Иван Гранитски: Любовната лирика на Иван Давидков е тържество на многобагрените словесни видения
Акад. Иван Гранитски
СВЕТЛИНАТА НА ЛЮБОВНАТА НЕГА
Един от най-значимите модерни български поети Калин Донков, препрочитайки с обич и тъничък естетико-художествен нюх обемното лирическо творчество на Иван Давидков, ни сервира неповторима антология от любовни стихове на този създател. Разбира се, интелигентната литературна рецензия добре познава блестящите и проникновени поетически видения на Иван Давидков, широтата на неговата палитра, благосъстоянието от хрумвания, внушения и духовни послания, свързани с великолепието на българската природа, възпева на отечествените реки, планини, мистичното лъчение на южното ни черноморие, както и произведения, заредени със мощен обществен възторг. Но като че ли Иван Давидков до в този момент не беше преоткриван в новото време като занаятчия на любовната поезия. Именно превъзходният асортимент на стотина лирически бисери, изработен от Калин Донков, ни разкрива дълбочината и екстазната плътност на любовните стихотворни трели на поета.
Почти всяко от стихотворенията в книгата „ Не отлагай да обичаш… “ ни припомня властно, че създателят е и надарен художник. Неслучайно в книгата са поместени и няколко репродукции на художника Иван Давидков, в които виждаме впечатляващото му психическо предусещане, при което посредством всеки портрет той желае да разбере енигмата на женската сензитивност. Всеки един от портретите е изискан в друга цветова гама – ту топла (охра, жълто, кафяво), която приказва за доверчивост, непрестореност, дори свенливост; ту по-студена гама – (синьо-зелена), представяща облик с по-сурово лъчение, може би облика на изкусителката. Друг път художникът Давидков портретира жена в сумрак – интериорът е мистериозен и зареден с двусмислов подтекст. Няколко от репродукциите демонстрират обнажени или полусъблечени девойки, различен път виждаме жена с бутилка, която сякаш се колебае на какво да се отдаде – на бутилката или на някой незабележим поклонник…
Любовната поезия на Иван Давидков съставлява празненство на многобагрените словесни видения. Авторът като че ли рисува със светлини и сенки, тонове и полутонове, нюанси, подмятания, намеци. Той кара думите да излъчват вътрешната си светлина. За това обичани облици и метафори са свързани с капките дъжд, които пишат своята нежна ария върху прозореца, с „ клепките под облака златист “, с танцуващите вихрушки, с пламтящите горчиви огнища на есенните листа, с жълтата като гарга луна, която се гуши в сивите дървеса, със синия сън на реките, с невидимите жерави, изстреляни от вятъра, с очите на обичаните, чиито цвят се мени като есенното море, с бялата плам на цъфналите череши и нежния пушек на люляците и прочие, и прочие
Стихотворения като „ Празник “, „ Постеля “, „ Рана “, „ Смола от кедър “, „ Романтичен сонет “, „ Перон “, „ Образ “, „ Зимен огън “, „ Романси “, „ Огнище “ и прочие ни демонстрират великолепието и магичната прелест на метафорично-образната система на поета. Иван Давидков пресъздава най-различни положения на любовното възприятие – от мъчителното носталгично чувство за невъзможността и непостижимостта за цялостно обединение на душата и тялото на обичаните, за постоянно изплъзващото се благополучие – до нирваната на екстазния момент, когато душите на влюбените въпреки всичко усещат въпреки и мигновена цялостна естетика.
Ако Мадоните на Давидков съставляват пластически възпеви на пристрастеността (приглушена, стаена или бравурна и избухваща), копнежа, нежността и бляна, съзерцанието и вглъбяването, то стихотворните му портрети пресъздават по несравним метод крехкостта, чувствителността на женската душа. Любовните героини на Давидков имат способността да се превъплътяват в разнообразни положения – ту свенливо- дискретно срамежливи, ту предизвикателно и пронизително гледащи обичания човек и способни да го разнежен като восък, ту замечтани и отнесени в някакви серафически селения, ту разголени и сладострастно предизвикателни.
Любовната поезия на Иван Давидков пресъздава невероятната многобагрена галактика на човешките усеща – освен съответното любовно привличане, пристрастеност, и магическо отнемане сред мъж и жена, само че и любовното възприятие, любовната омайност в най-широк смисъл. Става дума за любовната нега, която се получава при съзерцанието на отечествените хубости, любовното поклонение пред посланията на родовата памет, любовта и способността за жертвоготовност пред олтара на Отечеството. За това споменахме, че при Иван Давидков словата получават чудната дарба освен да приказват, само че и да рисуват. Думи като скреж, мъгли, облаци, риболовци, нощни видения, дъжд, вятър, пеперуди, роса, белозъби заливи, здрач и безспир, раковини, бриз, криле на чайки, весла, дюни, смокини и прочие си беседват, шушукат, ликуват в общата палитра на заредената с вътрешна светлина изразност на лирическия рисунък.
Несъмнено книгата на Иван Давидков „ Не отлагай да обичаш… “не единствено ще се трансформира в събитие в културния живот на нацията, само че и ще преоткрие мащабите на този изключително надарен български стихотворец. И дано още веднъж повторим, че за това щастливо преоткриване на блестящия гений на Иван Давидков основната заслуга е на съставителя – поета Калин Донков.
