Райна Манджукова: Агенцията за българите в чужбина работи с всеки, който работи за България
Агенцията за българите в чужбина работи с всеки, който работи за България. Има квалифициран план за устав за активността на Консултативния съвет за български генезис и се чака внасянето му за разглеждане в Министерски съвет. Има асинхрон в законодателната уредба на България, което докара до проблеми по време на тазгодишната кандидат-студентска акция за нашите сънародници, които се образоват по силата на Постановление №103/1993 година Това поражда нуждата от функциониращо Народно заседание, което да урегулира нормативната база в страната и да се изчистят съществуващите проблеми. Това съобщи в изявление за БГНЕС шефът на Изпълнителната организация за българите в чужбина госпожа Райна Манджукова.
Положителната вест по въпроса за Консултативния съвет за български генезис е, че най-сетне стартира работата по основаването му. За страдание, от месец март 2021 година, откогато е признат Законът за българското поданство, който планува основаването на този Консултативен съвет, той към момента не е конституиран. Има квалифициран план за устав за активността му и разпоредба за действие на електронната система, в която да се събират данните за този съвет. Тези документи са разпратени до заинтригуваните институции, събрани са техните отзиви и мнения, обработени са и от месец юли взаимно с Министерство на външните работи събрахме две работни групи, където да доизчистим мненията и въпросите. В момента е квалифицирано всичко за внасяне за разглеждане в Министерски съвет.
Този Консултативен съвет се чака от доста хора и от доста институции.
Той е основан като орган, който да дава мнение за отсъствието или съществуването на български генезис при положение, когато лицето не може да показа документ, в който това е записано категорично.
Проблемът, който докара и до тези отрицателни последствия за Агенцията за българите в чужбина, е, че не във всички страни лице от български генезис има от кое място да извади подобен документ. В този смисъл основаването на Консултативния съвет е положително решение, защото в него ще вземат участие и представители на академичната общественост – нашите учени, които десетилетия работят по тези въпроси, и могат въз основата на разнообразни критерии като място, именна система и други да изкажат своето мнение дали, съгласно тях, лицето има български генезис.
Благодарение на човешкия метод, на компетентността на чиновниците в организацията беше открито решение на казуса с документите за български генезис на нашите сънародници, които аплайват във висши образователни заведения в България, акцентира госпожа Манджукова в отговор на въпрос на БГНЕС по отношение на зародилите по време на кандидат-студентската акция проблеми.
Основният проблем, както изясни шефът на организацията, е съществуващият асинхрон в законодателната уредба. Едни са условията, според които се открива български генезис в новия закон за българско поданство с признатите поправки; въз основата на други документи се дефинира български генезис за потребностите на Закона за чужденците в Република България; трети са критериите за Постановление на Министерски съвет №103/1993 година В Министерството на правораздаването по Закона за българското поданство е нужен документ и то си ги преглежда единствено. По ЗЧРБ за работа „ Миграция “ е належащо уверение от Агенцията за българите в чужбина, което се издава отново въз основата на документ. А в Постановление № 103 е останала остарялата уредба: останала е опцията българския генезис да се потвърждава с уверение от българска организация.
„ Това беше доста сериозен проблем, пред който бяхме изправени “, признава шефът на организацията.
В последна сметка е взето решение да се спазят условията на постановлението и Агенцията е удовлетворила настояванията на нашите сънародници да потвърдят своя генезис със съответното уверение.
„ Направихме го, тъй като в противоположен случай трябваше да продължим да понасяме негативи. Ако вашето дете е решило, че желае да учи в България и е направило всичко належащо, което се е изисквало до миналата година, а в този момент внезапно му споделяме, че законодателството се е трансформирало и тези документи към този момент не са годни, това дете ще бъде афектирано, тъй като желае да учи в България, събрало е всичко, което е било належащо, само че... в това време законодателството се е трансформирало. Затова одобрихме всички тези молби в системата на Министерството на образованието. Но когато тези младежи бъдат признати във ВУЗ и когато отидат в съответната работа „ Миграция “, с цел да си извадят документ за дълготрайно престояване, а оттова ги изпратят при нас за уверение за български генезис, ние към този момент няма да можем да им го издадем, тъй като тук към този момент влиза в деяние Законът за чужденците в Република България “, изясни госпожа Манджукова.
Това не значи, че тези хора няма да могат да обитават дълготрайно в България, а просто ще би трябвало да платят по-висока такса.
Всички институции в България, които имат отношение към тематиката, са наясно, че тази нормативна уредба би трябвало час по-скоро да се промени. Но с цел да се случи това, би трябвало да има настоящ парламент.
По тематиката за българските сдружения в Западните Балкани и съществуващото разделяне сред тях госпожа Манджукова показа, че той, за жалост, не е присъщ единствено за Западните Балкани - той съществува на всички места.
„ През 2006 година бях в Чикаго и ми беше доста забавно по какъв начин действа най-голямата българска общественост оттатък океана. Тогава формулирах за себе си отговора на въпроса за разделянето: Те са прекомерно доста, с цел да бъдат единни, само че и задоволително доста, с цел да не бъде това проблем. “
„ След 30 години работа с българите в чужбина разбирам, че това не е допустимо “, сподели още шефът на организацията.
Винаги ще има такива разделения и то по разнообразни аргументи.
Преди години по време на едно събиране на българските сдружения в малко градче в Западните Балкани станало ясно, че всички организации се борят за едно и също, вършат едно и също, само че не го вършат дружно, тъй като не може да решат „ кой да води бащина тайфа “.
Друг присъщ миг за работата на сдруженията в страните от Западните Балкани е призракът наУДБА (тайните служби на някогашна Югославия – бел. ред.), който тегнеше. „ И когато някой не ни харесваше, казвахме, че той има връзка с неприятните хора. “
„ Години по-късно виждам, че са се сменили хората, само че процесите са останали “, установи госпожа Манджукова.
За Агенцията за българите в чужбина линията на държание е била да работи с всеки, стига той да работи за България, т.е активността му да не злепоставя България.
Работейки за децата в твоя град, за българското учебно заведение, развивайки културата на локална почва, ти в действителност работиш за България. Защото ти правиш вероятното тези хора да не губят връзка с България.
Ако една организация работи по този метод, в случай че тази организация не злепоставя България с дейностите си, с облика, който има на територията на своята страна, организацията ще работи с нея.
Агенцията за българите в чужбина би трябвало да работи с всички, като се изключи тези, които подронват престижа на България в своята страна, безапелационна е госпожа Манджукова.
Работата в страните от Западните Балкани е доста и организацията разчита извънредно доста на съдействието от страна на Министерството на външните работи, от което е част.
На дневен ред е Албания и идното броене на популацията. Там следва доста работа и е от изключителна изгода, че контактите със старите организации са се съхранили, както и че има доста младежи – ученици на България, които вляха нови сили и нова сила в сдруженията там.
„ Едно от първите неща, които планираме, е среща с българските организации в Албания и стратегия за целенасочена работа там, които да подтикват нашите сънародници там, които да почувстват, че е имало смисъл да се борим за признание на българско национално малцинство “, показа още госпожа Манджукова и акцентира задоволството си от отдадеността на чиновниците на българското посолство в Тирана по тематиката за работата с българите там.
На 13 ноември в Сърбия предстоят избори за Национален съвет на националните малцинства. Нашите сънародници там се притесняват, че българите няма да бъдат показани почтени в този съвет, защото кандидатури не се разискват. Освен това съществуват и съществени екологични проблеми, които основават спомагателни терзания на все по-обезлюдяващите се региони.
Темата с екологията беше разисквана на последното съвещание на Комисията за политиките за българите в чужбина при предходния парламент и бяха набелязани поредност от стъпки, които са отвън прерогативите на организацията. „ Опасявам се, че този въпрос не претърпя развиване, защото вниманието беше превключено към идните избори “, сподели шефът на организацията.
Предстоят скорошни срещи и с българите от Западните околности.
Там въпросът с намесата на България е доста внимателен и работата би трябвало да бъде в посока самите българсик сдружения да изискат да изпратят такива представители в Националния съвет, които да удовлетворяват и условията на локалното законодателство, само че и тяхната работа там да бъде от действителна изгода за българското малцинство в Сърбия.
В диалога с госпожа Манджукова беше разискван и въпросът по отношение на случащото се сега с нашите сънародници в Украйна.
Когато България преглежда въпроса за страната, която заема, за дейностите, за политиката, за своето виждане във връзка с тази война, може би на едно от първите места би трябвало да бъде мисълта за това, че там има над 250 хиляди българи. Дори и да не се приказва за това, би трябвало да се има поради, зяви тя...
„ Изпълнителната организация за българите в чужбина има непосреден контакт и връзка с тези българи. Ние тук знаем за тях и за това по какъв начин се усещат те, в това число, доста по-добре от която и да е друга институция в България. “
„ Ние тук сме връзката сред тези българи и България, а тези българи са разочаровани “, показа госпожа Манджукова.
Българите в Украйна са мъчително разочаровани от позицията на България, най-малко такава, каквато е изразена, акцентира още тя.
Предстои инициативна група от няколкостотин души да внесе зов към българските висши държавни органи: Администрацията на Президента, Народното събрание и Министерския съвет. Смисълът на този зов е, че България би трябвало да направи избор сред българите там и другите ползи.
Имам уверенията, че въпросът с поддръжката на България още веднъж ще бъде подложен на дневен ред в новия парламент.
Особено в Бесарабия, където е по-спокойно, сънародниците ни споделят, че сега се срамят да кажат, че са българи, тъй като реакцията е: „ А вашата България не желае да ни помогне. “
Таврийските българи пък са в окупираните територии. Който е съумял да излезе, е излязъл, само че доста хора са там. Те чакат да бъдат освободени.
Търновка – квартал на град Николаев, е едно от местата, непрестанно подлагано на бомбардировки.
„ Много се надявам гласът на българите от Украйна да бъде чут и да бъде мотив при повторното разглеждане на въпроса за подпомагането. “
Тази година се навършват 30 години от основаването на Агенцията за българите в чужбина.
Във връзка с юбилея госпожа Манджукова показа следното:
„ Аз започнах работа тук сега на основаването ѝ. Имах шанса – в действителност шанса, да бъда част от първия екип, екипа, който събра известният публицист и драматург Георги Данаилов, който зададе тона, зададе атмосферата на тази организация “, описа още нейният шеф.
За страдание, през последните години имиджът на организацията доста се срина и новото ми идване на този пост има за задача да почисти името на организацията, да се опитам да ѝ върна този облик, който е имала през годините. В последна сметка по-голямата част от тези 30 години от нейното битие са фактически ярки години, отдадени на нашите сънародници в чужбина – години на търсене на пътя към българите.
По друг метод се работи с банатските българи и по съвърешно друг с хората, напуснали Бълагрия след 2007 година Хората, които работят в организацията са наясно с това.
„ Ние, хората в организацията, сме единствените, които схващат тези неща и, надлежно, заради тази причина би трябвало да се допитват до нас “, заключи госпожа Манджукова.
Едно от нещата, които, несъмнено, са заслуга на организацията, са българските учебни заведения в чужбина
Независимо, че Министерството на образованието и науката е структурата, която сега се занимава с българските учебни заведения в чужбина, организацията е тази, която сътвори през годините обратно връзката с тях.
„ През 2005 година успяхме да съберем учебните заведения, с които поддържахме контакт, в Столична библиотека. Най-важният резултат от таз среща беше, че те се срещнаха между тях и започнаха да поддържат дейна връзка. На идната година беше основана Асоциацията на българските учебни заведения в Съединени американски щати, а през 2007 година беше учредена Асоциацията на българските учебни заведения в чужбина, която пое самодейността с свои ръце. През 2009 година към този момент имахме Роден език и просвета зад граница, а след това се появи Постановление и обособена дирекция в МОН... Но всичко стартира от Агенцията за българите в чужбина. ”
„ Това за мен е разумното развиване. Ние сме тези, които сътворяваме връзката. След което отрасловото министерство си ги поема. В момента сме на път да повторим тази процедура с българските фолклорни сформира ”, сподели още госпожа Манджукова.
На 12-ти ноември в Дома на културата „ Средец “ ще се организира първото общо заседание на Асоциацията на българските фолклорни сформира в чужбина, с които ние се срещахме през годините. “
Тази организация ще може да извърви същия път като Асоциацията на българските учебни заведения в чужбина. Следващата стъпка е по-тесен контакт с Министерство на културата, а на идващ стадий: стратегия за подкрепяне на фолклорните сформира.
Според Райна Манджукова, това е разумното развиване за работата с организациите в чужбина.
Един от огромните планове на организацията е основаването на платформа за информиране за всички законодателни начинания в България. Тя ще даде опция на нашите сънародници да наблюдават законодателните промени, които ги интересуват. В нея постоянно ще бъде обновявана информацията за документите, оповестени на уеб страницата за публично разискване.
Това би било извънредно потребно и е различен тип работа с българите в чужбина, обвързвана с самостоятелния интерес на всеки българин.
Напоследък става все по-ясно, че измененията засягат еднообразно и българите от историческите, и тези от неисторическите общности. Пример за това е здравното обезпечаване – въпрос, който е надалеч от културните и просветителните тематики, само че е еднообразно значим за българина от Украйна, който е получил българско поданство и в един миг се озовава в България, и за българина от Германия, който през последните 20 години живее там и не е имал потребност да се интересува от измененията в българското законодателство.
Когато е изработвано това законодателство, на тези въпроси не са обръщали внимание.
Агенцията би трябвало да е забележима, само че освен за нашите сънародници в чужбина, а и за българските институции, с цел да може да се допитват до нас, които, приемайки някакви законодателни актове, даже не допускат по какъв начин те биха се отразили на българите в чужбина, предложи шефът на Изпълнителната организация за българите в чужбина госпожа Райна Манджукова. /БГНЕС
Положителната вест по въпроса за Консултативния съвет за български генезис е, че най-сетне стартира работата по основаването му. За страдание, от месец март 2021 година, откогато е признат Законът за българското поданство, който планува основаването на този Консултативен съвет, той към момента не е конституиран. Има квалифициран план за устав за активността му и разпоредба за действие на електронната система, в която да се събират данните за този съвет. Тези документи са разпратени до заинтригуваните институции, събрани са техните отзиви и мнения, обработени са и от месец юли взаимно с Министерство на външните работи събрахме две работни групи, където да доизчистим мненията и въпросите. В момента е квалифицирано всичко за внасяне за разглеждане в Министерски съвет.
Този Консултативен съвет се чака от доста хора и от доста институции.
Той е основан като орган, който да дава мнение за отсъствието или съществуването на български генезис при положение, когато лицето не може да показа документ, в който това е записано категорично.
Проблемът, който докара и до тези отрицателни последствия за Агенцията за българите в чужбина, е, че не във всички страни лице от български генезис има от кое място да извади подобен документ. В този смисъл основаването на Консултативния съвет е положително решение, защото в него ще вземат участие и представители на академичната общественост – нашите учени, които десетилетия работят по тези въпроси, и могат въз основата на разнообразни критерии като място, именна система и други да изкажат своето мнение дали, съгласно тях, лицето има български генезис.
Благодарение на човешкия метод, на компетентността на чиновниците в организацията беше открито решение на казуса с документите за български генезис на нашите сънародници, които аплайват във висши образователни заведения в България, акцентира госпожа Манджукова в отговор на въпрос на БГНЕС по отношение на зародилите по време на кандидат-студентската акция проблеми.
Основният проблем, както изясни шефът на организацията, е съществуващият асинхрон в законодателната уредба. Едни са условията, според които се открива български генезис в новия закон за българско поданство с признатите поправки; въз основата на други документи се дефинира български генезис за потребностите на Закона за чужденците в Република България; трети са критериите за Постановление на Министерски съвет №103/1993 година В Министерството на правораздаването по Закона за българското поданство е нужен документ и то си ги преглежда единствено. По ЗЧРБ за работа „ Миграция “ е належащо уверение от Агенцията за българите в чужбина, което се издава отново въз основата на документ. А в Постановление № 103 е останала остарялата уредба: останала е опцията българския генезис да се потвърждава с уверение от българска организация.
„ Това беше доста сериозен проблем, пред който бяхме изправени “, признава шефът на организацията.
В последна сметка е взето решение да се спазят условията на постановлението и Агенцията е удовлетворила настояванията на нашите сънародници да потвърдят своя генезис със съответното уверение.
„ Направихме го, тъй като в противоположен случай трябваше да продължим да понасяме негативи. Ако вашето дете е решило, че желае да учи в България и е направило всичко належащо, което се е изисквало до миналата година, а в този момент внезапно му споделяме, че законодателството се е трансформирало и тези документи към този момент не са годни, това дете ще бъде афектирано, тъй като желае да учи в България, събрало е всичко, което е било належащо, само че... в това време законодателството се е трансформирало. Затова одобрихме всички тези молби в системата на Министерството на образованието. Но когато тези младежи бъдат признати във ВУЗ и когато отидат в съответната работа „ Миграция “, с цел да си извадят документ за дълготрайно престояване, а оттова ги изпратят при нас за уверение за български генезис, ние към този момент няма да можем да им го издадем, тъй като тук към този момент влиза в деяние Законът за чужденците в Република България “, изясни госпожа Манджукова.
Това не значи, че тези хора няма да могат да обитават дълготрайно в България, а просто ще би трябвало да платят по-висока такса.
Всички институции в България, които имат отношение към тематиката, са наясно, че тази нормативна уредба би трябвало час по-скоро да се промени. Но с цел да се случи това, би трябвало да има настоящ парламент.
По тематиката за българските сдружения в Западните Балкани и съществуващото разделяне сред тях госпожа Манджукова показа, че той, за жалост, не е присъщ единствено за Западните Балкани - той съществува на всички места.
„ През 2006 година бях в Чикаго и ми беше доста забавно по какъв начин действа най-голямата българска общественост оттатък океана. Тогава формулирах за себе си отговора на въпроса за разделянето: Те са прекомерно доста, с цел да бъдат единни, само че и задоволително доста, с цел да не бъде това проблем. “
„ След 30 години работа с българите в чужбина разбирам, че това не е допустимо “, сподели още шефът на организацията.
Винаги ще има такива разделения и то по разнообразни аргументи.
Преди години по време на едно събиране на българските сдружения в малко градче в Западните Балкани станало ясно, че всички организации се борят за едно и също, вършат едно и също, само че не го вършат дружно, тъй като не може да решат „ кой да води бащина тайфа “.
Друг присъщ миг за работата на сдруженията в страните от Западните Балкани е призракът наУДБА (тайните служби на някогашна Югославия – бел. ред.), който тегнеше. „ И когато някой не ни харесваше, казвахме, че той има връзка с неприятните хора. “
„ Години по-късно виждам, че са се сменили хората, само че процесите са останали “, установи госпожа Манджукова.
За Агенцията за българите в чужбина линията на държание е била да работи с всеки, стига той да работи за България, т.е активността му да не злепоставя България.
Работейки за децата в твоя град, за българското учебно заведение, развивайки културата на локална почва, ти в действителност работиш за България. Защото ти правиш вероятното тези хора да не губят връзка с България.
Ако една организация работи по този метод, в случай че тази организация не злепоставя България с дейностите си, с облика, който има на територията на своята страна, организацията ще работи с нея.
Агенцията за българите в чужбина би трябвало да работи с всички, като се изключи тези, които подронват престижа на България в своята страна, безапелационна е госпожа Манджукова.
Работата в страните от Западните Балкани е доста и организацията разчита извънредно доста на съдействието от страна на Министерството на външните работи, от което е част.
На дневен ред е Албания и идното броене на популацията. Там следва доста работа и е от изключителна изгода, че контактите със старите организации са се съхранили, както и че има доста младежи – ученици на България, които вляха нови сили и нова сила в сдруженията там.
„ Едно от първите неща, които планираме, е среща с българските организации в Албания и стратегия за целенасочена работа там, които да подтикват нашите сънародници там, които да почувстват, че е имало смисъл да се борим за признание на българско национално малцинство “, показа още госпожа Манджукова и акцентира задоволството си от отдадеността на чиновниците на българското посолство в Тирана по тематиката за работата с българите там.
На 13 ноември в Сърбия предстоят избори за Национален съвет на националните малцинства. Нашите сънародници там се притесняват, че българите няма да бъдат показани почтени в този съвет, защото кандидатури не се разискват. Освен това съществуват и съществени екологични проблеми, които основават спомагателни терзания на все по-обезлюдяващите се региони.
Темата с екологията беше разисквана на последното съвещание на Комисията за политиките за българите в чужбина при предходния парламент и бяха набелязани поредност от стъпки, които са отвън прерогативите на организацията. „ Опасявам се, че този въпрос не претърпя развиване, защото вниманието беше превключено към идните избори “, сподели шефът на организацията.
Предстоят скорошни срещи и с българите от Западните околности.
Там въпросът с намесата на България е доста внимателен и работата би трябвало да бъде в посока самите българсик сдружения да изискат да изпратят такива представители в Националния съвет, които да удовлетворяват и условията на локалното законодателство, само че и тяхната работа там да бъде от действителна изгода за българското малцинство в Сърбия.
В диалога с госпожа Манджукова беше разискван и въпросът по отношение на случащото се сега с нашите сънародници в Украйна.
Когато България преглежда въпроса за страната, която заема, за дейностите, за политиката, за своето виждане във връзка с тази война, може би на едно от първите места би трябвало да бъде мисълта за това, че там има над 250 хиляди българи. Дори и да не се приказва за това, би трябвало да се има поради, зяви тя...
„ Изпълнителната организация за българите в чужбина има непосреден контакт и връзка с тези българи. Ние тук знаем за тях и за това по какъв начин се усещат те, в това число, доста по-добре от която и да е друга институция в България. “
„ Ние тук сме връзката сред тези българи и България, а тези българи са разочаровани “, показа госпожа Манджукова.
Българите в Украйна са мъчително разочаровани от позицията на България, най-малко такава, каквато е изразена, акцентира още тя.
Предстои инициативна група от няколкостотин души да внесе зов към българските висши държавни органи: Администрацията на Президента, Народното събрание и Министерския съвет. Смисълът на този зов е, че България би трябвало да направи избор сред българите там и другите ползи.
Имам уверенията, че въпросът с поддръжката на България още веднъж ще бъде подложен на дневен ред в новия парламент.
Особено в Бесарабия, където е по-спокойно, сънародниците ни споделят, че сега се срамят да кажат, че са българи, тъй като реакцията е: „ А вашата България не желае да ни помогне. “
Таврийските българи пък са в окупираните територии. Който е съумял да излезе, е излязъл, само че доста хора са там. Те чакат да бъдат освободени.
Търновка – квартал на град Николаев, е едно от местата, непрестанно подлагано на бомбардировки.
„ Много се надявам гласът на българите от Украйна да бъде чут и да бъде мотив при повторното разглеждане на въпроса за подпомагането. “
Тази година се навършват 30 години от основаването на Агенцията за българите в чужбина.
Във връзка с юбилея госпожа Манджукова показа следното:
„ Аз започнах работа тук сега на основаването ѝ. Имах шанса – в действителност шанса, да бъда част от първия екип, екипа, който събра известният публицист и драматург Георги Данаилов, който зададе тона, зададе атмосферата на тази организация “, описа още нейният шеф.
За страдание, през последните години имиджът на организацията доста се срина и новото ми идване на този пост има за задача да почисти името на организацията, да се опитам да ѝ върна този облик, който е имала през годините. В последна сметка по-голямата част от тези 30 години от нейното битие са фактически ярки години, отдадени на нашите сънародници в чужбина – години на търсене на пътя към българите.
По друг метод се работи с банатските българи и по съвърешно друг с хората, напуснали Бълагрия след 2007 година Хората, които работят в организацията са наясно с това.
„ Ние, хората в организацията, сме единствените, които схващат тези неща и, надлежно, заради тази причина би трябвало да се допитват до нас “, заключи госпожа Манджукова.
Едно от нещата, които, несъмнено, са заслуга на организацията, са българските учебни заведения в чужбина
Независимо, че Министерството на образованието и науката е структурата, която сега се занимава с българските учебни заведения в чужбина, организацията е тази, която сътвори през годините обратно връзката с тях.
„ През 2005 година успяхме да съберем учебните заведения, с които поддържахме контакт, в Столична библиотека. Най-важният резултат от таз среща беше, че те се срещнаха между тях и започнаха да поддържат дейна връзка. На идната година беше основана Асоциацията на българските учебни заведения в Съединени американски щати, а през 2007 година беше учредена Асоциацията на българските учебни заведения в чужбина, която пое самодейността с свои ръце. През 2009 година към този момент имахме Роден език и просвета зад граница, а след това се появи Постановление и обособена дирекция в МОН... Но всичко стартира от Агенцията за българите в чужбина. ”
„ Това за мен е разумното развиване. Ние сме тези, които сътворяваме връзката. След което отрасловото министерство си ги поема. В момента сме на път да повторим тази процедура с българските фолклорни сформира ”, сподели още госпожа Манджукова.
На 12-ти ноември в Дома на културата „ Средец “ ще се организира първото общо заседание на Асоциацията на българските фолклорни сформира в чужбина, с които ние се срещахме през годините. “
Тази организация ще може да извърви същия път като Асоциацията на българските учебни заведения в чужбина. Следващата стъпка е по-тесен контакт с Министерство на културата, а на идващ стадий: стратегия за подкрепяне на фолклорните сформира.
Според Райна Манджукова, това е разумното развиване за работата с организациите в чужбина.
Един от огромните планове на организацията е основаването на платформа за информиране за всички законодателни начинания в България. Тя ще даде опция на нашите сънародници да наблюдават законодателните промени, които ги интересуват. В нея постоянно ще бъде обновявана информацията за документите, оповестени на уеб страницата за публично разискване.
Това би било извънредно потребно и е различен тип работа с българите в чужбина, обвързвана с самостоятелния интерес на всеки българин.
Напоследък става все по-ясно, че измененията засягат еднообразно и българите от историческите, и тези от неисторическите общности. Пример за това е здравното обезпечаване – въпрос, който е надалеч от културните и просветителните тематики, само че е еднообразно значим за българина от Украйна, който е получил българско поданство и в един миг се озовава в България, и за българина от Германия, който през последните 20 години живее там и не е имал потребност да се интересува от измененията в българското законодателство.
Когато е изработвано това законодателство, на тези въпроси не са обръщали внимание.
Агенцията би трябвало да е забележима, само че освен за нашите сънародници в чужбина, а и за българските институции, с цел да може да се допитват до нас, които, приемайки някакви законодателни актове, даже не допускат по какъв начин те биха се отразили на българите в чужбина, предложи шефът на Изпълнителната организация за българите в чужбина госпожа Райна Манджукова. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ