За година болниците намалели с една, но леглата се увеличили с 275
Аида Ованес
Към края на 2021 година в страната действат 341 заведения за болнична помощ с 54 491 кревати, от които 319 са лечебни заведения с 52 246 кревати. В съпоставяне с миналата година лечебните заведения понижават с една, само че броят на леглата в тях се усилва с 275, сочат данните на Национален статистически институт. Осигуреността на популацията с болнични кревати в края на 2021 година е 796,8 на 100 хиляди души и нараства спрямо 2020 година, когато е била 783,9. В същото време към края на 2021 година популацията на България е 6 838 937 души и за година е намаляло със 77 611 души.
Над половината от лечебните заведения са многопрофилни и за интензивно лекуване, а в тях са съсредоточени близо три четвърти от леглата. Специализираните лечебни заведения са 137 с 13 828 кревати. По традиция у нас лечебните заведения за дълготрайно лекуване са извънредно малко. Само една е за дълготрайно лекуване със 145 кревати, 16 са за дълготрайно лекуване и рехабилитация и 34 са за рехабилитация с 5091 кревати. Неотдавна стана ясно, че през последните 6 години да вземем за пример онкоболниците от 16 са станали 42, само че палиативни грижи се дават в доста малко от тях, сочи разбор на Индекса на лечебните заведения. През м.г. НЗОК е платила за палиативни грижи на 1657 души в 16 лечебни заведения, като най-вече пациенти са обгрижени КОЦ във Враца и в " Св. Марина " във Варна. През 2020 година касата е платила за палиативни грижи за 1789 души в 17 лечебни заведения.
В края на 2021 година на главен трудов контракт в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 604 лекари (със 113 по-малко от 2020 г.). Едва 4935 лекари са до 35 година Най-голям е делът на 55-64-годишните - 10 338. Те са близо 35%. Почти всеки пети доктор (18,6%) е над 65 година Най-малко са лекарите на 35-44 година Макар че в последните години понижават персоналните лекари, делът им остава максимален. Следват кардиолозите (6,2%). Очаквано най-вече общопрактикуващи лекари има в градовете с академични лечебни заведения. Първенецът е Плевен с 67,3 лекари на 10 хиляди население, следват София, Пловдив и Варна. С минимум персонални лекари разполагат хората от Кърджалийска област - 3,2 на 10 хиляди души. И преди КОВИД докторите по белодробни заболявания бяха малко, а инфекционистите - още по-малко, само че коронавирусът сподели действителната картина с дефицита на тези експерти. През 2021 година практикуващи пневмология и фтизиатрия са 596 (2% от всички лекари), а инфекциозни заболявания - едвам 248 (0,8%). На трудов контракт в лечебните заведения работят 17 179 лекари, а в извънболничната помощ са 10 255.
Зъболекарите са 7499, като 6585 от тях работят с НЗОК.
Специалистите по здравни грижи са 44 451, като 28 816 от тях са медицински сестри (с 344 по-малко от 2020 г.), а 3264 - акушерки (с 13 повече от 2020 г.). Така медицинските сестри са със 788 по-малко от лекарите, а въпреки това, те се стопяват съвсем тройно повече от докторите.
Към края на 2021 година в страната действат 341 заведения за болнична помощ с 54 491 кревати, от които 319 са лечебни заведения с 52 246 кревати. В съпоставяне с миналата година лечебните заведения понижават с една, само че броят на леглата в тях се усилва с 275, сочат данните на Национален статистически институт. Осигуреността на популацията с болнични кревати в края на 2021 година е 796,8 на 100 хиляди души и нараства спрямо 2020 година, когато е била 783,9. В същото време към края на 2021 година популацията на България е 6 838 937 души и за година е намаляло със 77 611 души.
Над половината от лечебните заведения са многопрофилни и за интензивно лекуване, а в тях са съсредоточени близо три четвърти от леглата. Специализираните лечебни заведения са 137 с 13 828 кревати. По традиция у нас лечебните заведения за дълготрайно лекуване са извънредно малко. Само една е за дълготрайно лекуване със 145 кревати, 16 са за дълготрайно лекуване и рехабилитация и 34 са за рехабилитация с 5091 кревати. Неотдавна стана ясно, че през последните 6 години да вземем за пример онкоболниците от 16 са станали 42, само че палиативни грижи се дават в доста малко от тях, сочи разбор на Индекса на лечебните заведения. През м.г. НЗОК е платила за палиативни грижи на 1657 души в 16 лечебни заведения, като най-вече пациенти са обгрижени КОЦ във Враца и в " Св. Марина " във Варна. През 2020 година касата е платила за палиативни грижи за 1789 души в 17 лечебни заведения.
В края на 2021 година на главен трудов контракт в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 604 лекари (със 113 по-малко от 2020 г.). Едва 4935 лекари са до 35 година Най-голям е делът на 55-64-годишните - 10 338. Те са близо 35%. Почти всеки пети доктор (18,6%) е над 65 година Най-малко са лекарите на 35-44 година Макар че в последните години понижават персоналните лекари, делът им остава максимален. Следват кардиолозите (6,2%). Очаквано най-вече общопрактикуващи лекари има в градовете с академични лечебни заведения. Първенецът е Плевен с 67,3 лекари на 10 хиляди население, следват София, Пловдив и Варна. С минимум персонални лекари разполагат хората от Кърджалийска област - 3,2 на 10 хиляди души. И преди КОВИД докторите по белодробни заболявания бяха малко, а инфекционистите - още по-малко, само че коронавирусът сподели действителната картина с дефицита на тези експерти. През 2021 година практикуващи пневмология и фтизиатрия са 596 (2% от всички лекари), а инфекциозни заболявания - едвам 248 (0,8%). На трудов контракт в лечебните заведения работят 17 179 лекари, а в извънболничната помощ са 10 255.
Зъболекарите са 7499, като 6585 от тях работят с НЗОК.
Специалистите по здравни грижи са 44 451, като 28 816 от тях са медицински сестри (с 344 по-малко от 2020 г.), а 3264 - акушерки (с 13 повече от 2020 г.). Така медицинските сестри са със 788 по-малко от лекарите, а въпреки това, те се стопяват съвсем тройно повече от докторите.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ