Изследването на “Медиана” показва, че управлението е успяло да укрепи своите позиции през последните два месеца! Песимизмът по отношение на бъдещето на страната продължава да е доминиращо в обществената нагласа
Агенция “Медиана” е провела проучване, обвързвано с публично политическите настройки в страната. В него са взели участие 1001 души в интервала 9-14 май по метода Face to face. Ето главните заключения от проучването. Управлението е съумяло да укрепи своите позиции през последните два месеца, съобщи bTV.
Песимизмът във връзка с бъдещето на страната, както и разочарованието от държавното управление не престават да са преобладаващите публични настройки. Но за два месеца те са намалели (с 4 %). Причината е на първо място в европредседателството и вярата, че страната ни би могла да извлече на практика изгоди от него (оптимистичните настройки за това са скочили с 11 %).
Вероятно, за стабилизацията на ръководството способства и умерената позиция на страната ни по „ Случая Скрипал “ (само 5 % считат, че и България е трябвало да изгони съветски дипломати), както и постъпките за преразглеждане на мораториума за АЕЦ „ Белене “ (54 % са за неговото изграждане, срещу – 14 %). Средната оценка на държавното управление също леко се е покачила – от 3.35 през март до 3.44 през май. На този декор, разумно – макар скептицизма и недоверието към властта – няма и предпочитание за промяна на ръководството тук и в този момент.
Предсрочни избори желаят 26 %, а доста повече (46 %) биха желали държавното управление да изкара цялостен мандат. До огромна степен стабилността на ръководството ще зависи от опцията му да генерира положителни вести от европредседателството (Шенген, Западни Балкани, отбрана на българските превозвачи), както и да държи уравновесена неконфронтационна линия във връзка с Русия, НАТО, Турция, Европейски Съюз. Да следва това, което за болшинството е отбрана на националния интерес, без значение от блоковата принадлежност.
Благодарение на всичко това ГЕРБ е съумял да стопира наклонността от последните месеци за понижаване на дистанцията с главния си политически конкурент. Към момента ГЕРБ води пред Българска социалистическа партия с 3.2 %. Другите две партии които могат да са релативно спокойни при едни предварителни избори са Движение за права и свободи и Обединените патриоти. В зоната на евентуалните кандидати за присъединяване в Народното събрание (между 2-4 %) са АБВ и „ Воля “ на Марешки. Въпреки присъединението си към така наречен антисистемни, евро и НАТО–скептични европейски партии, „ Воля “, към този момент, не е получила дял от това. Сложните трансформации и прегрупирания измежду „ десните “ към този момент дават печални резултати – както за обособените партии, по този начин и за сборните обединения. Другата причина за нежеланието за предварителни избори е в отсъствието на терена на ярка опция.
Наблюдаваме това, което виждаме и в останалите европейски страни. Голяма част от гласоподавателите привиждат и „ лявото “, и „ дясното “ като двете страни на една и съща монета ( една и съща власт по същество). И търсят опция на обичайните както леви, по този начин и десни партии. Това е и повода двете евентуални и несъществуващи действително партии – на Слави Трифонов и президента Радев да набират голям брой евентуални гласоподаватели.
За несъздадената партия на Слави Трифонов декларират, че е допустимо да гласоподават 30%. За още по-хипотетичната партия на президента Радев декларират, че е допустимо да гласоподават 37 %. Очевидно, двете съществени политически сили (ГЕРБ и БСП) надалеч не би трябвало да са спокойни, без значение от постоянните данни в проучванията. Има очебийно търсене на политическа опция. А когато има търсене нормално се появява и предложение.
loading... #SC_TBlock_381491 a { font-family: Roboto!important; }
Песимизмът във връзка с бъдещето на страната, както и разочарованието от държавното управление не престават да са преобладаващите публични настройки. Но за два месеца те са намалели (с 4 %). Причината е на първо място в европредседателството и вярата, че страната ни би могла да извлече на практика изгоди от него (оптимистичните настройки за това са скочили с 11 %).
Вероятно, за стабилизацията на ръководството способства и умерената позиция на страната ни по „ Случая Скрипал “ (само 5 % считат, че и България е трябвало да изгони съветски дипломати), както и постъпките за преразглеждане на мораториума за АЕЦ „ Белене “ (54 % са за неговото изграждане, срещу – 14 %). Средната оценка на държавното управление също леко се е покачила – от 3.35 през март до 3.44 през май. На този декор, разумно – макар скептицизма и недоверието към властта – няма и предпочитание за промяна на ръководството тук и в този момент.
Предсрочни избори желаят 26 %, а доста повече (46 %) биха желали държавното управление да изкара цялостен мандат. До огромна степен стабилността на ръководството ще зависи от опцията му да генерира положителни вести от европредседателството (Шенген, Западни Балкани, отбрана на българските превозвачи), както и да държи уравновесена неконфронтационна линия във връзка с Русия, НАТО, Турция, Европейски Съюз. Да следва това, което за болшинството е отбрана на националния интерес, без значение от блоковата принадлежност.
Благодарение на всичко това ГЕРБ е съумял да стопира наклонността от последните месеци за понижаване на дистанцията с главния си политически конкурент. Към момента ГЕРБ води пред Българска социалистическа партия с 3.2 %. Другите две партии които могат да са релативно спокойни при едни предварителни избори са Движение за права и свободи и Обединените патриоти. В зоната на евентуалните кандидати за присъединяване в Народното събрание (между 2-4 %) са АБВ и „ Воля “ на Марешки. Въпреки присъединението си към така наречен антисистемни, евро и НАТО–скептични европейски партии, „ Воля “, към този момент, не е получила дял от това. Сложните трансформации и прегрупирания измежду „ десните “ към този момент дават печални резултати – както за обособените партии, по този начин и за сборните обединения. Другата причина за нежеланието за предварителни избори е в отсъствието на терена на ярка опция.
Наблюдаваме това, което виждаме и в останалите европейски страни. Голяма част от гласоподавателите привиждат и „ лявото “, и „ дясното “ като двете страни на една и съща монета ( една и съща власт по същество). И търсят опция на обичайните както леви, по този начин и десни партии. Това е и повода двете евентуални и несъществуващи действително партии – на Слави Трифонов и президента Радев да набират голям брой евентуални гласоподаватели.
За несъздадената партия на Слави Трифонов декларират, че е допустимо да гласоподават 30%. За още по-хипотетичната партия на президента Радев декларират, че е допустимо да гласоподават 37 %. Очевидно, двете съществени политически сили (ГЕРБ и БСП) надалеч не би трябвало да са спокойни, без значение от постоянните данни в проучванията. Има очебийно търсене на политическа опция. А когато има търсене нормално се появява и предложение.
loading... #SC_TBlock_381491 a { font-family: Roboto!important; }
Източник: 7dnisofia.bg
КОМЕНТАРИ




