Ели Жотева и нейният 17-метров стенопис с добавена реалност на Морската гара във Варна
Air for Art е арт план, който предизвика Ели Жотева да сътвори най-новата си творба, в колаборация с " Филип Морис България ". Ели е мултидисциплинарен актьор и от години работи в Лос Аджелис, Съединени американски щати. Стенописът ѝ блестна в ярките си цветове на входа на Морската гара във Варна преди броени дни, улавяйки настроението на града и вибрациите на лятото. Изображението оживява и в телефоните ни посредством добавена действителност, а на стената е изрисувано с екологично чисти бои, които събират и фините прахови частици от въздуха.
Ели Жотева се мести в Лос Анджелис през 1999 година, когато майка ѝ печели зелена карта.
„ Оттогава съм напускала LA неведнъж и съм живяла на разнообразни места - Австралия, Русия, само че постоянно се връщам в България. Тук има прелестна мрежа от хора, които мислят нетрадиционно, това ми оказва помощ да запазя вдъхновението си “, споделя Ели.
В работата си тя сплотява фотографията и цифровите медии и е мощно повлияна от актуалните проучвания в региона на квантовата механика, неврофизиката и машинното зрение. Преподавател е по образни резултати в университета Дрексел във Филаделфия, преподава фотограметрия и добавена действителност в houdini.school.
Ели Жотева дойде във Варна особено за Art for Air. И споделя за посланията, които носи новият ѝ план, за Черноморието като специфична дестинация и за неразривната връзка сред изкуството и технологиите.
Ели, разкажи ни за плана във Варна, по какъв начин се случи, какво обръщение носи?
Проектът Art for Air във Варна е в колаборация с " Филип Морис България ". Той съставлява 17-метров стенна живопис, ситуиран на емблематично за града място - това е входът на Морската гара. В центъра на изображението е вибриращото слънце с разноцветни лъчи, което изгрява от Черно море - доста особено и духовно място за мен. Вдясно от слънцето е изобразен аспект на Варна отвисоко.
3D постройките пресъздават концепцията за значимостта на градското изкуство за възстановяване на средата. Вляво на изображението се потапяме под водата, с цел да открием морските създания, които символизират многообразието и многоцветността, която царува на всички места към нас.
Стенописът е съпроводен от две webAR преживявания, които трансформират разнообразни 2D аспекти на изображението в 3D облици, които всеки може да прегледа на смарт телефона си посредством добавена действителност.
Ценностите, които планът носи, с всички детайли, вплетени в него, са освен на марката, само че и такива, които споделям аз - многообразието като път към напредъка и какъв брой е значимо да бъдем дружно и да гледаме в една посока.
С какво свързваш Варна?
Детството ми е изпълнено с прелестни мемоари от Черноморието. Когато бях дребна, родителите ми ме водеха по дивите плажове. По-късно, като младеж, пътувах на стоп с другари от София до къмпингите на Карадере и Варвара. През 20-те си години се влюбих в скалистите крайбрежия над Варна, изключително в скалното катерене към Тюленово.
Всъщност постоянно, когато съм под стрес във всекидневието си, затварям очи и се пробвам да се пренеса до скалите към Варвара и Тюленово и в тези мемоари намирам покой. Има нещо необикновено загадъчно и магическо в Черно море: от неговия неповторим състав до непредвидимия му и рисков манталитет.
Технологичните нововъведения са неизменима част от твоите планове. Как реши да изследваш тази посока?
Съвременните технологии, датчици и данни ни разрешават да усещаме по-далеч от опциите на личните си тела.
Черпя доста ентусиазъм от мистериите на невидимото и поради това употребявам сензорни принадлежности, които могат да разширят сетивния ни потенциал.
Чрез работата си ги видоизменявам, с цел да покажа по какъв начин те могат да отключат разнообразни вероятности върху мистериите в живота и тези вътре в нас.
Как би описала твоя работен развой?
За мен да правиш изкуство значи да мислиш посредством деяние. Подхождам с любознание. Проучвам концепцията, групирам изображения и думи и оставям въображението ми да запълни загадъчните празнини, които остават без отговор в моите изследвания.
След това процесът на продукция е серия от повторения: нормално разбърквам нови и остарели технологии, с цел да ревизира до каква степен мога да стигна с съответния инструмент, до момента в който открия нещо забавно. Накрая върша прототипи и ги коригирам досега, в който усетя, че творбата е приключено.
Как се зароди ползата ти към изкуството?
Винаги съм била креативна персона. На 6 години пеех в детския народен хор на БНР, а на 10 година започнах да се показвам посредством изобразяване. Като дете бежанец в LA връзката на британски с децата ми беше сложна и прекарвах междучасията си в арт залата.
Тогава учителката ми по изкуство видя у мен гений и ми оказа помощ да приготвя портфолиото си за LACHSA - ексцентрична гимназия по изкуство. Там всеки ден имах час по друга арт медиа и в това време започнах да взимам специфични класове по астрономия, неврология и квантова механика.
След това учих снимка в публичен лицей, бакалавър по изобразително изкуство, магистър в цифрово изкуство и най-после следдипломна стратегия.
През цялото това учене постоянно ме е водело желанието да създавам и споделям невербално. Във образния свят мога да свържа фрапантно разнообразни неща и да породя в фена чувство и схващане оттатък разумното мислене.
Освен актьор си и учител, по какъв начин се преплитат другите ти ползи?
Казват, че най-хубавият метод да научиш нещо е да го преподаваш. През последните няколко години провеждам семинари по отношение на принадлежности с отворен код за фотограметрия, машинна визия и изкуствен интелект посредством моя колектив current.cam.
Тази година започнах да преподавам Сложни образни резултати (Advanced Visual Effects) в иниверситета " Дрексъл ", по-точно повеждам курс по потребление на Houdini – това е софтуерът, с който аз работя.
Започнах и нова работа като актьор и откривател по визуализации в National Center of Supercomputing Applications, където в отговорностите ми влиза да създавам проучвателен способи за визуализиране на данни от черна дупка в центъра на галактиката, както и да обуча други да основават същите образни резултати.
Подготвям и курс по фотограметрия и добавена действителност за Houdini.School, отворена платформа за онлайн образование. Винаги се вълнувам, когато реализирам връзка със студентите и се веселя, че имам опцията да предам знанията си на идващите генерации.
Какво предизвика въображението ти?
Черпя ентусиазъм от най-простите до най-сложните процеси в природата. Има голям брой необясними неща в квантовата механика и неврофизиката, които сочат към ефирните връзки сред нас и околната среда.
Проучванията в науката и технологиите, които изследват тези невидими връзки, отключват въображението ми към разнообразни въпроси или визии. Вярвам, че актуалните технологии могат да трансформират усещанията ни и да разширят въображението ни към пространства оттатък познатите.
Обичам предизвикването да основа смисъл посредством изображения и принадлежности, които ни разрешават да надникнем в процеси, по-големи от нас.
Ели Жотева се мести в Лос Анджелис през 1999 година, когато майка ѝ печели зелена карта.
„ Оттогава съм напускала LA неведнъж и съм живяла на разнообразни места - Австралия, Русия, само че постоянно се връщам в България. Тук има прелестна мрежа от хора, които мислят нетрадиционно, това ми оказва помощ да запазя вдъхновението си “, споделя Ели.
В работата си тя сплотява фотографията и цифровите медии и е мощно повлияна от актуалните проучвания в региона на квантовата механика, неврофизиката и машинното зрение. Преподавател е по образни резултати в университета Дрексел във Филаделфия, преподава фотограметрия и добавена действителност в houdini.school.
Ели Жотева дойде във Варна особено за Art for Air. И споделя за посланията, които носи новият ѝ план, за Черноморието като специфична дестинация и за неразривната връзка сред изкуството и технологиите.
Ели, разкажи ни за плана във Варна, по какъв начин се случи, какво обръщение носи?
Проектът Art for Air във Варна е в колаборация с " Филип Морис България ". Той съставлява 17-метров стенна живопис, ситуиран на емблематично за града място - това е входът на Морската гара. В центъра на изображението е вибриращото слънце с разноцветни лъчи, което изгрява от Черно море - доста особено и духовно място за мен. Вдясно от слънцето е изобразен аспект на Варна отвисоко.
3D постройките пресъздават концепцията за значимостта на градското изкуство за възстановяване на средата. Вляво на изображението се потапяме под водата, с цел да открием морските създания, които символизират многообразието и многоцветността, която царува на всички места към нас.
Стенописът е съпроводен от две webAR преживявания, които трансформират разнообразни 2D аспекти на изображението в 3D облици, които всеки може да прегледа на смарт телефона си посредством добавена действителност.
Ценностите, които планът носи, с всички детайли, вплетени в него, са освен на марката, само че и такива, които споделям аз - многообразието като път към напредъка и какъв брой е значимо да бъдем дружно и да гледаме в една посока.
С какво свързваш Варна?
Детството ми е изпълнено с прелестни мемоари от Черноморието. Когато бях дребна, родителите ми ме водеха по дивите плажове. По-късно, като младеж, пътувах на стоп с другари от София до къмпингите на Карадере и Варвара. През 20-те си години се влюбих в скалистите крайбрежия над Варна, изключително в скалното катерене към Тюленово.
Всъщност постоянно, когато съм под стрес във всекидневието си, затварям очи и се пробвам да се пренеса до скалите към Варвара и Тюленово и в тези мемоари намирам покой. Има нещо необикновено загадъчно и магическо в Черно море: от неговия неповторим състав до непредвидимия му и рисков манталитет.
Технологичните нововъведения са неизменима част от твоите планове. Как реши да изследваш тази посока?
Съвременните технологии, датчици и данни ни разрешават да усещаме по-далеч от опциите на личните си тела.
Черпя доста ентусиазъм от мистериите на невидимото и поради това употребявам сензорни принадлежности, които могат да разширят сетивния ни потенциал.
Чрез работата си ги видоизменявам, с цел да покажа по какъв начин те могат да отключат разнообразни вероятности върху мистериите в живота и тези вътре в нас.
Как би описала твоя работен развой?
За мен да правиш изкуство значи да мислиш посредством деяние. Подхождам с любознание. Проучвам концепцията, групирам изображения и думи и оставям въображението ми да запълни загадъчните празнини, които остават без отговор в моите изследвания.
След това процесът на продукция е серия от повторения: нормално разбърквам нови и остарели технологии, с цел да ревизира до каква степен мога да стигна с съответния инструмент, до момента в който открия нещо забавно. Накрая върша прототипи и ги коригирам досега, в който усетя, че творбата е приключено.
Как се зароди ползата ти към изкуството?
Винаги съм била креативна персона. На 6 години пеех в детския народен хор на БНР, а на 10 година започнах да се показвам посредством изобразяване. Като дете бежанец в LA връзката на британски с децата ми беше сложна и прекарвах междучасията си в арт залата.
Тогава учителката ми по изкуство видя у мен гений и ми оказа помощ да приготвя портфолиото си за LACHSA - ексцентрична гимназия по изкуство. Там всеки ден имах час по друга арт медиа и в това време започнах да взимам специфични класове по астрономия, неврология и квантова механика.
След това учих снимка в публичен лицей, бакалавър по изобразително изкуство, магистър в цифрово изкуство и най-после следдипломна стратегия.
През цялото това учене постоянно ме е водело желанието да създавам и споделям невербално. Във образния свят мога да свържа фрапантно разнообразни неща и да породя в фена чувство и схващане оттатък разумното мислене.
Освен актьор си и учител, по какъв начин се преплитат другите ти ползи?
Казват, че най-хубавият метод да научиш нещо е да го преподаваш. През последните няколко години провеждам семинари по отношение на принадлежности с отворен код за фотограметрия, машинна визия и изкуствен интелект посредством моя колектив current.cam.
Тази година започнах да преподавам Сложни образни резултати (Advanced Visual Effects) в иниверситета " Дрексъл ", по-точно повеждам курс по потребление на Houdini – това е софтуерът, с който аз работя.
Започнах и нова работа като актьор и откривател по визуализации в National Center of Supercomputing Applications, където в отговорностите ми влиза да създавам проучвателен способи за визуализиране на данни от черна дупка в центъра на галактиката, както и да обуча други да основават същите образни резултати.
Подготвям и курс по фотограметрия и добавена действителност за Houdini.School, отворена платформа за онлайн образование. Винаги се вълнувам, когато реализирам връзка със студентите и се веселя, че имам опцията да предам знанията си на идващите генерации.
Какво предизвика въображението ти?
Черпя ентусиазъм от най-простите до най-сложните процеси в природата. Има голям брой необясними неща в квантовата механика и неврофизиката, които сочат към ефирните връзки сред нас и околната среда.
Проучванията в науката и технологиите, които изследват тези невидими връзки, отключват въображението ми към разнообразни въпроси или визии. Вярвам, че актуалните технологии могат да трансформират усещанията ни и да разширят въображението ни към пространства оттатък познатите.
Обичам предизвикването да основа смисъл посредством изображения и принадлежности, които ни разрешават да надникнем в процеси, по-големи от нас.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ