Акад. Георги Марков: Синодът да не чака знаци от Белград...
Акад. Георги МАРКОВ, историк, особено за " Марица "
Нашите архиереи да не се оглеждат към други столици. Православието си има своите закони и своите догми, само че има една историческа правдивост, която би трябвало да бъде възобновена. Решението на Българската патриаршия по отношение на настояванията на Македонската православна черква, което беше взето на съвещание на Светия синод на 27 ноември 2017 година, слага началото на един развой.
Преди 104 години сръбските и гръцките окупатори унищожиха епархиите на Българската екзархия в Македония. Сърбите окупираха Вардарска Македония по време на Първата балканска война (1912-1913 г.) и я оповестиха за Южна Сърбия с „ прави “ сърби. Гърците окупираха Беломорска Македония и оповестиха българите за „ българогласни елини “. След това те
изгониха българските митрополити, свещеници и учители.
Затвориха българските църкви, учебни заведения и читалища и ги трансфораха надлежно в сръбски и гръцки.
След една покруса на Българската черква в Македония има вяра за завръщане, само че този развой ще бъде доста сложен, тъй като ще бъде обвързван със опозиция на първо място на Сръбската православна черква. Но зад нея стоят Московската патриаршия и по всяка възможност и Вселенската патриаршия поради превърнатите в гръцки български църкви в Беломорска Македония.
Крайно време е Българската православна черква да прояви автономия и темперамент, изключително нейните предводители отпред с патриарх Неофит, тъй като опозиция ще има, само че правото е на наша страна. Има една историческа правдивост, която е потъпкана.
Чел съм спомените на българските митрополити, които са били изгонени по най-долния метод от Македония - връзвани и безусловно изхвърляни от Македония в свободна България. Те са претърпели същинска покруса, тъй като са изгубили освен епархиите, само че и своето паство. Българите са били накарани принудително да се отрекат от Екзархията. Те са били принуждавани да вършат подписки до сръбския крал Петър и гръцкия Константинос, че не са българи, че не са екзархисти. Това насилване е ставало със силата на оръжието, с всеобщи погроми и убийства, грабежи и палежи. Стигало се е до такава степен, че са стреляли по иконите на свети свети Кирил и Методий. Първото нещо, което не разрешават сръбските и гръцките окупатори, е 11 май - Денят на светите братя просветители.
Да стреляш по иконите на настойниците на Европа!!!
Гърците са убивали, както е в тази ситуация с град Воден, през днешния ден Едеса, в Южна Македония, заради това, че българите на Великден 1913 година са се поздравявали с Христос Воскресе. Сякаш са убивали хора от някаква непозната религия, а не християни. Времето е било доста грубо.
Днес имаме историческия и честен дълг да поемем протегнатата ръка от Македония. Нашите архиереи да не се оглеждат към други столици. Православието си има своите закони и своите догми, само че има една историческа правдивост, която би трябвало да бъде възобновена.
В моята книга „ Българското поражение 1913 “, в глава пета „ Българин да не остане “, разказвам активността на Костурския епископ Германос Каравангелис (1903-1907 г.). Той е
плащал на андартите по 3 турски лири за отрязана глава,
било то на български комита, било то на отличник или преподавател. А за главата на Лазар Поптрайков дава 50 жълтици и си я слага в кабинета. На Каравангелис принадлежат думите: „ Българин да не остане “.
Историята на прочистването на българския етничен детайл е най-тежката, която съм писал. Жестоко са се отнасяли православни с православни. Нещо нечувано и никой не стачкува.
Къде е била тогава Руската православна черква? Тогава те са били Третият Рим. Дори съветският император Николай Втори (1894-1917 г.) е бил срещу нашето национално обединяване и е подкрепял сърби и индиректно гърци. Той не се е оповестил срещу това изтребване на българите православни и православната Руска черква е застанала на страната на Сръбската и Гръцката. РПЦ има грях и знам, че ще окаже опозиция, само че ние би трябвало да им напомним за страшното лято на 1913 година
тагове Светият Синод акад. Георги Марков Белград Москва Македония
Нашите архиереи да не се оглеждат към други столици. Православието си има своите закони и своите догми, само че има една историческа правдивост, която би трябвало да бъде възобновена. Решението на Българската патриаршия по отношение на настояванията на Македонската православна черква, което беше взето на съвещание на Светия синод на 27 ноември 2017 година, слага началото на един развой.
Преди 104 години сръбските и гръцките окупатори унищожиха епархиите на Българската екзархия в Македония. Сърбите окупираха Вардарска Македония по време на Първата балканска война (1912-1913 г.) и я оповестиха за Южна Сърбия с „ прави “ сърби. Гърците окупираха Беломорска Македония и оповестиха българите за „ българогласни елини “. След това те
изгониха българските митрополити, свещеници и учители.
Затвориха българските църкви, учебни заведения и читалища и ги трансфораха надлежно в сръбски и гръцки.
След една покруса на Българската черква в Македония има вяра за завръщане, само че този развой ще бъде доста сложен, тъй като ще бъде обвързван със опозиция на първо място на Сръбската православна черква. Но зад нея стоят Московската патриаршия и по всяка възможност и Вселенската патриаршия поради превърнатите в гръцки български църкви в Беломорска Македония.
Крайно време е Българската православна черква да прояви автономия и темперамент, изключително нейните предводители отпред с патриарх Неофит, тъй като опозиция ще има, само че правото е на наша страна. Има една историческа правдивост, която е потъпкана.
Чел съм спомените на българските митрополити, които са били изгонени по най-долния метод от Македония - връзвани и безусловно изхвърляни от Македония в свободна България. Те са претърпели същинска покруса, тъй като са изгубили освен епархиите, само че и своето паство. Българите са били накарани принудително да се отрекат от Екзархията. Те са били принуждавани да вършат подписки до сръбския крал Петър и гръцкия Константинос, че не са българи, че не са екзархисти. Това насилване е ставало със силата на оръжието, с всеобщи погроми и убийства, грабежи и палежи. Стигало се е до такава степен, че са стреляли по иконите на свети свети Кирил и Методий. Първото нещо, което не разрешават сръбските и гръцките окупатори, е 11 май - Денят на светите братя просветители.
Да стреляш по иконите на настойниците на Европа!!!
Гърците са убивали, както е в тази ситуация с град Воден, през днешния ден Едеса, в Южна Македония, заради това, че българите на Великден 1913 година са се поздравявали с Христос Воскресе. Сякаш са убивали хора от някаква непозната религия, а не християни. Времето е било доста грубо.
Днес имаме историческия и честен дълг да поемем протегнатата ръка от Македония. Нашите архиереи да не се оглеждат към други столици. Православието си има своите закони и своите догми, само че има една историческа правдивост, която би трябвало да бъде възобновена.
В моята книга „ Българското поражение 1913 “, в глава пета „ Българин да не остане “, разказвам активността на Костурския епископ Германос Каравангелис (1903-1907 г.). Той е
плащал на андартите по 3 турски лири за отрязана глава,
било то на български комита, било то на отличник или преподавател. А за главата на Лазар Поптрайков дава 50 жълтици и си я слага в кабинета. На Каравангелис принадлежат думите: „ Българин да не остане “.
Историята на прочистването на българския етничен детайл е най-тежката, която съм писал. Жестоко са се отнасяли православни с православни. Нещо нечувано и никой не стачкува.
Къде е била тогава Руската православна черква? Тогава те са били Третият Рим. Дори съветският император Николай Втори (1894-1917 г.) е бил срещу нашето национално обединяване и е подкрепял сърби и индиректно гърци. Той не се е оповестил срещу това изтребване на българите православни и православната Руска черква е застанала на страната на Сръбската и Гръцката. РПЦ има грях и знам, че ще окаже опозиция, само че ние би трябвало да им напомним за страшното лято на 1913 година
тагове Светият Синод акад. Георги Марков Белград Москва Македония
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ