Агресия между децата винаги е имало, и винаги един от

Агресия сред децата постоянно е имало, и постоянно един от претекстовете е бил показността и това да демонстрираш нещо пред някакви значими за теб хора, най-често връстници. С достъпността до обществените мрежи безусловно за секунди можеш да си набавиш аудитория от хиляди хора и да получиш хиляди утвърждения, хиляди лайкове, което в действителност е един от главните претекстове за всеки един човешки акт – ние вършим всичко, водени от желанието да получим утвърждение. Това сподели в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “ общественият психолог доцент Николай Димитров.

По думите му експанзията е неприемлива, само че тя е естествена част от човешкото развиване, от връзката сред хората и изключително при по-малките деца. " В детската възраст доста постоянно експанзията е сигнал, а не проблем сама по себе си. Може да приказваме за прочувствена незрялост – тогава, когато децата не умеят да разпознават и контролират страстите си, през експанзия показват яд, боязън, изтощение, ревнивост. На второ място това алармира за неналичието на внимание или самопризнание. Тогава експанзията се трансформира в метод точно да се притегли внимание. Може да е поради стрес и някакви промени в фамилията, свързани с бракоразвод, ново бебе, промяна на учебно заведение, “ изясни той, като уточни имитацията като най-често срещаната причина за агресивното държание на децата – в случай че децата виждат експанзия у възрастните, в фамилията си, в медиите, на улицата, те стартират да я одобряват за норма и те също да проявят експанзия.

Тийнейджърската възраст е една доста характерна възраст, постоянно и доста проблематична възраст. В този интервал експанзията е държание, през което младежът се пробва да се утвърди, да отбрани граници или да реализира някакъв надзор, постоянно в чисто обществен подтекст, уточни още психологът. " Пубертетът е интервал, в който младежът търси отговори на въпроси, от вида: кой съм аз, къде числя се, какво ми е мястото измежду другите. И когато той не се усеща сигурен в себе си, експанзията може да се трансформира в метод на себеизразяване, на себезаявяване. Тогава тя е отговор, или пък може да бъде защитна мярка против игнориране от другите. Без да оправдаваме експанзията в тази възраст, не би трябвало да подценяваме и прочувствения безпорядък в пубертета, “ уточни той и добави, че тук от основно значение е фамилната динамичност, прочувствената връзка с родителите.

Според доцент Димитров възбраната за прилагане на обществени мрежи за деца под 15 години е много противоречива, и както има своите учредения, по този начин и крие съществени опасности. Една такава възбрана на практика мъчно би могла да бъде изпълнена и оттова да бъде направена ефикасна, защото няма по какъв начин да бъде следена. " Струва ми се, че някак си вместо да научим децата да употребяват обществените мрежи безвредно, ние се опитваме да ги лишим от нещо, което е част от действителността ни. “