Агнешкото и яйцата задължително присъстват на великденската ни трапеза. Масовият

...
Агнешкото и яйцата задължително присъстват на великденската ни трапеза. Масовият
Коментари Харесай

Ето как да разпознаем дали агнешкото и яйцата са български

Агнешкото и яйцата наложително участват на великденската ни софра. Масовият консуматор обаче не е наясно по какъв начин да разбере дали са създадени в България и по какъв начин да разпознае замразеното от прясно охладеното месо. На тези въпроси отговор дава шефът на дирекция „ Контрол на храните “ в Българската организация по сигурност на храните (БАХБ) доктор Любомир Кулински.

Агнешкото месо на българския пазар бива няколко типа, главното от които е охладеното, декларира специалистът, представен от Дарик.

По думите му в по-голямата си част месото, добито в България, е от български агнета живели, отгледани и заклани в български кланици. То постоянно е със наследник щемпел, който демонстрира буквите БГ и номера на кланицата, в която животното е заклано.

„ Това агнешко месо е безвредно за консумация, тъй като е минало през ветеринарен надзор, спазена е хладилната верига и е доставено до магазина с всички нужни документи “, изяснява доктор Кулински.

Освен това месо в България се предлага към този момент втора или трета година охладено агнешко от македонски кланици. Македония има четири кланици, утвърдени за търговия с Европейския съюз.

„ Ние следим месото да влиза от тези кланици с всички нужни документи и потребителите не трябва да се тормозят “, безапелационен е шефът по надзор на храните.

Между България и Република Северна Македония няма утвърден граничен пункт за импорт на охладено трупно месо, подобен има сред Северна Македония и Гърция и по тази причина партидите, които са ориентирани към България, минават през Гърция и идват в утвърдени български хранилища със съответните митнически пломби и документи. Там се разпечатват и оттова месото излиза на българския пазар.

„ От всяка пратка, която дойде в България на първия обект по предназначение (най-често това е хладилен склад, само че би могло да бъде и индустриално предприятие), се взимат проби “, твърси доктор Кулински.

Той изяснява, че пробите се изследват в държавната централна лаборатория в системата на БАБХ. Те са за останки от ветеринарно-медицински препарати и хлоранфиликули, нитрофурани, нитромидазоли, антибактериални вещества, нестероидни противовъзпалителни средства, антихелминти, както и за химични замърсители, т.е. за тежки метали, най-често олово, кадмий и живак.

„ Едва откакто всички тези проучвания получат отрицателен резултат, месото се позволява до българския пазар, по тази причина няма мотив за терзания “, акцентира доктор Кулински.

Извън настоящия формален надзор, за по-малко от 10 дни са осъществени към 2500 изключителни инспекции и те са главно в комерсиалната мрежа и в кланиците.

Проверките подсигуряват, че продуктите, които се търгуват на щанда, са минали през спомагателен надзор, а това значително подсигурява сигурността на самите храни.

От БАБХ са задължили всички търговци, когато продават авансово неопаковано агнешко месо на разфасовки плешка, бутче, главички, дреболии, на щанда или на етикета ясно да бъде обозначен произходът му.

„ В България се колят живи агнета с генезис Румъния, в което няма нищо нелегално, те са заклани в българска касапница. Тогава на месото се поставя червен щемпел, тъй като не е с български генезис. Затова в магазина месото се търгува с червен щемпел, а в съпроводителните документи и на щанда наложително би трябвало да написа „ агнешко месо охладено, генезис Румъния “, показва доктор Кулински. Ако е охладено и заклано в България написа „ агнешко месо мъртвец “ и тогава печатът е наследник.

Директорът по надзор на храните разяснява, че има и трети тип агнешко месо, само че той е пренебрежимо дребен %. Става дума за надълбоко замразеното, което в България нормално влиза през пристанищата, най-вече през Варна. То е с генезис Нова Зеландия и има кафяво-червеникав щемпел, на който с огромни букви написа „ New Zealand “ и прекомерно елементарно би могло да се разпознае.

Обяснението е, че Нова Зеландия доставя с агнешко месо цяла Европа и половината свят. Но дългото пътешестване с кораби не разрешава то да се изнася охладено, а надълбоко замразеното е с много по-дълъг период на продължителност.

Другият артикул, който наложително участва на Великденската софра, са яйцата.

По думите на доктор Кулински те все още са главно от Полша и от Украйна, като за последните се ползва същият принцип. На територията на Република България украинските яйца влизат през Румъния, т.е. първият митнически надзор е там и едвам след излизането на отрицателен резултат, пратките се освобождават и идват на щандовете на българските магазини.

По отношение на цвета на черупката, от диалога излиза наяве, че тя зависи от два фактора – порода и хранене, като водеща, несъмнено, е породата. В България множеството кокошки носачки са червени на цвят и по тази причина черупката има кафеникав цвят, до момента в който белите кокошки носачки, снасящи бели яйца, са относително дребен %.

„ Наблюденията тази година са, че съвсем всички яйца импорт от Украйна и Полша са с бял цвят и може би точно по тази причина доста от домакините ги избират, тъй като съгласно тях се боядисват по-лесно и цветът им е по-хубав. Но като вкусови качества и като сигурност не бих споделил, че има някаква разлика “, съобщи доктор Кулински.

Той прикани българите да се ориентират към пазаруване на български артикули, тъй като по този начин подкрепяме българските производители, а и те са с обезпечена степен на сигурност.

„ Консумирайте умерено български артикули, в случай че имате някакви недоволства, обръщайте се към Агенцията по храните, ние ще реагираме неотложно “, показва доктор Кулински.

Освен към БАБХ потребителите могат да подават сигнали и през платформата www.zdkh.bg при подозрения и нередности при хранителни артикули припомня Сдружението „ За налична и качествена храна “. От началото на годината като посредник сред всички институции, ангажирани с гаранцията за налична, качествена и създадена от български производители храна екипът на Сдружението има 30 решени потребителски проблема за нередности с хранителни артикули.

При подаването на сигнал всеки човек има опция с изключение на къса информация с изложение на казуса да качи и фотография на продукта.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР