Edna легенда с уникален глас и пиперлив език: какво не знаем за Сара Вон
Aх, този... джаз! Възникнал в края на 19 век и първата половина на 20 век в южните елементи на Съединени американски щати, този музикален род е международно събитие, което обаче и до през днешния ден за мнозина си остава объркващо и прекомерно необичайно. Джазът несъмнено не е мейнстрийм музика и сигурно не е по усета на всеки. Има обаче хора, които го правят оценка и му се възхищават. Може би по тази причина и великият джазмен Луис Армстронг, напълно на място, на въпроса " какво е джаз? ", дава отговор: " дребосъче, в случай че питаш, в никакъв случай няма да схванеш. "
Току що гледахме един необичаен архивен запис от 1974 година, част от разнообразните продукции на , в който джаз легендата Сара Вон извършва някои от най-известните си песни, и се вдъхновихме да ви разкажем повече за живота ѝ.
Сара Вон е един от най-великите гласове на джаза. Тя е родена на 27 март 1924 година в Нюарк. Музикалната си кариера започва през 1942 година, а в края на 40-те години към този момент е национална звезда. С присъщия си глас през идващите години тя се подрежда измежду водещите фигури в джаза.
Наричат я Моряка (заради пиперливия ѝ език), Съскащата и Божествената.
Носителка е на премия Грами. Щатската организация за Национално дарителство за изкуствата я удостоява с „ най-висшето отличие в джаза “, Наградата за майсторство в джаза на НДИ, през 1989 година.
Бащата на Сара Вон, Асбери (Джейк) Вон, е бил дърводелец по специалност и е свирил на китара и пиано. Майка ѝ, Ейда Вон, работила като перачка и пеела в църковния хор. Джейк и Ейда мигрирали от Вирджиния в Нюарк по време на Първата международна война. Сара била единственото им биологично дете, макар че през 60-те те осиновили Дона, дете на една от дамите, с които Сара Вон пътувала на турнетата си.
Още в ранна възраст Вон се влюбва в известната музика, която слуша на грамофонни плочи и по радиото. През 30-те години в Нюарк имало доста дейна концертна музикална сцена и Вон постоянно виждала локални и гостуващи бендове, които свирели в града.
До средата на тийнейджърските си години Вон стартира да си проправя път (незаконно) в нощните клубове на Нюарк, изпълнявайки музика на пиано, като от време на време и пеела.
Сара Вон учи в гимназията Ийст Сайд Хай Скул (Гимназията от Източната страна), и по-късно се трансферира в Нюарк Артс Хай Скул (Нюаркска гимназия за изкуства), което отваря през 1931 година като първата гимназия в Щатите, работеща като магнит за гении в изкуството. Нейните нощни завършения обаче затормозявали образователните ѝ цели и Вон скоро напуснала училище (в третата си година), с цел да се отдаде напълно на музиката.
В биографиите на Вон постоянно се твърди, че тя е изстреляна в позицията на звезда откакто печели нощен конкурс за фенове в харлемския спектакъл Зевс. Историята, която биографът Рене споделя, е в действителност малко по-заплетена.
Тя постоянно била съпровождана от приятелката си Дорис Робинсън по време на пътуванията си до Ню Йорк. През есента на 1942, когато била на 18 години, Вон предложила на Робинсън да взе участие в нощния конкурс на спектакъл Аполо за фенове.
Вон акомпанирала на Робинсън, която спечелва втора премия. Бъдещата звезда взема решение да се върне и да се състезава като певица. Тя изпява Body and Soul и печели, въпреки точната дата на победоносното осъществяване в Аполо да е неразбираема. Наградата, както тя си спомня пред Мериан Макпартланд, е 10 $, както и обещанието за ангажимент в Аполо. След доста изчакване, Аполо се свързва с Вон напролет на 1943 година, с цел да открие за концерт на Ела Фицджералд.
По време на седмицата с осъществяванията в Аполо, тя е показана на бендлидера и пианист Ърл Хайнс – Фада, въпреки точните елементи за това да си опонират. Били Екстайн, артистът на Хайнс по това време, бил в публиката в Аполо и предложил Вон на Хайнс.
Хайнс твърди, че той я открива, и ѝ предлага работа мигновено. След малко експериментиране в Аполо, Хайнс публично заменя артиста си с Вон на 4 април 1943 година
Вон прекарва остатъка от 1943 и част от 1944 година на турне в страната с биг бенда на Ърл Хайнс, в който взе участие баритона Били Екстайн.
Вон е назначена за пианистка, като съгласно слуховете Хайнс желае по този метод да я назначи под юрисдикцията на музикантския синдикат (Американската федерация на музикантите), вместо от певческия съюз (Американската колегия на вариететните артисти), само че след идването на Клиф Смолс в бенда на позицията тромбонист и пианист, отговорностите на Сара се лимитират извънредно до пеенето.
Този бенд на Хайнс остава в паметта и до днес днес като развъдник на бибоп, тъй като в него вземат участие тромпетистът Дизи Гилеспи, саксофонистът Чарли Паркър (на тенор саксофон, а не на алто саксофона, с който става прочут по-нататък) и тромбонистът Бени Грин. Гилеспи, също така, прави аранжименти за бенда, въпреки че звукозаписна възбрана от музикантския синдикат им попречва да запишат и да запазят звученето и стила си за идните генерации.
Сара Вон умира на 3 април 1990 година в Лос Анджелис.
Открий магията на изкуството с Marquee TV!
Marquee TV – , е богата и разнообразна библиотека със наличие. Ще откриете над 500+ заглавия с разнообразно наличие, което включва разнообразни изкуства – спектакъл, балет, опера, класическа и съвременна музика, документални филми и още доста други. Предлага елементарен достъп до световноизвестни продукции, извънредно наличие и специфични оферти, които не могат да бъдат открити в други платформи в България.
Току що гледахме един необичаен архивен запис от 1974 година, част от разнообразните продукции на , в който джаз легендата Сара Вон извършва някои от най-известните си песни, и се вдъхновихме да ви разкажем повече за живота ѝ.
Сара Вон е един от най-великите гласове на джаза. Тя е родена на 27 март 1924 година в Нюарк. Музикалната си кариера започва през 1942 година, а в края на 40-те години към този момент е национална звезда. С присъщия си глас през идващите години тя се подрежда измежду водещите фигури в джаза.
Наричат я Моряка (заради пиперливия ѝ език), Съскащата и Божествената.
Носителка е на премия Грами. Щатската организация за Национално дарителство за изкуствата я удостоява с „ най-висшето отличие в джаза “, Наградата за майсторство в джаза на НДИ, през 1989 година.
Бащата на Сара Вон, Асбери (Джейк) Вон, е бил дърводелец по специалност и е свирил на китара и пиано. Майка ѝ, Ейда Вон, работила като перачка и пеела в църковния хор. Джейк и Ейда мигрирали от Вирджиния в Нюарк по време на Първата международна война. Сара била единственото им биологично дете, макар че през 60-те те осиновили Дона, дете на една от дамите, с които Сара Вон пътувала на турнетата си.
Още в ранна възраст Вон се влюбва в известната музика, която слуша на грамофонни плочи и по радиото. През 30-те години в Нюарк имало доста дейна концертна музикална сцена и Вон постоянно виждала локални и гостуващи бендове, които свирели в града.
До средата на тийнейджърските си години Вон стартира да си проправя път (незаконно) в нощните клубове на Нюарк, изпълнявайки музика на пиано, като от време на време и пеела.
Сара Вон учи в гимназията Ийст Сайд Хай Скул (Гимназията от Източната страна), и по-късно се трансферира в Нюарк Артс Хай Скул (Нюаркска гимназия за изкуства), което отваря през 1931 година като първата гимназия в Щатите, работеща като магнит за гении в изкуството. Нейните нощни завършения обаче затормозявали образователните ѝ цели и Вон скоро напуснала училище (в третата си година), с цел да се отдаде напълно на музиката.
В биографиите на Вон постоянно се твърди, че тя е изстреляна в позицията на звезда откакто печели нощен конкурс за фенове в харлемския спектакъл Зевс. Историята, която биографът Рене споделя, е в действителност малко по-заплетена.
Тя постоянно била съпровождана от приятелката си Дорис Робинсън по време на пътуванията си до Ню Йорк. През есента на 1942, когато била на 18 години, Вон предложила на Робинсън да взе участие в нощния конкурс на спектакъл Аполо за фенове.
Вон акомпанирала на Робинсън, която спечелва втора премия. Бъдещата звезда взема решение да се върне и да се състезава като певица. Тя изпява Body and Soul и печели, въпреки точната дата на победоносното осъществяване в Аполо да е неразбираема. Наградата, както тя си спомня пред Мериан Макпартланд, е 10 $, както и обещанието за ангажимент в Аполо. След доста изчакване, Аполо се свързва с Вон напролет на 1943 година, с цел да открие за концерт на Ела Фицджералд.
По време на седмицата с осъществяванията в Аполо, тя е показана на бендлидера и пианист Ърл Хайнс – Фада, въпреки точните елементи за това да си опонират. Били Екстайн, артистът на Хайнс по това време, бил в публиката в Аполо и предложил Вон на Хайнс.
Хайнс твърди, че той я открива, и ѝ предлага работа мигновено. След малко експериментиране в Аполо, Хайнс публично заменя артиста си с Вон на 4 април 1943 година
Вон прекарва остатъка от 1943 и част от 1944 година на турне в страната с биг бенда на Ърл Хайнс, в който взе участие баритона Били Екстайн.
Вон е назначена за пианистка, като съгласно слуховете Хайнс желае по този метод да я назначи под юрисдикцията на музикантския синдикат (Американската федерация на музикантите), вместо от певческия съюз (Американската колегия на вариететните артисти), само че след идването на Клиф Смолс в бенда на позицията тромбонист и пианист, отговорностите на Сара се лимитират извънредно до пеенето.
Този бенд на Хайнс остава в паметта и до днес днес като развъдник на бибоп, тъй като в него вземат участие тромпетистът Дизи Гилеспи, саксофонистът Чарли Паркър (на тенор саксофон, а не на алто саксофона, с който става прочут по-нататък) и тромбонистът Бени Грин. Гилеспи, също така, прави аранжименти за бенда, въпреки че звукозаписна възбрана от музикантския синдикат им попречва да запишат и да запазят звученето и стила си за идните генерации.
Сара Вон умира на 3 април 1990 година в Лос Анджелис.
Открий магията на изкуството с Marquee TV!
Marquee TV – , е богата и разнообразна библиотека със наличие. Ще откриете над 500+ заглавия с разнообразно наличие, което включва разнообразни изкуства – спектакъл, балет, опера, класическа и съвременна музика, документални филми и още доста други. Предлага елементарен достъп до световноизвестни продукции, извънредно наличие и специфични оферти, които не могат да бъдат открити в други платформи в България.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ