за прецизното и вдъхновяващо обмисляне на града с помощта на подробните записи, водени по време на неговия строеж. Там се споделя, да вземем за пример, че когато Мансур търсел място за новата си столица, плавайки по Тигър, в началото бил посъветван за удобното местонахождение и климат на земи населявани от общественост от несториански монаси, които предшествали мюсюлманите в региона.
Според арабския географ и историк от девети век Якуби, създател на „ Книгата на страните “, удобното местонахождение на Тигър покрай Ефрат му дали капацитета да се трансформира в „ кръстопът на вселената “. По времето, когато Якуби написа, че Багдад или още прочут като „ града на мира “, към този момент се бил трансформирал в център на света и столица на превъзходния Дар ал-Ислям - дом на учени пионери, астрономи, поети, математици, музиканти, историци и философи .
On this day (30 July), Abbasid caliph Al-Mansur commissioned the construction of Baghdad.
" This is indeed the city that I am to found, where I am to live, and where my descendants will reign afterward "
~ Caliph Al-Mansur
— Islamic Scientific Heritage (@IslamicSH_)
След като Мансур избрал мястото за бъдещата си столица, се заел с дизайна. Според записите това било напълно дело на халифа. Под непоколебим контрол той предиздвикал служащите да очертаят проектите на неговия кръговиден град върху земята в редове от пепел. Перфектният кръг бил знак на респект към геометричните учения на Евклид, който той изучавал и на който се възхищавал. След това той разгледал проект на равнището на земята, дал утвърждението си и наредил да бъдат сложени памучни топки, напоени с нафта (течен петрол), по очертанията и да бъдат запалени, с цел да маркират там където ще бъдат солидно укрепените двойни външни стени.
На 30 юли 762 година, откакто кралските астролози оповестили това за най-благоприятната дата за започване на строителни работи, Мансур отправил молитва към Аллах и положил първата церемониална тухла.
Мащабът на този огромен град е един от най-отличителните аспекти от историята на Багдад. С обиколка от 6,5 км., солидните тухлени стени, издигащи се от крайбрежията на Тигър, били отличителния белег на кръглия град на Мансур. Според учения от 11-ти век Ал Хатиб ал Багдади – чиято „ История на Багдад “ е значим източник на информация за построяването на града – всеки ред се състоял от 162 000 тухли за първата трета от височината на стената, 150 000 за втората третина и 140 000 за последната част , свързвани дружно със снопове тръстика. Външната стена била висока 24 метра , на която били построени бойници и бастиони. Дълбок трап ограждаше периметъра на външната стена.
A 3D model of early Baghdad in the 8th century, Iraq.
— Vintage Maps (@vintagemapstore)
Хиляди архитекти и инженери, геодезисти и дърводелци, ковачи, копачи и елементарни служащи били наети от цялата империя на Абасидите. Първо проучили, измерили и изкопали основите. След това, употребявайки изпечените на слънце и в пещ тухли - главен строителен материал в месопотамските равнини, защото липсвали каменни кариери, те издигнали градските стени, сходно на цитадела - тухла по тухла. Това бил най-големият строителен план в ислямския свят : Якуби написа в своята книга, че в него са взели участие 100 000 служащи .
Кръглият дизайн бил извънредно новаторски и спиращ дъха. „ Казват, че няма различен кръговиден град във всички райони на света “, отбелязал одобрително Хатиб. Четири врати, на еднообразно разстояние една от друга, на външните стени, по прави пътища водели към центъра на града. Портата Куфа на югозапад и портата Басра на югоизток се отваряли към канала Сарат – основна част от мрежата от водни пътища, които отвеждали водите на Ефрат в Тигър и правели мястото толкоз привлекателно. Шамската (сирийска) врата на северозапад водела до основния път към Анбар и през пустинята към Сирия. На североизток портата Хорасан била покрай Тигър и водела до моста с лодки.
През по-голямата част от съществуването на града, доста от тези мостове, състоящи се от скифове, свързани дружно и закрепени за крайбрежията, били едни от най-живописните места на Багдад.
Над всяка от четирите външни врати имало пазачница. Тези над входовете на по-високата външна стена предложили завладяващи гледки към града от едната страна, а от другата се простирали палмови гори и изумрудени полета, които ограждали водите на Тигър. Имало и огромната зала за аудиенции над портата Хорасан - изключително обичана на Мансур където обичал да прекарва следобедните елементи на деня.
Четирите прави пътя, които водели към центъра на града, били облицовани със сводести аркади, а в тях се помещавали магазини на търговци и пазари. По-малки улици излизали от тези четири основни артерии, давайки достъп до площади и къщи. Пространството сред основната стена и вътрешната стена било прдназначено за жителите на града, а сърцето на Багдад Мансур запазил за своя „ кралски резерват “.
Центърът на Багдад представлялвал голямо централно заграждение - може би 1981 метра в диаметър . Външните региони били непокътнати за дворците на децата на халифа, домовете на кралския прислужници, кухните на халифа, казармите на конната защита и други служби. В самия център бсе намирали двете най-хубави здания в града: Голямата джамия и двореца Голдън Гейт на халифа - типичен образец на съюза сред светската и духовната власт. Никой с изключение на Мансур, даже болният от подагра чичо на халифа, нямал право да язди в този централен регион.
A 3D model of early Baghdad in the 8th century, Iraq.
— Vintage Maps (@vintagemapstore)
Халифът не се трогнал от митингите на чичи си и му споделил, че може да бъде пренесен в централната зона на носилка, метод на напредване непокътнат за дами. „ Ще се засрамя от хората “, споделил чичо му Иса. „ Остана ли някой, от който още може да се срамуваш? “ — язвително отвърнал халифът.
Дворецът на Мансур бил забележителна постройка разпростряла се на 360 000 кв. фута. Най-забележителната му част била високият 40 метра зелен купол над основната зала за аудиенции , забележим от километри с фигура на конник с копие в ръка. Хатиб твърди, че фигурата се въртяла като ветропоказател, забивайки копието си в посоката, от която враговете на халифа щели да се появят. Голямата джамия на Мансур била първата в Багдад. Обхващайки невероятните 90 000 квадратни фута, той се погрижил да отдаде дължимото почитание към Аллах, като в същото време изрично предал посланието, че Абасидите са неговите най-могъщи и фамозни прислужници на земята.
До 766 година Кръглият град на Мансур бил приключен. Това бил безспорен успех. Есеистът, ерудит и полемист от девети век ал-Джахиз не пестил хвалебствените си слова. „ Виждал съм велики градове, в това число такива, известни със своята издръжлива структура. Виждал съм градове в областите на Сирия, на византийска територия и в други провинции, само че в никакъв случай не съм виждал град с по-голяма височина, с по-съвършен кръг, по-надарен с превъзходни заслуги или притежаващ по-просторни врати или по-съвършени отбрани от Ал Заура, т.е. градът на Абу Джафар ал-Мансур. “ Това, на което той изключително се възхищавал, било заоблеността на града: „ Сякаш е излят в шаблон и по-късно отлят. “
Последните следи от Кръглия град на Мансур са разрушени при започване на 1870 година , когато Мидхат паша, реформисткият османски шеф, съборил почтените градски стени в желанието си да модернизира града.
Точно както било неразрешено да се влиза в центъра на града по времето на Мансур, по този начин и през 20-ти век, към този момент при Саддам Хюсеин, хората още веднъж не можели да стигнат до сърцето на Багдад под боязън от гибел. По време на американската окупация от 2003 година Багдад се трансформирал в мощно укрепената Зелена зона - сюрреалистична антиутопия от шест квадратни благи, в която иракчаните били значително нежелани в личната си столица.
Днес, след 12-годишно спиране, Зелената зона още веднъж е отворена за хората на града. Но както постоянно се случва в тяхната неизмеримо кървава история, иракчаните откриват, че нямат защо да се радват, тъй като страната им се самоунищожава. Великият град Багдад оцелява, само че хората му още веднъж са подложени на извънредно принуждение.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ