Почти 25 000 граждани на трети страни са пристигнали за работа у нас, според експерти те са важен кадрови ресурс
Агенцията по заетостта (АЗ) е издала позволения и регистрации за работа у нас през 2025 година на 24 642 жители на трети страни. Това сочат данните, предоставени от ведомството на Българска телеграфна агенция. Най-честите сфери на работа са хотелиерство и ресторантьорство, селско и горско стопанство и строителство. Част от чужденците са били заети и в опазването на здравето, търговията, превоза, индустрията, други – в региона на основаването и разпространяването на информация и креативен артикули.
Разрешения за работа от Агенцията по заетостта са получили 1295 жители на Турция, Република Северна Македония (РСМ) и Индия. Тези за осъществяване на активност на свободна процедура са седем и са от Руската Федерация, Беларус и Украйна.
Регистрираните за сезонна претовареност до 90 дни са били 19 057 души. Те са от Узбекистан, Киргизстан и Турция. За краткосрочна претовареност до 90 дни са пристигнали в България 4211 души от Турция, РСМ и Индия. Регистрираните от АЗ задгранични жители с български генезис са били 72, от Сърбия, Молдова и Украйна. Те са работели в региона на търговията, преработващата индустрия, превоза, складирането и пощите, сочат още данните.
От АЗ прецизираха, че има и четири взаимни с дирекция „ Миграция “ процедури. Това са Единно позволение за престояване и работа (ЕРПР), Синя карта на Европейския съюз, „ Разрешение на сезонен служащ до 9 месеца” (РСЗ) и Разрешение за пренасяне на разположение по вътрешнокорпоративен трансфер.
Съществена нужда от фрагменти
Според Надя Василева, ръководител на Българската конфедерация по заетостта, данните на АЗ приказват за това, че има нараснал интерес за работа у нас от чужденците. Започваме да ускоряваме този развой за импорт на работна ръка, счита тя. Облекчаването на процедурите и намаляването на условието за документи също е значимо, добави специалистът. По думите ѝ това се постанова поради демографската обстановка у нас. Василева означи и това, че има сфери, които са неатрактивни за българите. Въпреки това не приказваме за загуба на наши работни места, разяснява специалистът.
Кадри от чужбина са в разнообразни сфери – произвеждане, хранилища, транспортни компании, уточни Василева.
Попитана дали българите, които могат да се завърнат от чужбина у нас по програмата „ Избирам България “ биха могли да задоволят глада за фрагменти в българската стопанска система, Надя Василева отговори негативно. Хората, които биха се прибрали в България, няма да са задоволителни, счита тя. По думите ѝ няма спор сред двата процеса.
Очаквани трендове през 2026 година
През новата година ще продължат провокациите, свързани с геополитическите процеси и рисковете за снабдителните вериги, разяснява ръководителят на Българската конфедерация по заетостта. Според Василева мениджърите по човешки запаси би трябвало да изградят тактики за привличане и намиране на фрагменти, които да бъдат по-устойчиви и разнородни. Експертът акцентира и потреблението на Изкуствен разсъдък (ИИ). С повече помощ от ИИ бихме могли да имаме повече свободно време, с цел да обърнем внимание на персоналния си живот, изключително на грижите за здраве, счита Василева. ИИ поема доста от оперативната работа, добави тя.
Разрешения за работа от Агенцията по заетостта са получили 1295 жители на Турция, Република Северна Македония (РСМ) и Индия. Тези за осъществяване на активност на свободна процедура са седем и са от Руската Федерация, Беларус и Украйна.
Регистрираните за сезонна претовареност до 90 дни са били 19 057 души. Те са от Узбекистан, Киргизстан и Турция. За краткосрочна претовареност до 90 дни са пристигнали в България 4211 души от Турция, РСМ и Индия. Регистрираните от АЗ задгранични жители с български генезис са били 72, от Сърбия, Молдова и Украйна. Те са работели в региона на търговията, преработващата индустрия, превоза, складирането и пощите, сочат още данните.
От АЗ прецизираха, че има и четири взаимни с дирекция „ Миграция “ процедури. Това са Единно позволение за престояване и работа (ЕРПР), Синя карта на Европейския съюз, „ Разрешение на сезонен служащ до 9 месеца” (РСЗ) и Разрешение за пренасяне на разположение по вътрешнокорпоративен трансфер.
Съществена нужда от фрагменти
Според Надя Василева, ръководител на Българската конфедерация по заетостта, данните на АЗ приказват за това, че има нараснал интерес за работа у нас от чужденците. Започваме да ускоряваме този развой за импорт на работна ръка, счита тя. Облекчаването на процедурите и намаляването на условието за документи също е значимо, добави специалистът. По думите ѝ това се постанова поради демографската обстановка у нас. Василева означи и това, че има сфери, които са неатрактивни за българите. Въпреки това не приказваме за загуба на наши работни места, разяснява специалистът.
Кадри от чужбина са в разнообразни сфери – произвеждане, хранилища, транспортни компании, уточни Василева.
Попитана дали българите, които могат да се завърнат от чужбина у нас по програмата „ Избирам България “ биха могли да задоволят глада за фрагменти в българската стопанска система, Надя Василева отговори негативно. Хората, които биха се прибрали в България, няма да са задоволителни, счита тя. По думите ѝ няма спор сред двата процеса.
Очаквани трендове през 2026 година
През новата година ще продължат провокациите, свързани с геополитическите процеси и рисковете за снабдителните вериги, разяснява ръководителят на Българската конфедерация по заетостта. Според Василева мениджърите по човешки запаси би трябвало да изградят тактики за привличане и намиране на фрагменти, които да бъдат по-устойчиви и разнородни. Експертът акцентира и потреблението на Изкуствен разсъдък (ИИ). С повече помощ от ИИ бихме могли да имаме повече свободно време, с цел да обърнем внимание на персоналния си живот, изключително на грижите за здраве, счита Василева. ИИ поема доста от оперативната работа, добави тя.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ