Шейхове му дават милиони да се откаже от България
Ако 2024-а година сбъдна част от фантазиите ви, представете си по какъв начин е изглеждала тя за едно 20-годишно момче, което реализира всичко, към което се стреми всеки един състезател. При това – в границите на 12 месеца.
Карлос Насар – европейски, международен и олимпийски първенец! Момчето, което подчини конкуренцията си във всяко съревнование. Този, който върна позагубената популярност на българските щанги. Този, който откакто е с царската корона, даде извънредно изявление пред bTV.
" Моята фотография на годината е тази, на която съм с ръце нагоре. Защото България беше най-високо. Българското знаме беше най-отгоре на всички мои надпревари и просто… ето по този начин! Смазахме конкуренцията и ги размазахме на всяко едно съревнование. Просто тази година съумях да ги унищожа, да ги смажа и никой даже да си намерения, че може да ме победи. Беше една луда, луда година. Да, сбъднах част от фантазиите си, само че желая да остана в историята както на българския спорт, по този начин и, за какво не, на международния! “, разяснява Карлос Насар.
Има ли случай, в който желязното момче, суперталантът на международната тежка атлетика, плаче? Само един път. Сърцето на Карлос Насар се е разтопило единствено един път. Тогава, когато губи част от себе си: своят изобретател и треньор – Илиан Илиев:
„ Последният път, когато в действителност плаках със сълзи е на погребението на персоналния ми треньор – Илиян Илиев. Аз не помня други случаи, в които да съм плакал. Може и да не е единственият. Като дете 100% за нещо съм плакал, в съзнателния ми живот нямам различен подобен спомен да съм плакал. “, признава златният медалист от Париж 2024.
В Бахрейн Карлос постави завършек на годината по съвършен метод – със международната купа. Часове по-късно получава поздравления от друга легенда на българския спорт – Христо Стоичков:
„ Много положително усещане ми направи, че първо след международната купа ми писа нашият максимален футболист, най-хубав футболист – Христо Стоичков. Беше ми честитил купата документално, а на сутринта ми се обади да ми честити персонално. С прелестни пожелания. Това нещо, примерно, в Бахрейн – по какъв начин могат да ми го дадат? Христо Стоичков, човек със " Златна топка ", най-хубавият футболист на България, който го знаят в целия свят. "
„ НЕ, НЕ и НЕ! “ Така Карлос дава отговор на следващите предложения от страна на Бахрейн и Катар. И дава обещание, че няма да промени решението си. Напук на финансовия колапс в Българската федерация:
„ Продължавам да споделям „ Не! “ Докогато не се направи нашата федерация. Дори и да не се оправи, аз ще не преставам да споделям „ Не! “. Това си е моята страна. Не мога да предам по този начин елементарно страната си. Българин е индивидът, който ме е научил да подвигам 2 кг. Най-малкото поради него да остана тук, в България. Мен са ме основали тук, като персона, не там. “
Карлос Насар – европейски, международен и олимпийски първенец! Момчето, което подчини конкуренцията си във всяко съревнование. Този, който върна позагубената популярност на българските щанги. Този, който откакто е с царската корона, даде извънредно изявление пред bTV.
" Моята фотография на годината е тази, на която съм с ръце нагоре. Защото България беше най-високо. Българското знаме беше най-отгоре на всички мои надпревари и просто… ето по този начин! Смазахме конкуренцията и ги размазахме на всяко едно съревнование. Просто тази година съумях да ги унищожа, да ги смажа и никой даже да си намерения, че може да ме победи. Беше една луда, луда година. Да, сбъднах част от фантазиите си, само че желая да остана в историята както на българския спорт, по този начин и, за какво не, на международния! “, разяснява Карлос Насар.
Има ли случай, в който желязното момче, суперталантът на международната тежка атлетика, плаче? Само един път. Сърцето на Карлос Насар се е разтопило единствено един път. Тогава, когато губи част от себе си: своят изобретател и треньор – Илиан Илиев:
„ Последният път, когато в действителност плаках със сълзи е на погребението на персоналния ми треньор – Илиян Илиев. Аз не помня други случаи, в които да съм плакал. Може и да не е единственият. Като дете 100% за нещо съм плакал, в съзнателния ми живот нямам различен подобен спомен да съм плакал. “, признава златният медалист от Париж 2024.
В Бахрейн Карлос постави завършек на годината по съвършен метод – със международната купа. Часове по-късно получава поздравления от друга легенда на българския спорт – Христо Стоичков:
„ Много положително усещане ми направи, че първо след международната купа ми писа нашият максимален футболист, най-хубав футболист – Христо Стоичков. Беше ми честитил купата документално, а на сутринта ми се обади да ми честити персонално. С прелестни пожелания. Това нещо, примерно, в Бахрейн – по какъв начин могат да ми го дадат? Христо Стоичков, човек със " Златна топка ", най-хубавият футболист на България, който го знаят в целия свят. "
„ НЕ, НЕ и НЕ! “ Така Карлос дава отговор на следващите предложения от страна на Бахрейн и Катар. И дава обещание, че няма да промени решението си. Напук на финансовия колапс в Българската федерация:
„ Продължавам да споделям „ Не! “ Докогато не се направи нашата федерация. Дори и да не се оправи, аз ще не преставам да споделям „ Не! “. Това си е моята страна. Не мога да предам по този начин елементарно страната си. Българин е индивидът, който ме е научил да подвигам 2 кг. Най-малкото поради него да остана тук, в България. Мен са ме основали тук, като персона, не там. “
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ