Агент на имиграционните служби на САЩ (ICE) сграбчва и отвежда

Агент на имиграционните служби на Съединени американски щати (ICE) сграбчва и води Меруил Гутиерес, а един от сътрудниците му споделя: „ Не, това не е индивидът “. Меруил Гутиерес е 19-годишен претендент за леговище, който живее в Бронкс. Той бил „ неверният човек “. ICE не търсели него.

„ Все отново го отведете “, пристигнал отговорът.

Ето по какъв начин стоят нещата:

- Меруил Гутиерес е пристигнал законно в Съединени американски щати като търсещ леговище.

- Всъщност, той не е минал границата, до момента в който не е имал публична среща с имиграционен чиновник преди този момент.

- Няма татуировки (не че е нелегално да имаш татуировки).

- Не е изнасял политически речи (не че е нелегално да изнасяш политически речи).

- Не е член на тайфа и в никакъв случай не е бил член на тайфа.

- Няма престъпно досие в Съединени американски щати или в чужбина (за разлика от Доналд Тръмп, бел. ред.)

- Няма заповед за арест. Няма обвинителен документ.

И все пак той е в прословутия затвор в Ел Салвадор – място, което сякаш е за нарушители, терористи и бандити… само че от ден на ден наподобява като комфортно вместилище за почтени имигранти, депортирани от ICE и американското държавно управление.

Меруил, татко му Уилмер и братовчед му Луис минали пешком огромна част от пътя от Венецуела до границата на Съединени американски щати с Мексико. Понякога успявали да заловен рейс. Пътуването до граничния град Сиудад Хуарес лишило към месец.

Подали документи и получили Временен предпазен статут (законен имиграционен статут в САЩ), след което кандидатствали и за леговище (също легален статут). Били изпратени първо в Тексас, след това в Денвър, а най-после в Ню Йорк, където съумели да си намерят работа (отново – изцяло законно предвид на статута им). Получили разрешителни за работа и социалноосигурителни номера (които им разрешават да заплащат налози, само че не и да получават помощи).

Получили и формалните си имиграционни документи с избрана правосъдна дата, на която ще се реши бъдещият им статут: февруари 2027 година

Братовчед му Луис видял случката от прозореца и чул по какъв начин единият сътрудник споделил, че Меруил не е индивидът, който търсят, а различен му отвърнал: „ Все отново го отведете “.

От 16 март Уилмер не е съумял да се свърже със сина си. Онлайн системата на ICE демонстрира, че синът му се намира в Пенсилвания, само че никой не удостоверява това… и името му към този момент е в листата на депортираните в пандиза в Ел Салвадор.

Лично аз към този момент не съм сигурен, че можем с чиста съвест да назоваваме този затвор в Ел Салвадор „ затвор “, а не „ концентрационен лагер “. Енциклопедията на Холокоста прави следното разграничаване:

„ Това, което отличава концентрационния лагер от пандиза (в актуалния смисъл), е, че той действа отвън правосъдната система. Затворниците не са упрекнати или наказани за закононарушение посредством правосъден развой “.

Това сигурно важи за Меруил – и за още доста други в листата.

Така че би трябвало да признаем обстоятелствата: държавното управление на Съединени американски щати финансира концентрационен лагер. Американската страна нелегално арестува законни мигранти, нелегално ги депортира и ги затваря в извъннационални концентрационни лагери.

Това е образец за случилото се с един младеж.

Имаме и образеца с бащата от Мериленд – Килмер Абрего Гарсия – който самото американско държавно управление призна, че е бил депортиран в затвора/лагера „ заради административна неточност “.

Президентът Тръмп сподели, че ще се опита да го върне, в случай че Върховният съд постанови това – което се случи с единомислещо решение 9 на 0 (гласове във Върховния съд). Но когато през днешния ден президентът на Ел Салвадор Букеле посети Белия дом, съобщи, че нямал властта да го върне. А президентът Тръмп отвърна, че и той нямал властта да го върне.

Изведнъж никой нямал властта да направи нищо. Изненадващо е да видиш най-хубавия „ правяч на покупко-продажби “ в света по този начин елементарно надвит, и двама извънредно могъщи мъже, които постоянно настояват, че могат да реализират невъзможното, да свиват плещи и да споделят: „ Искам да оказа помощ, само че ръцете са ми вързани “ … даже когато държавното управление признава, че е пратило човек в лагер по неточност.

Разбира се, това е политически спектакъл. Букеле можеше да го върне със същия аероплан, с който дойде във Вашингтон. Президентът Тръмп можеше просто да вдигне телефона и готово.

Защо описваме тези истории?

Не с цел да всяваме боязън.

Разказваме ги, с цел да си помогнем да разберем в какво време живеем.

Това е значимо да признаем. И е значимо да осъзнаем.

Разказваме тези истории, с цел да се подготвим за деня, в който от нас ще се чака да участваме в тези несправедливости.

Нуждаем се от морални служители на реда и ICE сътрудници, които отхвърлят да вземат участие в противозаконни арести, вместо да носят маски.

Нуждаем се от частни затвори, финансирани с нашите налози, които отхвърлят да одобряват нелегално арестувани хора, вместо да споделят: „ Ние одобряваме който ни изпратят. “

Нуждаем се от юристи, които отхвърлят да поемат каузи от името на държавното управление, когато е явно, че казусът е аморален.

Нуждаем се от това самолетните компании, като Avelo – които са сключили финансова договорка да правят депортационни полети – да заемат позиция и да откажат присъединяване във всичко това. (А хората, които летят с Avelo, да им припомнят, че това не са нашите полезности.)

Нуждаем се от американски жители, които гласоподават, приказват намерено, пазят съседите си, оказват помощ на уязвимите в общността… и демонстрират, че каквото и да стане, ще работим, с цел да подсигуряваме, че с тях ще се отнасят с достолепие и почитание. Че ще има обективен развой. Че ще се опитаме да осъществим американските полезности, за които толкоз постоянно приказваме, само че които сега не съумяваме да следваме.

Някъде там има един младеж, който пристигна в Съединените щати, с цел да преследва американската фантазия. Дойде пешком от Венецуела. Дойде законно. Направи всичко, което му беше поискано. И беше похитен, до момента в който се прибираше към жилището си в Бронкс.

Агент на ICE го сграбчи, и един от сътрудниците му сподели: „ Не, това не е индивидът. “

А другият сподели: „ Все отново го отведете “.

Името му е Меруил Гутиерес.

_____________________

Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.