Агресията над медици трябва незабавно да бъде преустановена. Неразбираемо е

Агресията над медици би трябвало неотложно да бъде прекратена. Неразбираемо е в едно развито общество да има лекари, барикадирани зад порти, с цел да се бранят от набези. Неразбираемо е да виждаме разочарованието в очите на медици, които са създали всичко по силите си, с цел да спасят човешки живот, а отплатата, която получават за труда си, да е юмруци. Неприемливо е, че тази експанзия се повтаря години наред и ние като общество не можем да се оправим с нея. Острите позиции, с които всякога осъждаме сходно държание от дълго време не са задоволителни, те не стигат до тези, които протягат ръка или търсят разпра. С такава позиция излезе министърът на опазването на здравето Асена Сербезова след експанзията върху медици в Самоков.

Ето какво написа още тя:

Под никаква форма не одобрявам за позволена експанзията и насилието. Те не вземат решение проблеми, а единствено основават такива. На това би трябвало да бъде комплициран край и ние като общество би трябвало да намерим трайно решение. Има държавни органи, които ревизират качеството, размера и навременното оказване на здравна помощ. Точно те би трябвало да бъдат сезирани при подозрение по какъв начин е лекуван наш непосредствен. Министерството на здравеопазването следи инспекциите да бъдат справедливи, като за това управителният екип на институцията се ангажира персонално.

Министерството на здравеопазването има настоящо съглашение с Прокуратурата на Република България за бързо докладване на случаи за похищения против медицински експерти, чиновници на ЦСМП или чиновници на лечебни и здравни заведения. В Наказателния кодекс категорично са планувани наказванията за посягане над медицински експерти. Но очевидно това не е задоволително, с цел да се постави завършек на саморазправата с медици.

Като министър ще упорствам за по-бързи правосъдни производства и за ефикасни присъди, с цел да покажем, че институциите са на своето място и обезпечават правдивост за хората, избрали за собствен професионален път опазването на живота и здравето – на всички нас.

Случаят в Самоков за следващ път ни подсети, че би трябвало всички дружно интензивно да работим за възобновяване на доверието сред лекари и пациенти, преди окончателно да сме го изгубили, а с него и тези, които са останали в България, с цел да ни лекуват.