Израел се прицели в Анкара: Новата голяма война в Близкия изток вече се проектира! След Иран идва ред на Турция!
Агресията против Иран към момента не е завършила, само че Израел към този момент чертае проекти за идващия огромен спор. В своя разбор за РИА Новости създателят Петър Акопов разкрива рисковата изразителност на Тел Авив, който вижда в лицето на Турция новия водач на ислямския съюз и директна опасност за районната доминация на еврейската страна. Докато Вашингтон се пробва да показа ударите против Техеран като победа, Израел към този момент се готви да се изправи против своя съдружник в НАТО.
Нафтали Бенет и новата израелска теория: От Техеран към Анкара
Американо-израелската акция против Иран надалеч не е завършила, само че в израелските политически и военни кръгове към този момент се приготвя почвата за идващия стадий от перманентната война. Докато Белият дом се пробва да маскира несигурните резултати от конфликта с Техеран като „ безусловна победа “, действителността е друга: Иран освен не има намерение да капитулира, само че е изцяло подготвен за изтощителна и дълготрайна ескалация. Въпреки това, Израел към този момент си е сложил нова цел. Тел Авив се пробва да убеди себе си и своите американски настойници, че иранската опасност е обезвредена за дълго време и че Иран към този момент няма да бъде съединителен център за силите на съпротивата.
В този вакуум, съгласно израелските стратези, се появява нов „ главен зложелател “. Става дума за страната, която единствено доскоро повече от век контролираше териториите, върху които през днешния ден се простира Израел – Турция. Както означават анализаторите на, до неотдавна полемиките за „ турската опасност “ бяха приоритет на маргинални анализатори, само че през днешния ден те се водят от политици от най-голям сан. Бившият министър председател Нафтали Бенет непосредствено уточни Турция като идната цел, незабавно откакто Израел „ завърши “ с Иран. Това е невиждано предизвикателство към страна от НАТО и основен американски съдружник, което повдига въпроса: дали Израел не е омаян от измамлив триумф, или се пробва да спре неминуем геополитически развой?
Прахът над „ Авраамовите съглашения “ и стратегическата изолираност
Действията на Израел в района, подкрепяни безрезервно от Съединени американски щати, към този момент дават своите горчиви плодове. Разочарованието на арабските монархии от Вашингтон като поръчител за сигурността е единствено върхът на айсберга. Архитектурата на сигурността в Близкия изток претърпява фундаментална промяна. Така наречените „ Авраамови съглашения “, на които заложиха Нетаняху и Тръмп с вярата за помиряване със Саудитска Арабия, бяха дефинитивно заровени под руините на линията Газа. Нападението против Иран направи тези контракти на практика невъзможни за осъществяване.
В тази обстановка арабският свят незабавно се нуждае от нови районни съдружници. Турция, със своята имперска памет и неоосмански упоритости, излиза на напред във времето. Анкара не пропуща опция да подсети на ислямския свят, че Йерусалим не е непозната земя за нея. Не става въпрос за непосреден проект на Ердоган за военно завладяване на Палестина, а за нещо доста по-опасно за Израел – превръщането на Турция в главен бранител на палестинците и знаменосец на битката за свещените места. Докато Иран, бидейки шиитска и неарабска страна, постоянно е бил възприеман с известна доза съмнение от сунитите, Турция има всички качества да се трансформира в законен център за обединяване на мюсюлманския свят.
Призракът на „ сунитския блок “: Кошмарът на Израел
Израелските политици интензивно стартират тезата за нова „ ужасна опасност “ – образуването на мощен сунитски блок, воден от Турция, в който влизат Саудитска Арабия и Пакистан. Към този съюз евентуално могат да се причислят Египет и Катар. Логиката на Тел Авив е ясна: това би било обединяване на най-богатите страни (Рияд и Доха) с най-мощната военна мощ в района (Анкара) и единствената нуклеарна ислямска страна (Исламабад), подкрепено от най-населената арабска страна (Кайро). За да предотврати този сюжет, Израел стартира да плаши Турция с превантивни удари.
В реалност, подобен блок към момента не съществува в приключен тип, само че процесите на доближаване са забележими. Има настоящи контракти за военна помощ сред саудитци и пакистанци, вижда се нормализация сред Турция и Египет, както и стопляне на връзките сред Катар и Саудитска Арабия. Както акцентират специалистите на, тези процеси бяха катализирани точно от израелската агресия в Газа, Ливан и Сирия. Разговорите за „ Велик Израел “ към този момент не са просто радикална изразителност, а действителност, която тласка ислямските страни към загърбване на старите вражди. Дори историческите запаси на арабите към Турция отстъпват пред нуждата от отбрана против външните играчи и най-много против цялостната взаимозависимост от Съединени американски щати.
От Багдадския пакт до Организацията на тюркските страни
Историята помни опити за основаване на ислямски военни блокове под егидата на Запада, като Багдадския пакт (CENTO) през 50-те години на предишния век, включващ Турция, Иран, Ирак и Пакистан. Тогава задачата беше въздържане на Съюз на съветските социалистически републики. Днес обаче Турция построява своя лична конструкция – Организацията на тюркските страни (ОТГ). Първоначално замислена като културен клуб, тя към този момент минава към взаимни военни учения.
Турция се пробва да балансира – тя осъжда вербално американско-израелската експанзия, само че като член на НАТО не бърза да къса дефинитивно с англосаксонците. Страните от ОТГ, изключително тези в Централна Азия, също демонстрират нерешителност, заобикаляйки непосредствено наказание на Израел пор
Нафтали Бенет и новата израелска теория: От Техеран към Анкара
Американо-израелската акция против Иран надалеч не е завършила, само че в израелските политически и военни кръгове към този момент се приготвя почвата за идващия стадий от перманентната война. Докато Белият дом се пробва да маскира несигурните резултати от конфликта с Техеран като „ безусловна победа “, действителността е друга: Иран освен не има намерение да капитулира, само че е изцяло подготвен за изтощителна и дълготрайна ескалация. Въпреки това, Израел към този момент си е сложил нова цел. Тел Авив се пробва да убеди себе си и своите американски настойници, че иранската опасност е обезвредена за дълго време и че Иран към този момент няма да бъде съединителен център за силите на съпротивата.
В този вакуум, съгласно израелските стратези, се появява нов „ главен зложелател “. Става дума за страната, която единствено доскоро повече от век контролираше териториите, върху които през днешния ден се простира Израел – Турция. Както означават анализаторите на, до неотдавна полемиките за „ турската опасност “ бяха приоритет на маргинални анализатори, само че през днешния ден те се водят от политици от най-голям сан. Бившият министър председател Нафтали Бенет непосредствено уточни Турция като идната цел, незабавно откакто Израел „ завърши “ с Иран. Това е невиждано предизвикателство към страна от НАТО и основен американски съдружник, което повдига въпроса: дали Израел не е омаян от измамлив триумф, или се пробва да спре неминуем геополитически развой?
Прахът над „ Авраамовите съглашения “ и стратегическата изолираност
Действията на Израел в района, подкрепяни безрезервно от Съединени американски щати, към този момент дават своите горчиви плодове. Разочарованието на арабските монархии от Вашингтон като поръчител за сигурността е единствено върхът на айсберга. Архитектурата на сигурността в Близкия изток претърпява фундаментална промяна. Така наречените „ Авраамови съглашения “, на които заложиха Нетаняху и Тръмп с вярата за помиряване със Саудитска Арабия, бяха дефинитивно заровени под руините на линията Газа. Нападението против Иран направи тези контракти на практика невъзможни за осъществяване.
В тази обстановка арабският свят незабавно се нуждае от нови районни съдружници. Турция, със своята имперска памет и неоосмански упоритости, излиза на напред във времето. Анкара не пропуща опция да подсети на ислямския свят, че Йерусалим не е непозната земя за нея. Не става въпрос за непосреден проект на Ердоган за военно завладяване на Палестина, а за нещо доста по-опасно за Израел – превръщането на Турция в главен бранител на палестинците и знаменосец на битката за свещените места. Докато Иран, бидейки шиитска и неарабска страна, постоянно е бил възприеман с известна доза съмнение от сунитите, Турция има всички качества да се трансформира в законен център за обединяване на мюсюлманския свят.
Призракът на „ сунитския блок “: Кошмарът на Израел
Израелските политици интензивно стартират тезата за нова „ ужасна опасност “ – образуването на мощен сунитски блок, воден от Турция, в който влизат Саудитска Арабия и Пакистан. Към този съюз евентуално могат да се причислят Египет и Катар. Логиката на Тел Авив е ясна: това би било обединяване на най-богатите страни (Рияд и Доха) с най-мощната военна мощ в района (Анкара) и единствената нуклеарна ислямска страна (Исламабад), подкрепено от най-населената арабска страна (Кайро). За да предотврати този сюжет, Израел стартира да плаши Турция с превантивни удари.
В реалност, подобен блок към момента не съществува в приключен тип, само че процесите на доближаване са забележими. Има настоящи контракти за военна помощ сред саудитци и пакистанци, вижда се нормализация сред Турция и Египет, както и стопляне на връзките сред Катар и Саудитска Арабия. Както акцентират специалистите на, тези процеси бяха катализирани точно от израелската агресия в Газа, Ливан и Сирия. Разговорите за „ Велик Израел “ към този момент не са просто радикална изразителност, а действителност, която тласка ислямските страни към загърбване на старите вражди. Дори историческите запаси на арабите към Турция отстъпват пред нуждата от отбрана против външните играчи и най-много против цялостната взаимозависимост от Съединени американски щати.
От Багдадския пакт до Организацията на тюркските страни
Историята помни опити за основаване на ислямски военни блокове под егидата на Запада, като Багдадския пакт (CENTO) през 50-те години на предишния век, включващ Турция, Иран, Ирак и Пакистан. Тогава задачата беше въздържане на Съюз на съветските социалистически републики. Днес обаче Турция построява своя лична конструкция – Организацията на тюркските страни (ОТГ). Първоначално замислена като културен клуб, тя към този момент минава към взаимни военни учения.
Турция се пробва да балансира – тя осъжда вербално американско-израелската експанзия, само че като член на НАТО не бърза да къса дефинитивно с англосаксонците. Страните от ОТГ, изключително тези в Централна Азия, също демонстрират нерешителност, заобикаляйки непосредствено наказание на Израел пор
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ