Предците на всички хора живели в Ботсвана, тръгнали си заради климата
Африканската територия, през днешния ден съответстваща на известната със слонове и диаманти Ботствана, е родината на цялото човечество.
Това сочи ново проучване, оповестено в сп. " Нейчър " и направено от института " Гарвън " за медицински проучвания в Сидни, Австралия.
Според него всички хора, които през днешния ден стъпват по земята, са част от една единствена общественост южно от река Замбези, в северна Ботсвана (в южната част на Африка) и дребни елементи от Зимбабве и Намибия.
Над 70 хиляди години хомо сапиенс живели на територията на днешна Ботсвана, преди първата миграция да стартира поради климатичните промени. По времето, по което хората се появили, площта на езерото почнала да понижава и да отстъпва на влажни зони, подобаващи за живот - до момента в който и те не изчезнали.
Езеро колкото България
Днес регионът Макдадикгади-Окаванго е необитаем. Тогава е бил мокър, с изобилна растителност, богат на запаси и дом на човечеството, с голямо езеро, два пъти колкото езерото Виктория (или малко по-голямо от България, защото нейната повърхност е към 111 хиляди кв. км, а тази на Виктория - близо 60 хил.).
Все още се счита за мистерия точният миг и повода за възникването на хомо сапиенс. Бе известно, че Африка е " люлка на човечеството ", само че и за мястото имаше въпросителни.
Останки в западно Мароко насочиха вниманието към хипотезата, че това може да се е случило даже преди 315 хиляди години, въпреки допреди това консенсусът бе за поява преди към 200 хил в Източна Африка (за това свидетелстваха множеството открити вкаменелости).
© Associated Press
Жители на Ботсвана.
Безследно изчезнали
Генетичният разбор обаче сочи южната част на континента, а не източна. Използваният метод посредством митохондриална ДНК (митохондриите са " фабриките ", които създават сила в клетките), която се предава само от майките. Данните са от над 1200 души в района. Изследванията демонстрират, че те, за разлика от мароканската група хомо сапиенс те са оставили поколение - точно от него произлиза днешните 7.7 милиарда души. Това евентуално не се е случило с хората, на които са по-старите остатъци.
" Няма несъгласие сред наличието на ранни черепи като хомо сапиенс в северна Африка, които може да са от липсващ клон, и предлаганата (хипотеза за) южноафриански генезис на хомо сапиенс, които към момента са живи, " споделя съавторът на проучването Аксел Тимерман от националния университет " Пусан " в Южна Корея.
Промените в орбитата ни оста на земята принудили хората да потърсят други решения - първо на североизток преди към 130 хиляди години, по-късно част от тях още веднъж на югозапад преди към 110 хиляди Според Тимерман проучването е " първото качествено и добре датирано проучване, че обвързваните с астрономията климатични промени в предишното са провокирали огромни събития, свързани с човешката миграция, по-късно довела до развиването на генетично многообразие и най-после на културна, етническа и лингвистична еднаквост, " продължава той.
Не всички одобряват резултатите от това проучване - някои учени считат, че е време човешките миграции и историята на типа да спрат да се преглеждат като " линейни " феномени с общ генезис и посока. Като минус други одобряват избора само на митохондриална ДНК, трети акцентират, че обособени изследвания са проследявали днешни хромозоми до райони на централна или западна Африка и интервал допреди 350 хиляди години.
Това сочи ново проучване, оповестено в сп. " Нейчър " и направено от института " Гарвън " за медицински проучвания в Сидни, Австралия.
Според него всички хора, които през днешния ден стъпват по земята, са част от една единствена общественост южно от река Замбези, в северна Ботсвана (в южната част на Африка) и дребни елементи от Зимбабве и Намибия.
Над 70 хиляди години хомо сапиенс живели на територията на днешна Ботсвана, преди първата миграция да стартира поради климатичните промени. По времето, по което хората се появили, площта на езерото почнала да понижава и да отстъпва на влажни зони, подобаващи за живот - до момента в който и те не изчезнали.
Езеро колкото България
Днес регионът Макдадикгади-Окаванго е необитаем. Тогава е бил мокър, с изобилна растителност, богат на запаси и дом на човечеството, с голямо езеро, два пъти колкото езерото Виктория (или малко по-голямо от България, защото нейната повърхност е към 111 хиляди кв. км, а тази на Виктория - близо 60 хил.).
Все още се счита за мистерия точният миг и повода за възникването на хомо сапиенс. Бе известно, че Африка е " люлка на човечеството ", само че и за мястото имаше въпросителни.
Останки в западно Мароко насочиха вниманието към хипотезата, че това може да се е случило даже преди 315 хиляди години, въпреки допреди това консенсусът бе за поява преди към 200 хил в Източна Африка (за това свидетелстваха множеството открити вкаменелости).
© Associated Press
Жители на Ботсвана.
Безследно изчезнали
Генетичният разбор обаче сочи южната част на континента, а не източна. Използваният метод посредством митохондриална ДНК (митохондриите са " фабриките ", които създават сила в клетките), която се предава само от майките. Данните са от над 1200 души в района. Изследванията демонстрират, че те, за разлика от мароканската група хомо сапиенс те са оставили поколение - точно от него произлиза днешните 7.7 милиарда души. Това евентуално не се е случило с хората, на които са по-старите остатъци.
" Няма несъгласие сред наличието на ранни черепи като хомо сапиенс в северна Африка, които може да са от липсващ клон, и предлаганата (хипотеза за) южноафриански генезис на хомо сапиенс, които към момента са живи, " споделя съавторът на проучването Аксел Тимерман от националния университет " Пусан " в Южна Корея.
Промените в орбитата ни оста на земята принудили хората да потърсят други решения - първо на североизток преди към 130 хиляди години, по-късно част от тях още веднъж на югозапад преди към 110 хиляди Според Тимерман проучването е " първото качествено и добре датирано проучване, че обвързваните с астрономията климатични промени в предишното са провокирали огромни събития, свързани с човешката миграция, по-късно довела до развиването на генетично многообразие и най-после на културна, етническа и лингвистична еднаквост, " продължава той.
Не всички одобряват резултатите от това проучване - някои учени считат, че е време човешките миграции и историята на типа да спрат да се преглеждат като " линейни " феномени с общ генезис и посока. Като минус други одобряват избора само на митохондриална ДНК, трети акцентират, че обособени изследвания са проследявали днешни хромозоми до райони на централна или западна Африка и интервал допреди 350 хиляди години.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ