Акад. Георги Марков: Червената армия победи нацизма, всяко друго твърдение е фалшификат
Акад. Георги Марков:
„ - Без Деня на Победата Европа щеше да бъде напълно друга. Европа на Хитлер - доста обединена, доста дисциплинирана, с индустрия, концлагери и с една арийска раса на върха.Затова дано не противопоставяме Деня на Европа на Деня на Победата, поради това, че на някои хора не им е прелестно, че е имало в миналото Червена войска, непобедима освен това.
Преди имаше идеологическа уместност, в този момент има политическа уместност. И преди, и в този момент има цензура.
Сега господства англосаксонската агитация, която е прекомерно последна, и съгласно която всичко се взема решение на този прославен Втори фронт, а той в действителност е Трети, тъй като е след Италия. Ние не би трябвало да пригласяме на сходна теза. Русофобите в този момент са на мода, изключително някогашният президент Плевнелиев, който постоянно фалшифицира историята... Това въодушевление е под американско въздействие.
Във Втората международна война Европа води война не против Съюз на съветските социалистически републики и Сталин, а дружно с тях против нацистка Германия. И Сталин се съюзи с „ гнилия " Запад, а антикомунистът Чърчил пръв назова Сталин „ популярен ". Трябва да оценяваме събитията от позиция на онази ера, а не от днешната, която е политически конюнктурна.
Според днешните опорни точки за историята излиза, че цяла Европа е воювала против Сталин. И не им пука, че лъжат. В Съединени американски щати бомба не е паднала. Германците са доста положителни бойци, имат и доста положителни стратези, огромните им пълководци са по-добри от американските.
Какъв е този военачалник Патън, ами Айзенхауер или Монтгомъри - в съпоставения с немските им сътрудници те са доста по-слаби. Войната беше извоювана с решаващата помощ на Червената войска.
Историята не би трябвало да се пренаписва, а да се премисля. Стига с тези политически поръчки. За стотен път ще го кажа: Историята не е слугиня на политиците. Това важи и за Втората международна война.
И в случай че някой сервира венец пред паметника на Червената войска на 9-и май, това е признателност и реверанс. Защото става въпрос за жертвите, дадени от милионите бойци на Червената войска.
И не може да ги наричаш болшевики, тъй като те са дали живота си против нацизма. "
„ - Без Деня на Победата Европа щеше да бъде напълно друга. Европа на Хитлер - доста обединена, доста дисциплинирана, с индустрия, концлагери и с една арийска раса на върха.Затова дано не противопоставяме Деня на Европа на Деня на Победата, поради това, че на някои хора не им е прелестно, че е имало в миналото Червена войска, непобедима освен това.
Преди имаше идеологическа уместност, в този момент има политическа уместност. И преди, и в този момент има цензура.
Сега господства англосаксонската агитация, която е прекомерно последна, и съгласно която всичко се взема решение на този прославен Втори фронт, а той в действителност е Трети, тъй като е след Италия. Ние не би трябвало да пригласяме на сходна теза. Русофобите в този момент са на мода, изключително някогашният президент Плевнелиев, който постоянно фалшифицира историята... Това въодушевление е под американско въздействие.
Във Втората международна война Европа води война не против Съюз на съветските социалистически републики и Сталин, а дружно с тях против нацистка Германия. И Сталин се съюзи с „ гнилия " Запад, а антикомунистът Чърчил пръв назова Сталин „ популярен ". Трябва да оценяваме събитията от позиция на онази ера, а не от днешната, която е политически конюнктурна.
Според днешните опорни точки за историята излиза, че цяла Европа е воювала против Сталин. И не им пука, че лъжат. В Съединени американски щати бомба не е паднала. Германците са доста положителни бойци, имат и доста положителни стратези, огромните им пълководци са по-добри от американските.
Какъв е този военачалник Патън, ами Айзенхауер или Монтгомъри - в съпоставения с немските им сътрудници те са доста по-слаби. Войната беше извоювана с решаващата помощ на Червената войска.
Историята не би трябвало да се пренаписва, а да се премисля. Стига с тези политически поръчки. За стотен път ще го кажа: Историята не е слугиня на политиците. Това важи и за Втората международна война.
И в случай че някой сервира венец пред паметника на Червената войска на 9-и май, това е признателност и реверанс. Защото става въпрос за жертвите, дадени от милионите бойци на Червената войска.
И не може да ги наричаш болшевики, тъй като те са дали живота си против нацизма. "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ