Един на 10 души не плаща здравни осигуровки
Аида Ованес
Средното ниво на здравното обезпечаване в България е 88,7% за 2020 година, което значи, че в страната 1 на всеки 10 индивида не заплаща здравни осигуровки по някаква причина. Това е записано в Националната здравна тактика 2030, която служебното държавно управление гледа на вчерашното си съвещание. Проектът е импортиран от служебния министър на опазването на здравето доктор Асен Меджидиев, само че е направен от екипа на проф. Асена Сербезова.
Като главно предизвикателство пред системата на опазване на здравето е посочена високата смъртност и ниската дълготрайност на живота, като по първия индикатор страната ни е отличник в Европейски Съюз, а по втория е на последно място. През 2021 година коефициентът на обща смъртност в България e 21,7 на 1000, като приблизително за ЕС-27 коефициентът на смъртност през 2020 година е 11,6 на 1000. Предотвратимата посредством положително лекуване смъртност у нас е 188 на 100 000 души, което е 2 пъти по-високо от междинното за Европейски Съюз. Предотвратимата с добра профилактика смъртност доближава 226 на 100 000 души, до момента в който в Европейски Съюз е 160 на 100 000 население.
През 2021 година детската смъртност у нас е 5,6 на 1000 живородени при 3,4 на 1000 приблизително за Европейски Съюз.
Налице е и констатацията, че България има най-ниски разноски за опазване на здравето на глава от популацията в Европейски Съюз, които употребява неефективно, а българите заплащат най-вече от джоба си.
Сред основните цели за 2030 година е и ускорение на намаляването на замърсяването. За постигането й е планувано възстановяване на качеството на въздуха за понижаване с 55% на броя на случаите на преждевременна гибел, породени от замърсяване на въздуха. Сред задачите в това отношение е възстановяване на качеството на водата посредством понижаване на отпадъците, пластмасовите боклуци в морето с 50% и пластмасовите микрочастици, отделяни в околната среда, с 30%, понижаване с 30% на каузи на хората, които имат хронични проблеми, породени от шума от превоза, понижаване с 50% на остатъчните битови боклуци и други
До 2030 година се възнамеряват вложения в Национална карта за дълготрайната потребност от здравни услуги, националните тактики за психологично здраве, за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа, за гериатрична грижа и остаряване в положително здраве, за развиване на широкообхватен пренатален и неонатален скрининг и скрининг на социалнозначимите болести, за преструктуриране на болничната помощ, за възстановяване на достъпността и потенциала на първичната извънболничната здравна помощ, за електронно опазване на здравето и цифровизация на здравната система, както и национални проекти за битка с рака, за осъществяване на модерно здравно обучение в българското учебно заведение и прочие
Стратегическите цели са три: стабилно възстановяване на здравето и среда, подкрепяща здравето, дейно ръководство на ресурсите с фокус върху здравните резултати и гарантиране на здравната сигурност и понижаване на неравенствата. style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
class= " MsoNormal " >
class= " MsoNormal " >
Средното ниво на здравното обезпечаване в България е 88,7% за 2020 година, което значи, че в страната 1 на всеки 10 индивида не заплаща здравни осигуровки по някаква причина. Това е записано в Националната здравна тактика 2030, която служебното държавно управление гледа на вчерашното си съвещание. Проектът е импортиран от служебния министър на опазването на здравето доктор Асен Меджидиев, само че е направен от екипа на проф. Асена Сербезова.
Като главно предизвикателство пред системата на опазване на здравето е посочена високата смъртност и ниската дълготрайност на живота, като по първия индикатор страната ни е отличник в Европейски Съюз, а по втория е на последно място. През 2021 година коефициентът на обща смъртност в България e 21,7 на 1000, като приблизително за ЕС-27 коефициентът на смъртност през 2020 година е 11,6 на 1000. Предотвратимата посредством положително лекуване смъртност у нас е 188 на 100 000 души, което е 2 пъти по-високо от междинното за Европейски Съюз. Предотвратимата с добра профилактика смъртност доближава 226 на 100 000 души, до момента в който в Европейски Съюз е 160 на 100 000 население.
През 2021 година детската смъртност у нас е 5,6 на 1000 живородени при 3,4 на 1000 приблизително за Европейски Съюз.
Налице е и констатацията, че България има най-ниски разноски за опазване на здравето на глава от популацията в Европейски Съюз, които употребява неефективно, а българите заплащат най-вече от джоба си.
Сред основните цели за 2030 година е и ускорение на намаляването на замърсяването. За постигането й е планувано възстановяване на качеството на въздуха за понижаване с 55% на броя на случаите на преждевременна гибел, породени от замърсяване на въздуха. Сред задачите в това отношение е възстановяване на качеството на водата посредством понижаване на отпадъците, пластмасовите боклуци в морето с 50% и пластмасовите микрочастици, отделяни в околната среда, с 30%, понижаване с 30% на каузи на хората, които имат хронични проблеми, породени от шума от превоза, понижаване с 50% на остатъчните битови боклуци и други
До 2030 година се възнамеряват вложения в Национална карта за дълготрайната потребност от здравни услуги, националните тактики за психологично здраве, за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа, за гериатрична грижа и остаряване в положително здраве, за развиване на широкообхватен пренатален и неонатален скрининг и скрининг на социалнозначимите болести, за преструктуриране на болничната помощ, за възстановяване на достъпността и потенциала на първичната извънболничната здравна помощ, за електронно опазване на здравето и цифровизация на здравната система, както и национални проекти за битка с рака, за осъществяване на модерно здравно обучение в българското учебно заведение и прочие
Стратегическите цели са три: стабилно възстановяване на здравето и среда, подкрепяща здравето, дейно ръководство на ресурсите с фокус върху здравните резултати и гарантиране на здравната сигурност и понижаване на неравенствата. style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
class= " MsoNormal " >
class= " MsoNormal " >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ