Общинските болници - пак на прицел
Аида ПАНИКЯН
Българите са на едно от последните места в Европейски Съюз по незадоволеност от банкет в болница. Ако във Англия се чака с месеци даже до една година, у нас този интервал е от няколко часа до няколко дни. Така сочат данните от изследване на Изследователски център " Тренд " и Експертен клуб за стопанска система и политика (ЕКИП). Според статистиката България е страната с най-вече лечебни заведения в Европейски Съюз - 53 на 1 милион души.
Сякаш тази констатация се съдържа укор. Но и сякаш малко на брой си дават сметка, че профилактиката и болничното лекуване са двете страни на една монета - където няма профилактика, би трябвало да има лечебни заведения. У нас профилактиката е много детска. На всеки конгрес авторитетно се споделя, че средствата за профилактика би трябвало да бъдат увеличени. Е, не става... Хората обаче стават по-болни, а разноските за лекуване - по-големи. Затова заприказва ли се за редуциране на разноски, > хищните погледи > се вперват в... общинските лечебни заведения.
През есента на 2009-а финансовият министър Симеон Дянков разгласи, че 400 лечебни заведения са доста за България, задоволителни са й 100, другите 300 щели да бъдат преструктурирани, без да се закрие болница. Е, в тези 2-3 години най-вече общински лечебни заведения бяха изтрити от картата на България. По-късно общинските лечебни заведения бяха удушавани посредством мъчно осъществими медицински стандарти и високи условия, които принудиха лекари и сестри на междинна възраст да ги изоставен. А младите - да не търсят развиването си в тези лечебни заведения. Днес надали млад доктор ще откаже професорско място в Женевския университет или управителен пост в Пастьоровия институт в Сао Паоло, с цел да работи в болничното заведение в Трън.
За девет години в общинската болница в Севлиево е пристигнал един специализант, а всяка година лекарският и сестринският състав би трябвало да се попълня с 3-5%, споделя шефът й доктор Пламен Цеков. В общинските лечебни заведения останаха най-вече фрагменти в предпенсионна и пенсионна възраст и нормално един или двама от тях щом излязат от строя, се закрива поделение. После - друго, и най-после - болничното заведение. Така няма отговорен за затворената общинска болница, а оправданието е няма фрагменти. Изключенията са малко. Домове за остарели хора, детски заведения и други " изсмукват " и дребното фрагменти, тъй като оферират по-достойно възнаграждение на труда. > Поглед към числата > Според данни на Националния център по публично здраве и разбори в интервала 2010-2020 година общинските многопрофилни лечебни заведения за интензивно лекуване в страната от 78 понижават на 72. Намаляват и профилираните академични лечебни заведения, и регионалните, и тези за дълготрайно лекуване и рехабилитация. Но академични и национални многопрофилни лечебни заведения за интензивно лекуване се усилват - от 8 на 19 за 10 години!
Псевдоаргументът, че общинските лечебни заведения " гълтат " доста пари, не устоя. А и рецесията с КОВИД-19 сподели какъв брой са значими, тъй като те вършеха (и продължават) същото, което и университетските. Тази рецесия е на път да отмине и като че ли дребните лечебни заведения отново се трансформират в бодил в нечии очи. Малцина си дават сметка, че самата система прави лечебните заведения неравностойни. Поставени в по-ниско равнище на подготвеност, те са принудени да работят по по-ниско платени клинични пътеки. Макар в тях да се лекуват пациенти с идентични диагнози като в огромните, получават по-малко пари.
През последните 12-13 години доста е обещавано на общинските лечебни заведения. Малко е изпълнявано. Всяка сама се оправя с безпаричието. Но никоя не стопира да приема заболели и да ги лекува.
Средният разход на един минал болен в Университетска национална МБАЛ се усилва от 1077 на 2036 лева (1,89 пъти за 10 години). Средният разход на минал болен в общинска МБАЛ от 499 през 2010 година се усилва на 930 лева през 2020 година - растеж от 1,86 пъти. Това демонстрират данните на НЦОЗА.
В годините имаше екзотични хрумвания, в това число незабавните звена или медицински центрове да поемат работата на закрити лечебни заведения. Не може да се случи, защото нехайното отношение на страната към незабавната помощ към момента не е преодоляно. Въпреки фанфарите при раздаването на ключове на нови коли за спешна помощ или увеличени заплати в тези звена.
Вторачени в днешните разноски, огромни финансисти явно мъчно си дават сметка за неведнъж по-големите разноски в бъдеще. Защото, в случай че я няма дребната болница наоколо, с цел да бъде оздравял болният, положението му ще стане по-тежко и той ще коства по-скъпо и на огромната болница. Дребни сметки, нали? Само дето някой преди 70 години ги е направил по-добре от през днешния ден.
И нещо, за което малко на брой си дават сметка. От времето на соца незабавната помощ е разположена в постройката на общинската болница. Затова и до през днешния ден хората бъркат " незабавното " с " болничното заведение ", само че в наши дни първото е благосъстоятелност на страната, а второто - на общината. И общопрактикуващите лекари, и незабавните звена употребяват оборудването на общинската болница, разяснява доктор Цеков, визирайки рентген, лаборатория и други
От общинските лечебни заведения желаят промени в Закона за лечебните заведения. Държавата както по закон заделя годишно средства за придобиване на дълготрайни активи на лечебните заведения, които са държавна благосъстоятелност, да заделя и за общинските. И държавните, и общинските лечебни заведения са основани с пари от налозите на жителите. Затова всеки здравноосигурен би трябвало да има достъп до тези лечебни заведения, без да доплаща. > Бъдеще - неразбираемо > Никой не може да каже какво ще стане с дребните общински лечебни заведения след половин или една година. Особено в случай че не престават да бъдат третирани като търговски сдружения. Но същинският проблем не е на страната, на общината или на обособената болница. Той е на индивида от дребния и далечен град, от селцето, когато се разболее и не може да стигне до лекар, до рентген или до лаборатория.
Картината е мрачна, не тъй като е допустимо още общински лечебни заведения да се закрият, а тъй като няма здравни звена, които да са по този начин готови и структурирани, че да поемат на 100% активността им. А и никой не се замисля. Изход може би има. И той не е някой да налива пари в тези лечебни заведения, а да ги прави оценка съгласно свършената работа.
Д-р Неделчо Тотев, ръководител на УС на Сдружението на общинските лечебни заведения: Крайно нужни сме
Общинските лечебни заведения са зародили за да задоволят здравните потребности на популацията от съответния район. Те са единствените, които обезпечават качествена, непрекъсната, налична, денонощна, безотказна здравна помощ. Разполагат с лаборатория и рентген в района. Имат кадрови потенциал да обезпечават качествена консултативна помощ на незабавните звена в района. Не сме незаменими, на сега сме извънредно нужни на здравната система. Ако в този момент сложим кръст на общинска болница, това, което изброих няма да го има.
Не са малко незаетите практики в региони, в които има общински лечебни заведения. Когато човек няма джипи ежедневно, няма лаборатория и рентген, по какъв начин може да приказваме за опазване на здравето в XXI вeк? Това не припомня ли на доктор Куин лечителката?
Мнозина считат общинските лечебни заведения за апендикса на системата - колкото по-рано бъде отсечен, толкоз по-добре. Защото считат, че те изразходват средства, без отсреща да има забележим резултат.
Демагогия е, в случай че се каже, че незабавните звена могат да поемат активността на общинските лечебни заведения, в случай че те бъдат закрити.
Доц. доктор Георги Йорданов: Да станат предпазени
Витае концепцията за закриване на общински лечебни заведения и преструктурирането им в някакви звена, сходни на незабавната помощ.
Българска социалистическа партия изрично е за опазване на общинските лечебни заведения! Без тях здравната система ще се срути, а хората в тези региони ще останат без здравна помощ.
В демографски слабите региони общинските лечебни заведения би трябвало да придобият статут на предпазени - финансирането им въз основа на клинични пътеки да не е водещо за тях. То да става въз основата на предоставената здравна помощ и като философия да е по-близо до финансирането на незабавната помощ, а не на комерсиалните сдружения.> >
>
Българите са на едно от последните места в Европейски Съюз по незадоволеност от банкет в болница. Ако във Англия се чака с месеци даже до една година, у нас този интервал е от няколко часа до няколко дни. Така сочат данните от изследване на Изследователски център " Тренд " и Експертен клуб за стопанска система и политика (ЕКИП). Според статистиката България е страната с най-вече лечебни заведения в Европейски Съюз - 53 на 1 милион души.
Сякаш тази констатация се съдържа укор. Но и сякаш малко на брой си дават сметка, че профилактиката и болничното лекуване са двете страни на една монета - където няма профилактика, би трябвало да има лечебни заведения. У нас профилактиката е много детска. На всеки конгрес авторитетно се споделя, че средствата за профилактика би трябвало да бъдат увеличени. Е, не става... Хората обаче стават по-болни, а разноските за лекуване - по-големи. Затова заприказва ли се за редуциране на разноски, > хищните погледи > се вперват в... общинските лечебни заведения.
През есента на 2009-а финансовият министър Симеон Дянков разгласи, че 400 лечебни заведения са доста за България, задоволителни са й 100, другите 300 щели да бъдат преструктурирани, без да се закрие болница. Е, в тези 2-3 години най-вече общински лечебни заведения бяха изтрити от картата на България. По-късно общинските лечебни заведения бяха удушавани посредством мъчно осъществими медицински стандарти и високи условия, които принудиха лекари и сестри на междинна възраст да ги изоставен. А младите - да не търсят развиването си в тези лечебни заведения. Днес надали млад доктор ще откаже професорско място в Женевския университет или управителен пост в Пастьоровия институт в Сао Паоло, с цел да работи в болничното заведение в Трън.
За девет години в общинската болница в Севлиево е пристигнал един специализант, а всяка година лекарският и сестринският състав би трябвало да се попълня с 3-5%, споделя шефът й доктор Пламен Цеков. В общинските лечебни заведения останаха най-вече фрагменти в предпенсионна и пенсионна възраст и нормално един или двама от тях щом излязат от строя, се закрива поделение. После - друго, и най-после - болничното заведение. Така няма отговорен за затворената общинска болница, а оправданието е няма фрагменти. Изключенията са малко. Домове за остарели хора, детски заведения и други " изсмукват " и дребното фрагменти, тъй като оферират по-достойно възнаграждение на труда. > Поглед към числата > Според данни на Националния център по публично здраве и разбори в интервала 2010-2020 година общинските многопрофилни лечебни заведения за интензивно лекуване в страната от 78 понижават на 72. Намаляват и профилираните академични лечебни заведения, и регионалните, и тези за дълготрайно лекуване и рехабилитация. Но академични и национални многопрофилни лечебни заведения за интензивно лекуване се усилват - от 8 на 19 за 10 години!
Псевдоаргументът, че общинските лечебни заведения " гълтат " доста пари, не устоя. А и рецесията с КОВИД-19 сподели какъв брой са значими, тъй като те вършеха (и продължават) същото, което и университетските. Тази рецесия е на път да отмине и като че ли дребните лечебни заведения отново се трансформират в бодил в нечии очи. Малцина си дават сметка, че самата система прави лечебните заведения неравностойни. Поставени в по-ниско равнище на подготвеност, те са принудени да работят по по-ниско платени клинични пътеки. Макар в тях да се лекуват пациенти с идентични диагнози като в огромните, получават по-малко пари.
През последните 12-13 години доста е обещавано на общинските лечебни заведения. Малко е изпълнявано. Всяка сама се оправя с безпаричието. Но никоя не стопира да приема заболели и да ги лекува.
Средният разход на един минал болен в Университетска национална МБАЛ се усилва от 1077 на 2036 лева (1,89 пъти за 10 години). Средният разход на минал болен в общинска МБАЛ от 499 през 2010 година се усилва на 930 лева през 2020 година - растеж от 1,86 пъти. Това демонстрират данните на НЦОЗА.
В годините имаше екзотични хрумвания, в това число незабавните звена или медицински центрове да поемат работата на закрити лечебни заведения. Не може да се случи, защото нехайното отношение на страната към незабавната помощ към момента не е преодоляно. Въпреки фанфарите при раздаването на ключове на нови коли за спешна помощ или увеличени заплати в тези звена.
Вторачени в днешните разноски, огромни финансисти явно мъчно си дават сметка за неведнъж по-големите разноски в бъдеще. Защото, в случай че я няма дребната болница наоколо, с цел да бъде оздравял болният, положението му ще стане по-тежко и той ще коства по-скъпо и на огромната болница. Дребни сметки, нали? Само дето някой преди 70 години ги е направил по-добре от през днешния ден.
И нещо, за което малко на брой си дават сметка. От времето на соца незабавната помощ е разположена в постройката на общинската болница. Затова и до през днешния ден хората бъркат " незабавното " с " болничното заведение ", само че в наши дни първото е благосъстоятелност на страната, а второто - на общината. И общопрактикуващите лекари, и незабавните звена употребяват оборудването на общинската болница, разяснява доктор Цеков, визирайки рентген, лаборатория и други
От общинските лечебни заведения желаят промени в Закона за лечебните заведения. Държавата както по закон заделя годишно средства за придобиване на дълготрайни активи на лечебните заведения, които са държавна благосъстоятелност, да заделя и за общинските. И държавните, и общинските лечебни заведения са основани с пари от налозите на жителите. Затова всеки здравноосигурен би трябвало да има достъп до тези лечебни заведения, без да доплаща. > Бъдеще - неразбираемо > Никой не може да каже какво ще стане с дребните общински лечебни заведения след половин или една година. Особено в случай че не престават да бъдат третирани като търговски сдружения. Но същинският проблем не е на страната, на общината или на обособената болница. Той е на индивида от дребния и далечен град, от селцето, когато се разболее и не може да стигне до лекар, до рентген или до лаборатория.
Картината е мрачна, не тъй като е допустимо още общински лечебни заведения да се закрият, а тъй като няма здравни звена, които да са по този начин готови и структурирани, че да поемат на 100% активността им. А и никой не се замисля. Изход може би има. И той не е някой да налива пари в тези лечебни заведения, а да ги прави оценка съгласно свършената работа.
Д-р Неделчо Тотев, ръководител на УС на Сдружението на общинските лечебни заведения: Крайно нужни сме
Общинските лечебни заведения са зародили за да задоволят здравните потребности на популацията от съответния район. Те са единствените, които обезпечават качествена, непрекъсната, налична, денонощна, безотказна здравна помощ. Разполагат с лаборатория и рентген в района. Имат кадрови потенциал да обезпечават качествена консултативна помощ на незабавните звена в района. Не сме незаменими, на сега сме извънредно нужни на здравната система. Ако в този момент сложим кръст на общинска болница, това, което изброих няма да го има.
Не са малко незаетите практики в региони, в които има общински лечебни заведения. Когато човек няма джипи ежедневно, няма лаборатория и рентген, по какъв начин може да приказваме за опазване на здравето в XXI вeк? Това не припомня ли на доктор Куин лечителката?
Мнозина считат общинските лечебни заведения за апендикса на системата - колкото по-рано бъде отсечен, толкоз по-добре. Защото считат, че те изразходват средства, без отсреща да има забележим резултат.
Демагогия е, в случай че се каже, че незабавните звена могат да поемат активността на общинските лечебни заведения, в случай че те бъдат закрити.
Доц. доктор Георги Йорданов: Да станат предпазени
Витае концепцията за закриване на общински лечебни заведения и преструктурирането им в някакви звена, сходни на незабавната помощ.
Българска социалистическа партия изрично е за опазване на общинските лечебни заведения! Без тях здравната система ще се срути, а хората в тези региони ще останат без здравна помощ.
В демографски слабите региони общинските лечебни заведения би трябвало да придобият статут на предпазени - финансирането им въз основа на клинични пътеки да не е водещо за тях. То да става въз основата на предоставената здравна помощ и като философия да е по-близо до финансирането на незабавната помощ, а не на комерсиалните сдружения.> >
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ