Странните музеи на Анадола - Туризъм
Академик Хюсаметин Кочан се замислил по какъв начин може да помогне на родния си край. Кочан, един от най-модерните и известни турски художници, е роден в Байбурт - приказно красива, само че бедна част на Анадола. Високите голи хълмове, напомнящи Великата Рилска пустиня у нас, за която написа Иван Вазов, и вдълбаната в тях река, вливаща се в Черно море чак в грузинския град Батуми, не смогвали да изхранват локалното население. Младите хора бягали, тъкмо както и у нас, от родните си села, с цел да търсят прехранване в шумните градове.
Кочан бил учител и преподавател в доста от най-известните международни университети. Канели го на изложения в най-престижните галерии. Приятелският му кръг бил елитът на международната арт общественост. А родният му край опустявал. Знаел, че би трябвало да направи нещо смело и гениално, преди хората да са напуснали местата, в които той е израсъл и толкоз доста обичал.
Така в най-бедната и изостанала част на Анадола се родил най-футуристичния музей в света. Между селата с колибите на овчарите, на един от безбройните голи хълмове над каньона на река Чорух, в покрайнините на село Байрактар, построил музея Бакси.
Всяка година в него се събира елитът на международните актьори модернисти. Стичат се гости от цяла Турция и света. Правят се пленери и образования. И внезапно регионът на Байбурт се трансформирал в туристическа дестинация. В едно от местата, които всеки си мечтае да посети. И място, в което мястните поданици се гордеят, че живеят.
Освен галериите с най-модерните експонати, има зали за образования. Най-добрите майстори образоват хората от селата на обичайните локални занаяти. А университетите, които са пратили студентите си по изкуства да се образоват при звездите на международното изкуство в Бакси, в подмяна ангажират студентите си по маркетинг и компютърни науки, с цел да продават на допустимо най-хубави цени в интернет това, която локалните селяни са произвели.
Библиотеката на Бакси е поразяваща. В нея са събрани най-новите книги на най-големите създатели на актуалното съвременно изкуство. Всички те са донесени от самите тях. Въпрос на чест е да донесеш книгата си в Бакси, тук се събира каталогът на модерността.
Всеки сезон в Бакси се вършат тематични пленери. Естествено, горещата тематика от последните години е ковида. И някак ненадейно тук се е получил самобитен музей на ковида.
Последният уъркшоп е бил на тематика екология. Децата, които са се обучавали на първо време са изчистили близката река Чорух, а творбите им са направени единствено с извадените от реката отпадъци.
Най-впечатляващите произведения остават в непрекъснатата експозиция.
Районът на Байбурт, в който е музея Бакси, се намира на към 200 км на югозапад от Трабзон и манастира Сумела (). Пътят минава през град Гюмюшхане. Името му е пряк превод от гръцки и значи Сребърният град. В мините към града се е вадело съвсем цялото сребро, с което са сечени монетите във Византия. На скалите, които се извисяват високо над града е издигната стъклена наблюдателна площадка. Доста страшна, когато гледаш постройките на няколкостотин метра под краката си.
Заради материалите в площадката, се получава статично електричество, от което косата ти щръква.
В региона на Гюмюшхане е и пещерата Караджъ (думата значи елен), която си заслужава да се посети.
Но ние говорехме за музеите, а Бакси не е единствен. След неговия триумф в целия район стартират да се вършат музеи, които, както и Бакси, са и хотели, а най-известният е етнографският Кенан Йавуз музей (Kenen Yavus museum).
Това е стаята ми в него:
Само напомням, че това е най-бедната част на Анадола. Но притегля най-богатите туристи. На тях наложително им се демонстрира зрелище с обичайните занаяти и прехранване на локалните хора. В нашия случай е време за беритба и музеят е устроил показно по какъв начин се вършее житото.
Но странните музеи на Анадола разчитат на контраста и изненадата. За нашата група изненадата е концерт на Истанбулската държавна опера. Сред вършачките, сноповете жито и забулените дами от селото, слушаме опера.
А гвоздеят на програмата е най-известната турска пианистка Гюлсин Онай, една от най-големите звезди на турската просвета, считана за най-хубавият тълковник на Шопен.
А вечерта откакто сме се мотали из големия музей навън с етнографски къщи от разнообразни интервали, мелници, ковачници, остарели порти и столове, пием и пеем с Гюлсин Онай и солистите на Истанбулската опера. Много е сюрреалистично.
На сутринта се спускаме близо 1000 метра по стръмни дефилета към Ерзинджан, най-близкият огромен град, в който има хубаво летище с чести полети до Истанбул. Полетът трае тъкмо толкоз, колкото от Истанбул до София. Обещавам си, че постоянно ще пристигам тук, толкоз доста ми харесва.
Повечето места, на които съм бил, са щедро разказани, известно е какъв брой са хубави. Надали има друга дестинация, която да е толкоз неразказана, толкоз доста хубост, за която съвсем никой не знае. Надявам се да съм разказал най-малко мъничка част от нея.
Кочан бил учител и преподавател в доста от най-известните международни университети. Канели го на изложения в най-престижните галерии. Приятелският му кръг бил елитът на международната арт общественост. А родният му край опустявал. Знаел, че би трябвало да направи нещо смело и гениално, преди хората да са напуснали местата, в които той е израсъл и толкоз доста обичал.
Така в най-бедната и изостанала част на Анадола се родил най-футуристичния музей в света. Между селата с колибите на овчарите, на един от безбройните голи хълмове над каньона на река Чорух, в покрайнините на село Байрактар, построил музея Бакси.
Всяка година в него се събира елитът на международните актьори модернисти. Стичат се гости от цяла Турция и света. Правят се пленери и образования. И внезапно регионът на Байбурт се трансформирал в туристическа дестинация. В едно от местата, които всеки си мечтае да посети. И място, в което мястните поданици се гордеят, че живеят.
Освен галериите с най-модерните експонати, има зали за образования. Най-добрите майстори образоват хората от селата на обичайните локални занаяти. А университетите, които са пратили студентите си по изкуства да се образоват при звездите на международното изкуство в Бакси, в подмяна ангажират студентите си по маркетинг и компютърни науки, с цел да продават на допустимо най-хубави цени в интернет това, която локалните селяни са произвели.
Библиотеката на Бакси е поразяваща. В нея са събрани най-новите книги на най-големите създатели на актуалното съвременно изкуство. Всички те са донесени от самите тях. Въпрос на чест е да донесеш книгата си в Бакси, тук се събира каталогът на модерността.
Всеки сезон в Бакси се вършат тематични пленери. Естествено, горещата тематика от последните години е ковида. И някак ненадейно тук се е получил самобитен музей на ковида.
Последният уъркшоп е бил на тематика екология. Децата, които са се обучавали на първо време са изчистили близката река Чорух, а творбите им са направени единствено с извадените от реката отпадъци.
Най-впечатляващите произведения остават в непрекъснатата експозиция.
Районът на Байбурт, в който е музея Бакси, се намира на към 200 км на югозапад от Трабзон и манастира Сумела (). Пътят минава през град Гюмюшхане. Името му е пряк превод от гръцки и значи Сребърният град. В мините към града се е вадело съвсем цялото сребро, с което са сечени монетите във Византия. На скалите, които се извисяват високо над града е издигната стъклена наблюдателна площадка. Доста страшна, когато гледаш постройките на няколкостотин метра под краката си.
Заради материалите в площадката, се получава статично електричество, от което косата ти щръква.
В региона на Гюмюшхане е и пещерата Караджъ (думата значи елен), която си заслужава да се посети.
Но ние говорехме за музеите, а Бакси не е единствен. След неговия триумф в целия район стартират да се вършат музеи, които, както и Бакси, са и хотели, а най-известният е етнографският Кенан Йавуз музей (Kenen Yavus museum).
Това е стаята ми в него:
Само напомням, че това е най-бедната част на Анадола. Но притегля най-богатите туристи. На тях наложително им се демонстрира зрелище с обичайните занаяти и прехранване на локалните хора. В нашия случай е време за беритба и музеят е устроил показно по какъв начин се вършее житото.
Но странните музеи на Анадола разчитат на контраста и изненадата. За нашата група изненадата е концерт на Истанбулската държавна опера. Сред вършачките, сноповете жито и забулените дами от селото, слушаме опера.
А гвоздеят на програмата е най-известната турска пианистка Гюлсин Онай, една от най-големите звезди на турската просвета, считана за най-хубавият тълковник на Шопен.
А вечерта откакто сме се мотали из големия музей навън с етнографски къщи от разнообразни интервали, мелници, ковачници, остарели порти и столове, пием и пеем с Гюлсин Онай и солистите на Истанбулската опера. Много е сюрреалистично.
На сутринта се спускаме близо 1000 метра по стръмни дефилета към Ерзинджан, най-близкият огромен град, в който има хубаво летище с чести полети до Истанбул. Полетът трае тъкмо толкоз, колкото от Истанбул до София. Обещавам си, че постоянно ще пристигам тук, толкоз доста ми харесва.
Повечето места, на които съм бил, са щедро разказани, известно е какъв брой са хубави. Надали има друга дестинация, която да е толкоз неразказана, толкоз доста хубост, за която съвсем никой не знае. Надявам се да съм разказал най-малко мъничка част от нея.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ