Ахмедабад, Индия – Хиляди фенове на крикет се изсипаха в

Ахмедабад, Индия – Хиляди почитатели на крикет се изсипаха в Ахмедабад, хотелските цени в града са до 20 пъти повече от нормалното, богатите са отдавали свободните си домове за към 2500 $ на вечер, а лечебните заведения са забелязали извънредно необикновен интерес към приема за събота, когато Индия е хазаин на Пакистан в Световната купа по крикет на ICC.

Но ще има явно неявяване на най-голямото събитие в крикета: пакистанците – почитатели и медии – бяха съвсем блокирани да участват.

Продължете да четете

лист от 4 детайла Новини за тима, върхове, мачове: Всичко, което би трябвало да знаете за Индия против Пакистан „ Налягането нараства “: Как почитателите на крикет в Индия и Пакистан виждат съперничеството си Съперничеството сред Индия и Пакистан: Какво се случи с „ дипломацията по крикет “? „ Световната купа на BJP “: Моди от Индия употребява крикета като политическо оръжие завършек на списъка

Ехото на стадион Нарендра Моди в събота ще бъде необикновено мощният тон на пърпорене с една ръка. Отборът хазаин ще има повече от 100 000 последователи, които ще го приветстват, а гостът съвсем нито един.

Десетки индийски публицисти са подготвени да отразят събитието, единствено един от Пакистан. Индийският ръб по крикет просто е пренебрегнал отговорностите си към Международния съвет по крикет за обезпечаване на достъп до медии и почитатели от всички тимове.

„ Не мога да проумея обстановката “, сподели Фарух Шахзад, пакистански почитател на крикета и гражданин на Глазгоу, пред Ал Джазира. „ Това е международно събитие. Това е събитие на ICC. “

Пакистанци, живеещи в чужбина, са разкрили, че притежаването на паспорти на техните осиновени страни не се брои доста. Ако са родени в Пакистан или техните родители или баби и дядовци са били, възможностите за приемане на виза в точния момент са също толкоз дребни, колкото и локалните пакистанци.

Шахзад, който е с двойно поданство, е споделил в индийското консулство, че ще би трябвало да кандидатства за своя пакистански, а не за английския си паспорт. Той не съумя да си обезпечи онлайн билет за мача Индия-Пакистан и видя известия, че те се продават на черния пазар за повече от $60 000.

Коригирайки упованията си, той подаде молбата си за виза преди 11 дни, за да участва на мача против Англия идващия месец. Той няма визия дали ще се случи.

За Световното състезание T20 в Австралия предходната година, когато Индия и Пакистан играха мач за епохи в Мелбърн, той имаше билети в бюлетината девет месеца авансово. „ На идващия ден резервирахме полетите и хотелите и получихме австралийската електронна виза за пет минути “, сподели той.

Подобно обмисляне беше невероятно този път с невижданото закъснение на индийския ръб при оповестяването на графика на шампионата, който по-късно беше изменен единствено осем седмици преди първата игра.

Хайдер Исрар от Брамптън, Англия, пътува по света със брачната половинка си от десетилетие и половина. „ Имаме специфични мемоари от Индия от 2016 година [на Световната купа T20] “, ми сподели той. „ Ходихме в Делхи, Джайпур, Аджмер, Шимла, Мумбай. Обичам Индия. “

Той приказва с деликатност за тима на Пакистан.

„ Имам болки в сърцето си, че ми се желае да стигна до такава степен и да ги поддържа “, сподели Исрар пред Al Jazeera.

Той се базира на думите на капитана на Пакистан Бабар Азам в навечерието на шампионата. Азам, въпреки и удовлетворен от топлия банкет, който екипът му получи в Хайдерабад, сподели, че „ би било по-добре, в случай че имахме почитатели от наша страна “.

„ Липсвам на моя тим “, ми сподели Исрар. Той е по-скоро английски, в сравнение с с двойно поданство, само че научи, че защото е роден в Равалпинди, процесът може да отнеме известно време. Миналата седмица той подаде онлайн заявление. „ Ако получа виза, ще дойда на следващия ден. Но този път нашите другари от индийската общественост споделят: „ Не можем да помогнем, ще си навлечем проблеми, в случай че опитаме. “

Ашфак Хюсеин, основан в Дубай предприемач, сходно на други пътешественици по крикет, с които Al Jazeera беседва, сподели, че „ няма смелостта даже да кандидатства “, откакто прочете медийни известия за обстановката с визите.

Jameel Uddin, канадски жител, основан във Ванкувър, също не го опита; на негов другар, с който е пътувал за Световното състезание през 2019 година, е отказана виза.

За Шахзад от Глазгоу тези събития – „ метод да накараме пакистанците да схванат, че не желаеме да си играем с вас “ – бяха омекотител.

„ Ако получа виза, може и да дойда “, сподели той. „ Но няма да е същото, в случай че сме единствено 10-15. “

Междувременно от към 70 пакистански публицисти, упълномощени от Международния углавен съд, единствено Шахид Хашми от Агенция Франс Прес стигна до Ахмедабад следобяд преди мача. Една шепа може да дойде в точния момент за първата топка. Всички те пропуснаха първите два мача на Пакистан от шампионата.

Аатиф Наваз от BBC, който кандидатства за виза през август, се отдръпна преди 10 дни заради закъсненията и несигурността.

„ Ярво получи виза, само че аз не. Няма да неистина. Трудно е да не го приемеш персонално “, разгласява той в X предходната седмица, имайки поради Даниел Джарвис – британски шегобиец и сериен завоевател на терена, който излезе на терена по време на първия мач на Индия против Австралия.

Ако имаха волята, индийското държавно управление и бордът по крикет щяха да имат малко проблеми при организирането на визитите на своите съседи.

Секретарят и основният човек, който взема решения в индийския ръб по крикет, Джей Шах, е синът на вътрешния министър Амит Шах. Министерството на вътрешните работи, посредством своите организации за сигурност, ревизира заявки за пакистански визи.

Индийският ръб не е коментирал обстановката с визите. Преди няколко месеца, на полуофициална среща с пресата, както той избира медийните си взаимоотношения, Джей Шах отхвърли въпросите по въпроса, намеквайки, че е несвоевременно даже да ги повдига.

ICC, доста по-младият в връзките си с индийския ръб, изрече единствено безсмислени думи.

„ Те трябваше да са тук “

Въпреки че за индийците и пакистанците постоянно е мъчно да получават визи за страните на другия, нормално се вършат разпореждания за специфични събития. По време на обиколката на Пакистан от Индия през 2004 година – най-голямото придвижване на хора сред страните от първите дни след разделянето – имена, утвърдени от индийския ръб, получиха пакистански визи в границите на 24 часа.

Хиляди други почитатели съумяха да пресекат границата със самолети, влакове и рейсове. На Световното състезание през 2011 година Пакистан изигра единствено един мач в Индия – полуфинал против семейството в Мохали – за който дребен брой пакистански почитатели съумяха да дойдат в доста къс период.

Единственото наличие на пакистански почитател на този шампионат беше „ Чикаго Чача “ Мохамад Башир, възрастен американски пакистанец, чиято брачна половинка е индийка. Извън стадиона в Ахмедабад в деня преди мача той беше заобиколен от телевизионни камери, до момента в който минувачи крещяха в ухото му хиндуисткото скандиране „ Джай Шри Рам “, подтиквайки го да го повтори. Той не хвана стръвта.

Най-голямото наличие на мястото на събитието първоначално бяха хиляди служители на реда, облечени в цвят каки – към 6000 души защита дежурят на мача – придавайки на големите пространства ненапълно тъмен тип.

На други места в Ахмедабад комисарят на полицията сподели пред Indian Express, че силите за сигурност държат под око „ 75 общински джоба “: от позиция на сигурността, в сегрегиран град, за региони със смесено религиозно население.

По улиците никой не наподобява прекомерно угрижен от неналичието на пакистанци. Мнозина въобще не желаят да го разискват.

„ Те несъмнено трябваше да са тук, всички би трябвало да се насладим на мача в състезателен дух “, сподели ми един гражданин, само че въпреки всичко откри разнообразни способи да отбрани това възхитително възприятие.

„ Ако държавното управление не им е дало визи, би трябвало да има основателна причина. Както и да е, медиите просто измислят истории. Гледайте, сигурен съм, че доста пакистанци ще бъдат тук. “

Такава е интензивността на външния интерес към мача, настроението в града наподобява безразлично в съпоставяне.

Част от това, сподели продавач на чай пред Al Jazeera, се свежда до етиката на Ахмедабад: работете, когато работите, играйте, когато играете. Той, както всички останали, чака пусти пътища в деня на мача. Билетите, които са сложни за намиране, бяха пуснати на мистериозни траншове – 14 000 от тях ненадейно станаха налични предходната седмица.

Един човек, който има билет, е бил втори пасажер на полет от Делхи. Жител на Съединени американски щати с индийски генезис, той пътуваше до родния си град и не беше възнамерявал да гледа мача.

И по какъв начин се снабди с подобен?

„ Е, приятелят ми го разбра “, сподели той след моментно съмнение. „ Той живее в същия квартал като господин Шах. “

Източник: Ал Джазира