Ах, как ври и бълбука общественият ни казан напоследък. Къкрим

Ах, по какъв начин ври и клокочи публичният ни котел в последно време. Къкрим на спокоен огън, само че ще омекнем ли? Вчера се смяхме на един наш хубавец, режисьор, продуцент и артист (едновременно), дето се гордее, че го цитирали по билбордовете. Според мен тази негова изява е по-гледаема от филмите му, но вие му се нахвърлихте, все едно знаете по новите критерии филмите му дали са от „ зрителските “. Струва ми се, че момчето се е хвалило и с някакви фестивални награди. Подозирам, че има и „ зрителски фестивали “, само че кой съм аз, че да допускам неща, свързани с изкуство. Ще си търпя.

После ви видях да се подигравате на различен билборд за някакви награди. Виж там мога да се изричам, нали съм рекламист. Слоганът “Скромността е за загубеняците ” в действителност ме кара да се веселя, че дребната ми щерка ми към момента не може да прочете текст на билборд в придвижване. Обаче се оказва сполучливо това обръщение – накара сума ти известни хора обществено да се отдръпват от журито, в това число цялата Стопанска Камара да се отхвърли от премиите. Искам да ви кажа, че толкоз огромна известност за слабоумен артикул с един слоган не се реализира елементарно.

На финала да загатна надигащата се вълна от насмешки за оня недодялан художник, дето предложил да сложим на Бузлуджа монумент на Исус, по-голям от оня в Рио. Човекът пратил и абстрактен план, схема. Понеже знам, че няма да одобрите тази концепция, давам контра-предложение. Прилагам авторска схема на плана. Чинията на Бузлужда я трансформираме в цялостна паница с България, а над нея слагаме в цялостен растеж господин Пеевски, с лъжица в ръка. Това ще е горделивост, национално благосъстояние и самопризнание. Простете, не мога повече да пиша, тъй като се вълнувам.

Радослав Бимбалов