Кадруване с ултиматуми
„ Ако антикорупционната комисия ще е бухалка, то желаеме да участваме в ръководството на тази бухалка “. Помните ли тези откровения от горещия юли на 2022 година, споделени на загадка среща с депутатите от „ Демократична България “, на която съпредседателят на Демократична България Христо Иванов обобщава кой какво желае при договарянията в границите на 47-ото Народно заседание за съставяне на държавно управление?
Преговорите приключиха с цялостно крушение няколко дни по-късно, само че думите на Иванов от въпросната колекция се записаха за историята с цялостен куп самопризнания. От това по какъв начин той и част от останалите участници в договарянията за кабинет възприемат битката с корупцията, през настояванията им за преодоляване на регулаторите, та до разкритието, че за Иванов свободата на медиите се обобщава с репликата „ въпросът е да се махне от уеб страницата на „ Дарик “- който видял-видял “.
Изречена от съпредседателя на Демократична България, откакто схваща, че неофициалната им среща в действителност се записва от парламентарните камери и върви онлайн в българска медия.
Година и половина по-късно Христо Иванов и съпартийците му към този момент ревизират дали няма включени камери преди да изоставят празните (за тях) мантри за „ бистрота “, „ промяна “, „ излекуване “ и „ правила “ и да стартират да си приказват искрено, по този начин както на онази паметна колекция. Възприятията им за битката с корупцията, правосъдната промяна и назначенията в регулаторите обаче не престават да са си все същите. Свеждат се до правилото, че (пак за тях) контролните и проверяващите органи са ни повече, ни по-малко бухалка и е значимо да уредят „ свои хора “ по върховете им, с цел да ги употребяват в собствен интерес и против съперниците си.
Показаха го още веднъж като вписаха предходната седмица в меморандума за ротацията в кабинета черно на бяло, че желаят „ делкане “ на регулаторите и правосъдната власт на правилото 50 на 50. Демонстрираха го още веднъж и през днешния ден, когато Христо Иванов и съпредседателят на Политическа партия Кирил Петков сложиха ултиматум за продължение на живота на съдружния им кабинет с ГЕРБ – Съюз на демократичните сили: Първо назначенията в антикорупционната комисия (КПК) и регулаторите и чак по-късно сключване на управническо съглашение.
Или другояче казано – за страната и жителите най-важното е в това да има постоянно държавно управление, с цел да не буксува ръководството на страната, както през последните 2 години на безпорядък и служебни кабинети, само че за Христо Иванов и останалите от Демократична България и Политическа партия приоритет са не ползите на обществото, а да си подсигуряват контрола в над 80-те овакантени длъжности в регулаторите, проверяващите органи и в правосъдната система, посредством половината от назначенията им. И по-специално върху Комисията за противопоставяне на корупцията. Ако се чудите за какво – припомнете си цитата от началото на този текст. За да ги трансфорат в бухалки. И да ги употребяват в собствен интерес, обратно на развяваната от тях сега мантрата, че това е развой за „ излекуване на службите и регулаторите “.
В речника на Христо Иванов „ оздравявам “ в действителност значи „ обуздавам “, „ промяна “ – „ кадруване “, а обезпечаване на „ транспарантен развой по номиниране “ – споразумяване на хора от обкръжението му с основни мандатни позиции даже на цената на лапдансинг (бел.р. танцуване в скутове).
А когато танците му по парламентарни групи бяха разобличени и извадени на ярко от ръководителя на Движение за права и свободи и ръководител на парламентарната група на Движението Делян Пеевски, Иванов захвърли дегизировката на „ бъбрива Шехерезада “ и стартира с ултиматумите. Явно на правилото, че като не става с приказки от 1001 нощ, ще стане със закани. Нищо, че в случай че бъдат осъществени тези закани, има риск страната да бъде хвърлена в следващите избори, а най-накрая стартираните в нея промени ще бъдат замразени и отсрочени за следващ път. Напълно в синхрон с ползите на задкулисието у нас, а и на външни фактори като Русия да вземем за пример. За противоположното мятане на страната в бездната на управническия безпорядък.
Думите и държанието на Христо Иванов прочее обслужват волно или несъзнателно точно това задкулисие. Ако не вярвате, единствено погледнете оттатък мантрите му за „ бистрота “ и „ излекуване “ и вижте кого предлага за шефски пост в антикорупционната комисия, която – един път образувана – ще има правото да проверява за корупция всички лица, заемащи обществени длъжности в страната.
От няколко седмици насам съпредседателят на Демократична България и свързани с него политици, публицисти и НПО-та стартират за тази основна позиция Андрей Янкулов от „ Антикорупционния фонд “ (АКФ). Същата неправителствена организация, чийто следствия подозрително съответстват с хора, разпознати от Христо Иванов и лицата, в чиято изгода работи, като техни отявлени съперници. И чийто различен основен член - Николай Стайков дружно с Иванов и с предприемача Иво Прокопиев бяха измежду основните настоящи лица в абсурда „ АРГОгейт “. Стенограмите от тайните сбирки, на които политици от Демократична България и публицисти като Стайков обсъждаха с предприемача с упоритости в политиката и правосъдната власт Прокопиев кого да повдигнат за президент. И дали това да не е тогавашният началник на Върховния касационен съд Лозан Панов. АКФ прочее играе и основна настояща роля в проектите на същия този кръг за преодоляване и на поста основен прокурор. Позиция, за която също стартират името на Андрей Янкулов, а в случай че не стане с него – това на съдийката Владислава Цариградска, член на управлението на присъдружната на Демократична България организация Съюз на съдиите в България. Същата съдийка е изкарвана като самобитна Жана д’Арк на борбата за правосъдна промяна поради заканите против нея от страна на убития и разследван приживе за имотни измами и търговия с въздействие Мартин Божанов-Нотариуса. Нищо че приказва за него на свойското малко име „ Марти “ и макар тежките й фамилни обвързаности с плевенския кримиконтингент и обстоятелството, че измежду хората, за които Божанов е твърдял, че е в „ другарски връзки “ се оказва и към този момент упоменатият Лозан Панов.
Ако би трябвало да се даде образец за задкулисие, то стенограмите от „ АРГОгейт “ са най-красноречивият подобен. В комплект със записа от скандалната колекция на Демократична България от лятото на 2022 година, в която Иванов картинно характеризира ролята на бухалка на Антикорупционната комисия. Те ясно показват истината, стояща зад клетвите на съпредседателя на Демократична България, че желае промени и бистрота. А истината е, че главната движеща мощ на неговия кръг е преодоляване на всички основни контролни и проверяващи органи, с цел да ги употребяват не в полза на обществото, а в собствен персонален. Като наказателен инструмент против съперниците и чадър за личното обграждане.
Инфо:БЛИЦ
