Родoпчанин учи деца в Африка на ръченица и "Моя страна, моя България"
Африканчетата пеят с хъс „ Моя страна, моя България “. Живеят в ужасяваща беднотия, само че са по-щастливи от европейчетата, казва Даниел Делибашев
Родопчанин учи децата в Уганда къде е България. Насред Африка тъмнокожите хлапета играят боси ръченица и надарено извършват „ Моя страна, моя България “. Зад всичко това стоят години доброволчески труд на един безрезервен българин. Даниел Делибашев е от доспатското село Црънча, само че трайно е свързал ориста си с оцеляването на децата в Уганда. Вместо в богатите европейски страни 39-годишният родопчанин намира щастието покрай Екватора - при най-бедните поданици на планетата.
Даниел приключва финанси в УНСС и магистратура по банков мениджмънт в Нов български университет. 10 години работи в банки в София, само че имиджът на „ сухар “ като банков служител не му се нрави. Затова пътува доста по света, опознавайки нови хора и култури. Така сбъдва своя отдавнашна фантазия и преди четири години отива доброволец в сиропиталище в Африка.
Казва, че натам го повел както неговият апетит и жадност за завършения, по този начин и гладът и жаждата на сирачетата в Африка. Те му дали ясно да разбере контраста сред това какво е щастието за гладно африканче и какво - за средностатистическо европейче. Сблъсквайки се с нелеката орис на децата в сиропиталището, почнал да им оказва помощ, без да калкулира какъв брой сила влага в тази активност. Усмихнатите гладни хлапета от Гана го карат да основе фондацията си " Усмивка за Африка ", с която се заема да събира и изпраща дарения освен за сирачета и изоставени деца в Гана, само че и в Уганда.
" За пръв път отидох в Гана през март 2017 година, в сиропиталище наоколо до селцето Туту, което е на 40 км северно от столицата Акра. Няма да не помни посрещането от децата - усмихнати и откровени. Ежедневието им е изпълнено с апетит, жадност, сиромашия, заболявания, по тази причина и най-ценното там са храната и медикаментите “, декларира Даниел.
Сирачетата обаче го изумили с най-широките усмивки. Удивен е и по какъв начин те работят без плач и драми от 3-4-годишни, без да им мине през главата, че са нещастни.
„ Точно тъй като им е сложен животът, имат предпочитание да учат - да четат, пишат, считат. И макар че са небогати, стартират всеки ден с молитва и признателност за това, което имат, тъй като ценят въздуха, водата, живота ", споделя Даниел.
Сирачетата са на крайник още в 4 часа сутринта, носят и топлят вода, с която да се къпят, перат, мият съдовете, готвят. Всяка заран в отговорностите им влиза и почистване на стаите, на целия двор. Момичетата на 12-14 години се грижат като майки за по-малките - перат ги, къпят ги и хранят. " Те могат доста повече неща, в сравнение с множеството дами у нас на 25 години ", споделя Даниел, представен от Марица. Той е впечатлен, че хлапетата се къпят всеки ден, нищо че е на двора.
Господар там обаче е гладът. Срещу купичка ориз от селото идват дами да оказват помощ в сиропиталището, откакто не са яли няколко дни.
Родопчанинът от години събира и изпраща пари, с цел да купят храна и медикаменти в сиропиталището посредством фондацията. " В Уганда децата вървят полуголи, нямат обувки, само че и облеклата са им последната грижа, макар че е в планината и нощите са студени ", споделя Даниел. Убеден е, че животът на тези африканчета го е белязал за цялостен живот.
" Много по-трудно живеят от нас, само че са доста по-доволни от живота и доста по-щастливи. Нямат нашето материално мислене, нашата злоба кой какви облекла има, каква кола кара, какъв брой му е огромна къщата и по какъв начин е обзаведена, какъв му е телефонът “, споделя Делибашев.
Децата в Африка са задружни и доста пеят, танцуват, майтапят се, радват се на живота. Решили да изненадат Даниел и се научили да играят ръченица. Клипът, озаглавен " Далеч от родината, само че близо до родното. Поздрави от Уганда ", обикаля обществените мрежи. Трогателно е осъществяването им на „ Моя страна, моя България “ - гении с боси крачета. Сценките могат да се видят
Първото й показване в интернет беше през ноември м.г. и от този момент обира овациите на българите. Сега той си е сложил за цел да реализира планове, свързани с обучение и образование на младежи. Родопският бранител на бедните сирачета в Африка събира дарения за тях посредством уеб страницата на " Усмивка за Африка " - www.smileforafrica.eu.
Родопчанин учи децата в Уганда къде е България. Насред Африка тъмнокожите хлапета играят боси ръченица и надарено извършват „ Моя страна, моя България “. Зад всичко това стоят години доброволчески труд на един безрезервен българин. Даниел Делибашев е от доспатското село Црънча, само че трайно е свързал ориста си с оцеляването на децата в Уганда. Вместо в богатите европейски страни 39-годишният родопчанин намира щастието покрай Екватора - при най-бедните поданици на планетата.
Даниел приключва финанси в УНСС и магистратура по банков мениджмънт в Нов български университет. 10 години работи в банки в София, само че имиджът на „ сухар “ като банков служител не му се нрави. Затова пътува доста по света, опознавайки нови хора и култури. Така сбъдва своя отдавнашна фантазия и преди четири години отива доброволец в сиропиталище в Африка.
Казва, че натам го повел както неговият апетит и жадност за завършения, по този начин и гладът и жаждата на сирачетата в Африка. Те му дали ясно да разбере контраста сред това какво е щастието за гладно африканче и какво - за средностатистическо европейче. Сблъсквайки се с нелеката орис на децата в сиропиталището, почнал да им оказва помощ, без да калкулира какъв брой сила влага в тази активност. Усмихнатите гладни хлапета от Гана го карат да основе фондацията си " Усмивка за Африка ", с която се заема да събира и изпраща дарения освен за сирачета и изоставени деца в Гана, само че и в Уганда.
" За пръв път отидох в Гана през март 2017 година, в сиропиталище наоколо до селцето Туту, което е на 40 км северно от столицата Акра. Няма да не помни посрещането от децата - усмихнати и откровени. Ежедневието им е изпълнено с апетит, жадност, сиромашия, заболявания, по тази причина и най-ценното там са храната и медикаментите “, декларира Даниел.
Сирачетата обаче го изумили с най-широките усмивки. Удивен е и по какъв начин те работят без плач и драми от 3-4-годишни, без да им мине през главата, че са нещастни.
„ Точно тъй като им е сложен животът, имат предпочитание да учат - да четат, пишат, считат. И макар че са небогати, стартират всеки ден с молитва и признателност за това, което имат, тъй като ценят въздуха, водата, живота ", споделя Даниел.
Сирачетата са на крайник още в 4 часа сутринта, носят и топлят вода, с която да се къпят, перат, мият съдовете, готвят. Всяка заран в отговорностите им влиза и почистване на стаите, на целия двор. Момичетата на 12-14 години се грижат като майки за по-малките - перат ги, къпят ги и хранят. " Те могат доста повече неща, в сравнение с множеството дами у нас на 25 години ", споделя Даниел, представен от Марица. Той е впечатлен, че хлапетата се къпят всеки ден, нищо че е на двора.
Господар там обаче е гладът. Срещу купичка ориз от селото идват дами да оказват помощ в сиропиталището, откакто не са яли няколко дни.
Родопчанинът от години събира и изпраща пари, с цел да купят храна и медикаменти в сиропиталището посредством фондацията. " В Уганда децата вървят полуголи, нямат обувки, само че и облеклата са им последната грижа, макар че е в планината и нощите са студени ", споделя Даниел. Убеден е, че животът на тези африканчета го е белязал за цялостен живот.
" Много по-трудно живеят от нас, само че са доста по-доволни от живота и доста по-щастливи. Нямат нашето материално мислене, нашата злоба кой какви облекла има, каква кола кара, какъв брой му е огромна къщата и по какъв начин е обзаведена, какъв му е телефонът “, споделя Делибашев.
Децата в Африка са задружни и доста пеят, танцуват, майтапят се, радват се на живота. Решили да изненадат Даниел и се научили да играят ръченица. Клипът, озаглавен " Далеч от родината, само че близо до родното. Поздрави от Уганда ", обикаля обществените мрежи. Трогателно е осъществяването им на „ Моя страна, моя България “ - гении с боси крачета. Сценките могат да се видят
Първото й показване в интернет беше през ноември м.г. и от този момент обира овациите на българите. Сега той си е сложил за цел да реализира планове, свързани с обучение и образование на младежи. Родопският бранител на бедните сирачета в Африка събира дарения за тях посредством уеб страницата на " Усмивка за Африка " - www.smileforafrica.eu.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ