Изкуствен интелект разпознава дислексия с точност от над 70%
AI, логаритми или просто код, без значение по какъв начин ще го наречете изкуственият разсъдък ще заема все по-голям дял от всекидневието ни, до момента в който не реализираме цялостната сингулярност или вманиачен академик сътвори самоуправляващ се Skynet и човечеството завърши съществуването си. Дотогава обаче ще чуваме главно позитивни вести в това отношение и computing.co.uk ни оповестяват точно една такава вест.
Двама учени от Университета при Хайфа – Алекс Фрид и Лари Маневитц, основали чрез логаритми от региона на машинното образование и изкуствения разсъдък, способ, който разпознава съществуването на дислексия в учудващо висок %. Те подложили 32-ма ученика на LDT (Lexical Decision Task) тест. 17 от тези ученика били диагностицирани авансово с дислексия. LDT пробата показва поредност от букви на екран пред тестваният обект, карайки го да открие дали те съставляват смислови единици или не. За задачите на своето проучване, Фрид и Маневитц следили придвижването на очите на тестваните възпитаници, до момента в който в това време била изследвана мозъчната им активност посредством сложени електроди на главата им. Обучавайки своите ML (machine learning) логаритми, учените съумели да извлекат резултати въз основата на 60 „ най-хубави “ отличителни характерности, постигайки незабравим резултат – 79% триумф.
„ Тяхната цел обаче не била да употребяват машинното образование просто за диагностициране. Една от теориите за аргументите за дислексията, която визира 10% от популацията, е че разнообразни елементи на мозъка, участващи в декодирането на написания текст, оперират асинхронно, тъй че сигналите идват в комплициран ред “, изяснява Джон Ленърд от медията. „ Колкото е по-голямо разминаването, толкоз по-трудно ще му е четенето на субекта. Най-голямата разлика сред дислексиците и другите хора била следената интензивност в лявото полукълбо на мозъка, изключително левият темпорален лоб. Той се счита от дълги години за значима част в процесите по интерпретиране на писаното слово “./ Kaldata.com
Двама учени от Университета при Хайфа – Алекс Фрид и Лари Маневитц, основали чрез логаритми от региона на машинното образование и изкуствения разсъдък, способ, който разпознава съществуването на дислексия в учудващо висок %. Те подложили 32-ма ученика на LDT (Lexical Decision Task) тест. 17 от тези ученика били диагностицирани авансово с дислексия. LDT пробата показва поредност от букви на екран пред тестваният обект, карайки го да открие дали те съставляват смислови единици или не. За задачите на своето проучване, Фрид и Маневитц следили придвижването на очите на тестваните възпитаници, до момента в който в това време била изследвана мозъчната им активност посредством сложени електроди на главата им. Обучавайки своите ML (machine learning) логаритми, учените съумели да извлекат резултати въз основата на 60 „ най-хубави “ отличителни характерности, постигайки незабравим резултат – 79% триумф.
„ Тяхната цел обаче не била да употребяват машинното образование просто за диагностициране. Една от теориите за аргументите за дислексията, която визира 10% от популацията, е че разнообразни елементи на мозъка, участващи в декодирането на написания текст, оперират асинхронно, тъй че сигналите идват в комплициран ред “, изяснява Джон Ленърд от медията. „ Колкото е по-голямо разминаването, толкоз по-трудно ще му е четенето на субекта. Най-голямата разлика сред дислексиците и другите хора била следената интензивност в лявото полукълбо на мозъка, изключително левият темпорален лоб. Той се счита от дълги години за значима част в процесите по интерпретиране на писаното слово “./ Kaldata.com
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ