Африка я носиш в сърцето си, тя си остава в

Африка я носиш в сърцето си, тя си остава в теб – споделя Елена. – Тя е любовна история. Там се влюбваш в места, хора, деца… “ Току-що е завършила изложбата й „ Out of Africa “ в Пловдив, взаимно с фотографа Атанас Кънев. Кадрите отразяват работата на режисьора и възпитател Елена Панайотова по програмата й за прибавен спектакъл „ Артисти за деца “, която организира в Широка лъка, Кения и Танзания.

„ Фокусът е да представим неповторимия модел, който сме осъществили 15 години в България и 6 в Кения “, споделя Елена. Кадрите са

отвън нормалните туристически направления
Заснети са през обектива на Елена и Атанас Кънев не като туристи, а като хора, станали част от тази среда: тя 6 години и той една, до момента в който работи по плана й. Предстои и огромно национално турне на изложбата през 2023 година

„ Една жена на изложбата сподели: „ Защо тези деца в Африка са щастливи? “ Защото, споделих й, те са щастливи. Целта ни с Атанас беше да обърнем вероятността и визията за децата на Африка. Те може да са гладни, само че това не ги прави нещастни. Те са небогати, само че това е просто част от живота им. Има у тях една просторност на сърцето, една наслада, едно приемане, което ние като че ли в България не познаваме. И тази лъчезарност, хубост и благополучие, които споделяме, са доста изненадващи за хората… “

Елена Панайотова е сценичен режисьор, продуцент и възпитател, изиграла основна роля в появяването на нови трендове в театралната процедура в страната. Повече от 25 години практикува като режисьор на трагични, куклени и оперни спектакли в България и чужбина.

Родена е в Пловдив в фамилията на известния фотограф Панайот Панайотов. В ерата на аналоговата снимка, тя попива цялата магия на това изкуство в атмосферата на фотоси и висящи съхнещи филми в лабораторията. Средното учебно заведение приключва в Пловдив, където влиза в самодейна театрална натрупа спектакъл „ Апарт “, на който е съосновател. Когато в Нов български университет Възкресия Вихърова основава стратегия за актьори, напълно друга от тази в НАТФИЗ, тя незабавно се озовава там със мощния претекст да стане режисьор.

После отпътува за Холандия, специализира в университета в Амстердам. Там среща огромната си обич, омъжва се и стартира да пътува сред България и Холандия, където преподава в Академията за изкуства в Утрехт в програмата „ Театър и обучение “. Там за пръв път се среща с метода на френския възпитател Жак Льокок и неговия „ Театър на маската “. Прилага го в България, когато стартира да работи с деца от домове.

Програмата й

„ Артисти за деца “
стартира в Широка лъка през 2002 година с деца от вкъщи за сираци. Регистрира фондацията „ Ден Гри “ и мечтае да сътвори в Широка лъка интернационален мултикултурен център, където да идват актьори от целия свят. Не съумява да получи една постройка за културен център, в който да „ събере света “. Цели 15 години обаче въвлича в програмата си „ Театър за деца “ сираци от вкъщи в Широка лъка и от други домове в цяла България в един безконечен празник, като кани актьори от 3 континента. „ Макар и без постройка, реализирах копнежа си за интернационален културен център за срещи “, споделя Елена.

В Широка лъка тя се насочва към персоналната идея и задача да приближи театъра и другите изкуства до децата в риск, които са доста лимитирани в достъпа си до културата и опциите за изява. Започват да вършат огромни фестивали на поляната тъкмо пред самия дом за деца. „ Това не беше просто лятна театрална академия. Разпределяхме децата в 4 креативен ателиета и в още 2 тренингови за йога и бойни изкуства, подготвяхме декори, костюми. Работехме професионално с тези деца, не ги третирахме като деца с контузии, а като равни, като актьори “, споделя Елена.

Тя създава способ, при който две ателиета се сплотяват в една приказка, и с децата

описват приказки
от разнообразни култури, всяка година разнообразни – от Япония, Индия, общо 15. Установила е, че по този начин доста се отваря въображението на децата и е доста уместно през танц, ария, приказка да научат нещо за друга просвета.

През 2010 година Елена Панайотова среща спонсор в Холандия, който й предлага да приложи програмата си „ Артисти за деца “ в Кения. Започва през 2011 година Там около фондацията на спонсора, в която работят с тежки случаи на изоставени деца, Елена е шокирана от историите, които чува. След като обикаля над 30 дома за сираци, тя стартира работа в Кисуму – третият по величина град в Кения, на брега на езерото Виктория. В Кисуму през 2010 година има 90 хиляди сираци и доста деца, заболели от СПИН. „ Не знаех какво да върша, по какъв начин да ги обхванем. Реших да образоваме актьори, които да работят особено с тях “, споделя дамата. Тя създава стратегия и дружно с екипа си образова актьори. Организира по 3 фестивала годишно в Кисуму.

„ Африканчетата са доста артистични по рождение, съвсем се влюбваш в тях, желае ти се да вземеш най-малко десетина от тях в куфарче, само че няма по какъв начин да стане – смее се Елена. – В началото беше доста занимателно, тъй като те имат една сентенция – „ Да излъжеш мазунгу („ бял “) даже не е занимателно “. Смятат „ мазунгу “ за толкоз доверчив, че даже не е забавно да го излъжат. Те нямат дума за бъдеще, не могат да проектират. Опитваха се първоначално да ни излъжат, само че не им мина номерът. Първите 5 години крадяха телефони, пари, само че се справихме с тях, с доста твърда ръка. Постепенно ни одобриха като равни в племенната си общественост, към този момент не бяхме „ мазунгу “.

В цялата стратегия на Елена Панайотова в България и в Кения са минали над 5000 деца, само че най-впечатляващи са резултатите в Африка. Там травмираните деца се затварят в себе си, само че откакто минават през „ Театър на маската “ на Жак Льокок, радикално се трансформират. „ Директорите на домове ми споделиха: „ Иди в учебните заведения да видиш какво става. Те откриват клубове по танци, по лирика, музика, усъвършенстват си речеви умения, стартират да изнасят речи, стават водачи “, вълнува се Елена.

Eлена Панайотова: Приказка с хепиенд за сираци от Кения
Елена с татко си Панайот Панайотов.

„ Целта на програмата беше всяко дете с натурален блян към изкуството да открие

неповторимия си гений
А обществените служащи, наблюдавайки по какъв начин работим, схванаха, че някои деца може да наподобяват „ глупави “ в академичното обучение, само че имат гении “, споделя Елена. В резултат на програмата й в Кения стартира да се популяризира петиция за разкриване на учебни заведения особено за изкуства и спорт за деца в риск.

„ Много неща се трансформираха – споделя тя. – При работата с маски, за която е открито, че работи лечебно, проговаряха 99% от децата, заболели от СПИН и с нарушени обществени умения. Правеха си сами маски от папие-маше, слагаха ги и това беше ужасно избавление от контузиите за тях. Най-ценното в тази работа беше да помогнем на всяко дете да открие гения си и да се почувства равно с другите деца. Когато осъзнах това, работата ми се трансформира в пристрастеност. “

Тя трансформира напълно и края на локалните кенийски приказки, завършващи с убийства, принуждение и кръв. Написва нови приказки с хепиенд, в които включва и по едно дете сирак, което побеждава. Преправя локални мрачни митове, прави ги мощно комедийни или им сменя финала. Обучава общо 300 актьора от Кения, Европа и целия свят за характерната работа по програмата си. През 2016 година тя и екипът й са оценени от ЮНЕСКО като един от определените 8 плана от 1800 – за културно многообразие в света и предоставяне достъп на младежи до изкуство. Работи и със сираци от Танзания.

През това време продължава да преподава в Утрехт, общо 14 години, като притегля свои студенти в плана „ Театър за деца “. Открива и музикална академия в Стоун Таун в Занзибар, притегля към този момент подготвени по 15 танзанийски и кенийски актьори, плюс още 10 европейски. Вдъхновени от нея и по неин модел кенийците, които „ са като попивателна, всичко копират “, стартират да организират фестивали.

През 2017 година тя

се връща в България
Води свои класове по актьорско майсторство в Нов български университет от 2017-та до тази година. Това, което е правила с децата, „ стартира да интегрира на друго равнище “ – на професионална сцена. Режисира спектакли на сцените на няколко софийски театъра. По време на коронавирус прави „ Шахнаме “ – персийски сюжет в спектакъл „ Азарян “, който получи доста номинации, „ Аскери “, „ Икари “. Сега репетира режисура по антична персийска приказка – „ Калаф и Турандот “.

Наскоро тя е защитила докторантура с тематика нейната работа в Африка и България. Предстои да издаде и книга за практиката си, наречена „ Приложен спектакъл “, по програмата „ Артисти за деца “. В нея разказва работата си с деца в неравностойно състояние. Чака я за издаване и книга за Индия, където пътува 10 години като посетител учител в театрална академия. Преподава и в Коста Рика. „ Дълго време живях сред 4 страни, не знам по какъв начин съм го правила – България, Индия, Кения и Холандия “, смее се тя и добавя: „ Мечтая да доведа света в България, в случай че може “.

Филмът „ Майка “ на Зорница София, който тази година ще открие „ Киномания “, е по живота на филантропа Елена Панайотова и изключителните й планове в Широка лъка, Кения и Танзания. „ Зорница София евентуално е избрала това заглавие, тъй като знае, че нямам биологични деца, само че съм се посветила на предоставяне на творчество и игра на децата в неравностойно състояние – споделя Елена. – Има и други форми на родителството, доста значим е въпросът за даването… “.

Тазгодишното българско предложение за премиите „ Оскар “ – филмът „ Майка “ на режисьора Зорница София е по живота на филантропа Елена Панайотова и изключителните ѝ планове с деца сираци в България, Кения и Танзания….

създател bg voice.bg