Шефът на АИКБ обясни как да се съкрати държавната администрация, за да си вържем бюджета
АИКБ излезе с извънредно остра реакция във връзка със положението на обществените финанси през тази година и прогнозите за 2025 година. Тази година бюджетният недостиг пораства с изпреварващи темпове, като единствено през септември осъществяваме 1,2 милиарда лева недостиг, което е нарастване на недостига със 75%. Прогнозата е дефицитът тази година да доближи 6,2 милиарда лева По-голямото безспокойство е за дефицитът, който се чака да се образува следващата година. Очаква се по прогнози дефицитът да доближи до 18,1 милиарда лева, което кат опроцент е сред 8,5 и 9 %.
Това разяснява пред Нова нюз Добрин Иванов от изп. шеф на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
През последните две години с 36% са скочили разноските за пенсии и социалнин помощи, а разноските за заплати в обществения бранш са скочили с 23%. Този растеж не подхожда на растежа на стопанската система, т.е. ние покачваме разноски, които мъчно могат да бъдат стопирани без да може стопанската система да си го разреши, разяснява той.
Разбира се, че растеж на парите би трябвало да има, само че заплатите са ниски в някои звена, а в други са даже прекомерно високи и по този начин общия разход, който се образува, е прекомерно огромен. Това значи, че липсва политика във връзка с заплатите в държавните администрации, изясни той.
Ние предлагаме дълбока промяна в обществения бранш. За последните 10 година популацията на България е намаляло с 1 млн. души, въведени бяха голям брой електронни услуги, а държавния личен състав в администрацията се е нараснал като бройка. Поради ред аргументи, освен политически, уточни Иванов.
Смятаме, че като предлагаме 20% редуциране в обществения бранш, няма до докара до действително понижаване на работещите в администрациите, тъй като по този начин или другояче и сега имаме 30% незаети щатни бройки, които пък са източник за в допълнение материално стимулиране тримесечно, което получават всички чиновници. Освен това междинната заплата в държавния и в обществения бранш е по-висока от частния бранш, а чисто тя даже е още по-висока, тъй като държавните чиновници не си внасят осигуровки, а те се заплащат от страната. Т.е. понижението няма да се отрази на приходите на служителите, само че ще бъде животоспасяващо за обществените финанси, изясни той.
Това разяснява пред Нова нюз Добрин Иванов от изп. шеф на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
През последните две години с 36% са скочили разноските за пенсии и социалнин помощи, а разноските за заплати в обществения бранш са скочили с 23%. Този растеж не подхожда на растежа на стопанската система, т.е. ние покачваме разноски, които мъчно могат да бъдат стопирани без да може стопанската система да си го разреши, разяснява той.
Разбира се, че растеж на парите би трябвало да има, само че заплатите са ниски в някои звена, а в други са даже прекомерно високи и по този начин общия разход, който се образува, е прекомерно огромен. Това значи, че липсва политика във връзка с заплатите в държавните администрации, изясни той.
Ние предлагаме дълбока промяна в обществения бранш. За последните 10 година популацията на България е намаляло с 1 млн. души, въведени бяха голям брой електронни услуги, а държавния личен състав в администрацията се е нараснал като бройка. Поради ред аргументи, освен политически, уточни Иванов.
Смятаме, че като предлагаме 20% редуциране в обществения бранш, няма до докара до действително понижаване на работещите в администрациите, тъй като по този начин или другояче и сега имаме 30% незаети щатни бройки, които пък са източник за в допълнение материално стимулиране тримесечно, което получават всички чиновници. Освен това междинната заплата в държавния и в обществения бранш е по-висока от частния бранш, а чисто тя даже е още по-висока, тъй като държавните чиновници не си внасят осигуровки, а те се заплащат от страната. Т.е. понижението няма да се отрази на приходите на служителите, само че ще бъде животоспасяващо за обществените финанси, изясни той.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ