За единия хляб
Аида ПАНИКЯН
Цял живот битката е за единия самун. Човек работи, с цел да изкара пари за днешния самун, или с цел да се приготви за пенсионерските години, когато отново не може без хляба. Трудността е, когато човек би трябвало да избира - дали през днешния ден да яде един или два пъти и да му останат пари за животоподдържащите (и даже животоспасяващите) медикаменти, или да яде здравословно три пъти на ден, само че да спре медикаментите или да не се отоплява през зимата.
Поставянето на 3/4 от нацията пред подобен избор към този момент е знак за неустановеност даже в обозримото бъдеще. Да, страната се опита да подкрепи най-уязвимите с растеж на пенсии, на обществени помощи, поддръжка за отоплението и прочие И все пак...
България е страната с най-вече хора на прага на мизерията, най-вече заболели, най-често доплащащи за лекуването и медикаментите си, с най-слаба профилактика, с най-лош въздух, с най-ниски заплати и пенсии, най-вече разчитаща на капачките, с цел да купи кувьози за нуждаещите се бебета, страната, в която трансплантацията на органи е национална вест.
А дали същинският проблем не е в работещите небогати, тъй като те, като се изключи че не могат да обезпечат днешния самун на фамилията си и образованието на децата си, мъчно обезпечават и личното си бъдеще в старостта. Дали да не се стартира от тях? Дали този проблем не е в дъното на огромната национална неустановеност и загуба на вяра?
Да, Европа и даже светът са на прага на рецесия, инфлацията със задна дата е изяла увеличените приходи. Но... Голямото " само че " пред българите е и неналичието на вяра, че ще има държавно управление, задоволително отговорно, което, в случай че не ги изведе от рецесията, то най-малко ще помогне на хората да я почувстват по-поносимо. А това би дало в случай че не 100 % сигурност, то най-малко вяра. Иначе е допустимо и тези 11 на 100 от българите, които са сигурни, че нещата у нас ще се оправят, да изоставен страната и всеки да води личната си битка за единия самун в чужбина.> >
Цял живот битката е за единия самун. Човек работи, с цел да изкара пари за днешния самун, или с цел да се приготви за пенсионерските години, когато отново не може без хляба. Трудността е, когато човек би трябвало да избира - дали през днешния ден да яде един или два пъти и да му останат пари за животоподдържащите (и даже животоспасяващите) медикаменти, или да яде здравословно три пъти на ден, само че да спре медикаментите или да не се отоплява през зимата.
Поставянето на 3/4 от нацията пред подобен избор към този момент е знак за неустановеност даже в обозримото бъдеще. Да, страната се опита да подкрепи най-уязвимите с растеж на пенсии, на обществени помощи, поддръжка за отоплението и прочие И все пак...
България е страната с най-вече хора на прага на мизерията, най-вече заболели, най-често доплащащи за лекуването и медикаментите си, с най-слаба профилактика, с най-лош въздух, с най-ниски заплати и пенсии, най-вече разчитаща на капачките, с цел да купи кувьози за нуждаещите се бебета, страната, в която трансплантацията на органи е национална вест.
А дали същинският проблем не е в работещите небогати, тъй като те, като се изключи че не могат да обезпечат днешния самун на фамилията си и образованието на децата си, мъчно обезпечават и личното си бъдеще в старостта. Дали да не се стартира от тях? Дали този проблем не е в дъното на огромната национална неустановеност и загуба на вяра?
Да, Европа и даже светът са на прага на рецесия, инфлацията със задна дата е изяла увеличените приходи. Но... Голямото " само че " пред българите е и неналичието на вяра, че ще има държавно управление, задоволително отговорно, което, в случай че не ги изведе от рецесията, то най-малко ще помогне на хората да я почувстват по-поносимо. А това би дало в случай че не 100 % сигурност, то най-малко вяра. Иначе е допустимо и тези 11 на 100 от българите, които са сигурни, че нещата у нас ще се оправят, да изоставен страната и всеки да води личната си битка за единия самун в чужбина.> >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ