Близо 50% от българите подкрепят въвеждането на еврото
Агенция „ Алфа рисърч ” организира изследване по отношение на публичните настройки за присъединението на страната ни към еврозоната. То обгръща интервала 8-22 юли и това е третото по ред сходно проучване. Възложител е Министерството на финансите.
Анкетирани по домовете им посредством директно стандартизирано изявление с таблети са 1200 жители над 16 година възраст.
Отделно са интервюирани 500 притежатели или представители на управническо равнище на бизнеса, виновни за вземането на решения за развиването на компанията.
Националното представително изследване записва стабилизиране на поддръжката за присъединението на България към еврозоната. При жителите съотношението е 49.2%: 45.8% (ръст от 3 процентни пункта по отношение на май), а бизнесът резервира стабилно високи позитивни настройки (69%: 30%).
Обобщаващата оценка и на двете целеви групи е, че в случай че България одобри еврото от 1 януари 2026 година, това ще е триумф за страната ни в цялостната ѝ евроинтеграция.
43% от необятната общност и 62% от представителите на бизнеса споделят тази оценка.
Основните терзания измежду българските жители не престават да са съсредоточени върху краткосрочните резултати, директно след (а към този момент – и преди) въвеждането на еврото.
Макар и някои от опасенията да са намалели през последния месец, оценката за следствията в близко бъдеще продължава да е със знак минус (47% отрицателни против 39% положителни мнения).
Що се отнася до дълготрайните резултати, и жители, и бизнес имат оптимистични упования, като изключително мощно те са изразени при бизнесмените (65%:22%).
По отношение на съответните предстоящи позитиви, доминират прагматичните и рационални визии – улеснение при пътешестване и разплащане в чужбина (59%), улеснена търговия с другите европейски страни, повишение на финансовата сигурност и непоклатимост на страната, затвърждаване на европейската принадлежност и недопускане прекосяването към друга сфера на въздействие (всички сред 25-30 на сто).
Тези по-рационални оценки, лишени от свръхочаквания и популизъм, се дължат в огромна степен и на обществения профил на поддръжниците на еврото – хора с по-високо обучение, заети в съвременни промишлености, експерти, от огромните градове, добре осведомени за действителните стопански процеси.
Най-тревожната наклонност, която изследването записва, е забележителният растеж на хората, които се притесняват от далавера и изкуствено завишаване на цените – 71%, което е доста по-висок дял от хората с отрицателно отношение към еврото. Т.е. безпокойството е обхванало необятни обществени групи.
В тази светлина, е налице риск от нарушение на публичните настройки при увеличение на цените до края на годината и в първите шест месеца на идната.
Макар двойното обозначаване на цените в лв. и в евро да е въведено всеобщо относително неотдавна, болшинството от българите към този момент са се сблъсквали с него.
90% са виждали двойните обозначения в магазините за хранителни артикули, 38-40 на 100 в извлечения от банкови сметки и мобилни оператори, 36% - в магазини за облекло и обувки. Първите съприкосновения разумно провокират спорни оценки, защото привикването към новата валута изисква време.
В този смисъл е доста значимо, че двойното означение стартира по-рано. Към момента, самооценките на хората се разделят на две съвсем равни елементи – 34% настояват, че то ги улеснява, стартират да привикват.
36% признават, че двойното означение по-скоро ги обърква – най-често оповестяват, че се подвеждат по по-ниската цена, която е в евро.
Предпочитаният метод и за жители, и за бизнес за обмяна на левовете, с които разполагат, е в банковите клонове. Делът на жителите, избиращи този метод, нараства до 71% и съвсем се изравнява до този на бизнеса (76%).
Очевидно, акцията на банките за внасяне на левове без такса са дали резултат. Пощенските клонове се показват от към 6% от интервюираните, главно живеещи в дребни обитаеми места. Значителен спад се следи при обменните бюра (от 12% през май до 5% през юли), само че за хората с по-високи наличия (вкл. за част от бизнеса) те остават втори по желание.
В рамките на третата вълна от изследването са включени поредност от нови въпроси, засягащи методите на разплащане от страна на бизнеса, предвижданията за смяна в разноските за труд и други, които биха могли да повлияят върху стопански и финансови индикатори на страната.
Сумарно над една четвърт от управителния състав на фирмите са на мнение, че в околните месеци, или директно след въвеждане на еврото ще им се наложи да усилят заплащането на чиновниците си: 7% - още в идващите един-два месеца, а още 20% - незабавно след въвеждане на еврото. Ако се осъществен, тези предвиждания също ще се отразят върху цените и инфлацията.
Помолени да оценят какъв % от заплащанията към чиновници на компанията са по банков път и какъв – в брой, компаниите разумно показват разнообразни съотношения, само че систематизираният междинен резултат е: 68.5% - по банков път; 31.5% - в брой.
Като се има поради, че в сходен вид изследвания отговорите се изместват към „ обществено желателното “, заявените 32% заплащания в брой не са за занемаряване – те ще оказват въздействие както върху сумите за превалутиране, по този начин и евентуален проинфлационен „ напън “ върху пазара.
При разплащанията с снабдители е налице по-благоприятно съответствие сред „ банкови преводи “ и „ в брой “- 77% - по банков път; 23% - в брой.
Отново вторият метод се резервира важен като дял, изключително като се има поради и това, че става въпрос за по-големи суми.
Оценките на бизнеса за качествата на българските държавни и частни институции да се оправят с подготовката за въвеждане на еврото е положително изключение от перманентната рецесия на институционално доверие в България:
• Българска народна банка продължава да бъде институцията с най-високо доверие измежду бизнеса и получава самопризнание за лидиране в този развой. 91% са уверени, че тя ще се оправи сполучливо.
• 88-те на 100 положителни отзиви за комерсиалните банки са доста значима причина за безпроблемен преход, поради тясното взаимоотношение на бизнеса с тях.
• Висок заем на доверие се записва и във връзка с Министерство на финансите (70% са уверени, че то ще се оправи, 22% се съмняват) и Национална агенция за приходите (66% против 22%).
• Мнението за готовността на общините е по-поляризирано (43%: 37%) и отразява оценката за потенциала и експертизата в другите по величина общини.
• Единствените две институции с отрицателни оценки от страна на бизнеса са Комисия за защита на конкуренцията (30% имат вяра в способността им да се оправят, 54% - не) и КЗП (34%: 56%). Имайки поради увеличените пълномощия и отговорности на Комисия за защита на конкуренцията и КЗП, тези оценки са сериозен сигнал към тях.
Анкетирани по домовете им посредством директно стандартизирано изявление с таблети са 1200 жители над 16 година възраст.
Отделно са интервюирани 500 притежатели или представители на управническо равнище на бизнеса, виновни за вземането на решения за развиването на компанията.
Националното представително изследване записва стабилизиране на поддръжката за присъединението на България към еврозоната. При жителите съотношението е 49.2%: 45.8% (ръст от 3 процентни пункта по отношение на май), а бизнесът резервира стабилно високи позитивни настройки (69%: 30%).
Обобщаващата оценка и на двете целеви групи е, че в случай че България одобри еврото от 1 януари 2026 година, това ще е триумф за страната ни в цялостната ѝ евроинтеграция.
43% от необятната общност и 62% от представителите на бизнеса споделят тази оценка.
Основните терзания измежду българските жители не престават да са съсредоточени върху краткосрочните резултати, директно след (а към този момент – и преди) въвеждането на еврото.
Макар и някои от опасенията да са намалели през последния месец, оценката за следствията в близко бъдеще продължава да е със знак минус (47% отрицателни против 39% положителни мнения).
Що се отнася до дълготрайните резултати, и жители, и бизнес имат оптимистични упования, като изключително мощно те са изразени при бизнесмените (65%:22%).
По отношение на съответните предстоящи позитиви, доминират прагматичните и рационални визии – улеснение при пътешестване и разплащане в чужбина (59%), улеснена търговия с другите европейски страни, повишение на финансовата сигурност и непоклатимост на страната, затвърждаване на европейската принадлежност и недопускане прекосяването към друга сфера на въздействие (всички сред 25-30 на сто).
Тези по-рационални оценки, лишени от свръхочаквания и популизъм, се дължат в огромна степен и на обществения профил на поддръжниците на еврото – хора с по-високо обучение, заети в съвременни промишлености, експерти, от огромните градове, добре осведомени за действителните стопански процеси.
Най-тревожната наклонност, която изследването записва, е забележителният растеж на хората, които се притесняват от далавера и изкуствено завишаване на цените – 71%, което е доста по-висок дял от хората с отрицателно отношение към еврото. Т.е. безпокойството е обхванало необятни обществени групи.
В тази светлина, е налице риск от нарушение на публичните настройки при увеличение на цените до края на годината и в първите шест месеца на идната.
Макар двойното обозначаване на цените в лв. и в евро да е въведено всеобщо относително неотдавна, болшинството от българите към този момент са се сблъсквали с него.
90% са виждали двойните обозначения в магазините за хранителни артикули, 38-40 на 100 в извлечения от банкови сметки и мобилни оператори, 36% - в магазини за облекло и обувки. Първите съприкосновения разумно провокират спорни оценки, защото привикването към новата валута изисква време.
В този смисъл е доста значимо, че двойното означение стартира по-рано. Към момента, самооценките на хората се разделят на две съвсем равни елементи – 34% настояват, че то ги улеснява, стартират да привикват.
36% признават, че двойното означение по-скоро ги обърква – най-често оповестяват, че се подвеждат по по-ниската цена, която е в евро.
Предпочитаният метод и за жители, и за бизнес за обмяна на левовете, с които разполагат, е в банковите клонове. Делът на жителите, избиращи този метод, нараства до 71% и съвсем се изравнява до този на бизнеса (76%).
Очевидно, акцията на банките за внасяне на левове без такса са дали резултат. Пощенските клонове се показват от към 6% от интервюираните, главно живеещи в дребни обитаеми места. Значителен спад се следи при обменните бюра (от 12% през май до 5% през юли), само че за хората с по-високи наличия (вкл. за част от бизнеса) те остават втори по желание.
В рамките на третата вълна от изследването са включени поредност от нови въпроси, засягащи методите на разплащане от страна на бизнеса, предвижданията за смяна в разноските за труд и други, които биха могли да повлияят върху стопански и финансови индикатори на страната.
Сумарно над една четвърт от управителния състав на фирмите са на мнение, че в околните месеци, или директно след въвеждане на еврото ще им се наложи да усилят заплащането на чиновниците си: 7% - още в идващите един-два месеца, а още 20% - незабавно след въвеждане на еврото. Ако се осъществен, тези предвиждания също ще се отразят върху цените и инфлацията.
Помолени да оценят какъв % от заплащанията към чиновници на компанията са по банков път и какъв – в брой, компаниите разумно показват разнообразни съотношения, само че систематизираният междинен резултат е: 68.5% - по банков път; 31.5% - в брой.
Като се има поради, че в сходен вид изследвания отговорите се изместват към „ обществено желателното “, заявените 32% заплащания в брой не са за занемаряване – те ще оказват въздействие както върху сумите за превалутиране, по този начин и евентуален проинфлационен „ напън “ върху пазара.
При разплащанията с снабдители е налице по-благоприятно съответствие сред „ банкови преводи “ и „ в брой “- 77% - по банков път; 23% - в брой.
Отново вторият метод се резервира важен като дял, изключително като се има поради и това, че става въпрос за по-големи суми.
Оценките на бизнеса за качествата на българските държавни и частни институции да се оправят с подготовката за въвеждане на еврото е положително изключение от перманентната рецесия на институционално доверие в България:
• Българска народна банка продължава да бъде институцията с най-високо доверие измежду бизнеса и получава самопризнание за лидиране в този развой. 91% са уверени, че тя ще се оправи сполучливо.
• 88-те на 100 положителни отзиви за комерсиалните банки са доста значима причина за безпроблемен преход, поради тясното взаимоотношение на бизнеса с тях.
• Висок заем на доверие се записва и във връзка с Министерство на финансите (70% са уверени, че то ще се оправи, 22% се съмняват) и Национална агенция за приходите (66% против 22%).
• Мнението за готовността на общините е по-поляризирано (43%: 37%) и отразява оценката за потенциала и експертизата в другите по величина общини.
• Единствените две институции с отрицателни оценки от страна на бизнеса са Комисия за защита на конкуренцията (30% имат вяра в способността им да се оправят, 54% - не) и КЗП (34%: 56%). Имайки поради увеличените пълномощия и отговорности на Комисия за защита на конкуренцията и КЗП, тези оценки са сериозен сигнал към тях.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ