Парапланерист от Сопот летя над лъвовете в Кения
Африка ме притегля доста мощно с първичното. Там чувствам дивото, произхода на живота. Там реализирам стремежите за хвърчене и фантазията да се нося над парковете, над дивите животни, над тези удивителни терени, да чувствам саваната. Това ме прави благополучен, споделя Николай Йотов, един от най-хубавите водачи на парапланер. Той прави експедиции в Черния континент, за да търси нови места за хвърчене и да открива тайните на небето над саваната. Преди петнадесетина години Николай откри Сопот като най-хубаво място за хвърчене с парапланер в България. И в това време пътува и опознава света - Етиопия, Кения, Индия, Пакистан, съвсем цяла Европа са местата, които той е разгледал от птичи взор.
Николай Йотов е бил шест пъти в Етиопия и три пъти в Кения. Ще се връща там още доста, с цел да сбъдва устрема си да лети все по-високо и да открива тайните на небето. В Африка търси нови места за хвърчене, а с цел да финансира пътуванията, провежда групи, които да води.
Едната година отивам, с цел да изследвам. Следващата провеждам група, повеждам я на местата, които съм разкрил. Хората от групата са опитни водачи, а аз съм гид и те ми заплащат за тази услуга. В групата има и българи, и чужденци. Всички са настроени авантюристичен. Това, което ни събира, е изследователският дух. Мога да возя и пасажери с парапланера, но ми е по-интересно, когато летим дружно. А когато вечер разпъваме палатките в парка Масай Мара, лъвовете ни гледат в профил, споделя той.
През януари и февруари Николай Йотов бе по един месец в Кения и в Етиопия.
Екваториалното небе е по-различно, там слънцето е по-силно. Ала тази мощ не се усеща толкоз, защото хвърча на високи надморски височини. В Етиопия терените са по-скоро платовидни, само че са изрязани изумително от ерозията. В Кения теренът е по-разнообразен. Там върховете доближават до 2000-3000 метра. И в двете страни екваториалните течения, пасатите, дневните трансформации на атмосферата са доста изразени. Самите планини основават условия за ветрове. Това ми запълва общата картина, прави ме по-добър водач, споделя парапланеристът.
Освен това африканското небе било по-дълбоко. Там достигал невероятни височини. Личният му връх в Африка е 5300 метра.
В Кения невероятна изненада за мен бе изгубването на найлоновите торбички. Помня, че предходния път, когато бях там, приказваха нещо по въпроса и в този момент към този момент го бяха привели в деяние. Нищо че са 50 милиона и ги мислим за по-слабо развити. За тази една година затвориха 20 заводи за найлонови торбички, само че бързо пуснаха в произвеждане и приложимост платнени. Глобата за носене на найлонови по улицата е 30 000 евро или 4 години затвор, в случай че не можеш да платиш. Айзък, моят другар от Кения, със смях разказваше по какъв начин при започване на възбраната някой потегля да бяга, когато вятърът вдигне и залепи найлонова торбичка за тялото му. И в този момент никой не роптае. Просто слушат еколозите и толкова. Бизнесът и лобистите да си гледат работата. Природата е по-важна. Докато в България безочливо ни лъжат, че на всяко отсечено дърво щели да засадят пет, споделя Николай.
Покрай бизнеса на Аизък отишли до Лодуар - столицата на региона Туркана. Между Локичар и Марич пас трябвало да наемат наложителния въоръжен конвой за 15-20 $. Там се събирали три племена - туркана, западен покот и кери. Често се биели за паша и си крадели кравите. Най-лоши били тези от Западен Покот. Групи от 50 до100 въоръжени индивида отмъквали някое стадо, като откъм гърба оставяли няколко отряда, които обстрелвали къщите и хората 3-4 часа, с цел да се даде преднина на стадото. Били доста хитри, в случай че имало погубен, не бивало да му вземаш автомата, тъй като те дебнели в засада и те застрелвали.
Властите основали полиция от резервисти за отбрана от крадците, които в мирни времена изкарвали пари от конвой и защита.
В прохода Марич пас българинът се наслаждавал на големите зелени скатове, които са налични от старта до Капенгурия. Там за една година прокарали асфалтов път, който отивал чак до селото с католическата черква на върха, от която летели преди две години.
Като че ли при тях няма това търсене на огромната обич, която има в нашите общества. И която нормално е невъзможна поради кашата от облици и хрумвания, в които живеем. Те някак си гледат по-практично на живота, като вземат колкото могат. Щом Бог им е дал това или това, те са длъжни да го употребяват и развиват. А не да го консервират в буркан за по-добри времена.
В Кения бях прелестно сюрпризиран от интелекта на хората и възприятието за комизъм, споделя парапланеристът. Например посетихме един крайпътен мотел, където в приятни африкански къщички хората си докарват някое гадже, поръчват си ястие в стаите, разпускат. На излизане видях името на мотела - " Small world " (Малък свят - тъй като можеш да засечеш някой прочут или даже и жена си). А до името бе и посланието " See you soon " (Ще се забележим скоро).
Рarty animal Кама сутра в дискотека
В Керио вю хотела с лекост убедихме сервитьорката да ни заведе в локалната дискотека. Там на фона на модерната за целия свят диско музика видях нов тип танц, който прилича анимирана кама сутра. За мен бе смущаващо да виждам придвижванията на танцуващо момче и момиче, облечени в фешън облекла, и естествено да си представям същите придвижвания няколко часа по-късно, единствено че без облекла.
Брутално директното обръщение обезсмисля съществуването на фантазията. Отиваш в дискотеката с party animal и се озоваваш в animal party. Zoo, споделя Николай. И добавя: СПИН може да ги трепе, само че не може да ги спре. Повишената смъртност се компенсира с още повече секс и раждания. И това е вярна реакция от позиция на оцеляване и еволюция. /Марица.бг
Николай Йотов е бил шест пъти в Етиопия и три пъти в Кения. Ще се връща там още доста, с цел да сбъдва устрема си да лети все по-високо и да открива тайните на небето. В Африка търси нови места за хвърчене, а с цел да финансира пътуванията, провежда групи, които да води.
Едната година отивам, с цел да изследвам. Следващата провеждам група, повеждам я на местата, които съм разкрил. Хората от групата са опитни водачи, а аз съм гид и те ми заплащат за тази услуга. В групата има и българи, и чужденци. Всички са настроени авантюристичен. Това, което ни събира, е изследователският дух. Мога да возя и пасажери с парапланера, но ми е по-интересно, когато летим дружно. А когато вечер разпъваме палатките в парка Масай Мара, лъвовете ни гледат в профил, споделя той.
През януари и февруари Николай Йотов бе по един месец в Кения и в Етиопия.
Екваториалното небе е по-различно, там слънцето е по-силно. Ала тази мощ не се усеща толкоз, защото хвърча на високи надморски височини. В Етиопия терените са по-скоро платовидни, само че са изрязани изумително от ерозията. В Кения теренът е по-разнообразен. Там върховете доближават до 2000-3000 метра. И в двете страни екваториалните течения, пасатите, дневните трансформации на атмосферата са доста изразени. Самите планини основават условия за ветрове. Това ми запълва общата картина, прави ме по-добър водач, споделя парапланеристът.
Освен това африканското небе било по-дълбоко. Там достигал невероятни височини. Личният му връх в Африка е 5300 метра.
В Кения невероятна изненада за мен бе изгубването на найлоновите торбички. Помня, че предходния път, когато бях там, приказваха нещо по въпроса и в този момент към този момент го бяха привели в деяние. Нищо че са 50 милиона и ги мислим за по-слабо развити. За тази една година затвориха 20 заводи за найлонови торбички, само че бързо пуснаха в произвеждане и приложимост платнени. Глобата за носене на найлонови по улицата е 30 000 евро или 4 години затвор, в случай че не можеш да платиш. Айзък, моят другар от Кения, със смях разказваше по какъв начин при започване на възбраната някой потегля да бяга, когато вятърът вдигне и залепи найлонова торбичка за тялото му. И в този момент никой не роптае. Просто слушат еколозите и толкова. Бизнесът и лобистите да си гледат работата. Природата е по-важна. Докато в България безочливо ни лъжат, че на всяко отсечено дърво щели да засадят пет, споделя Николай.
Покрай бизнеса на Аизък отишли до Лодуар - столицата на региона Туркана. Между Локичар и Марич пас трябвало да наемат наложителния въоръжен конвой за 15-20 $. Там се събирали три племена - туркана, западен покот и кери. Често се биели за паша и си крадели кравите. Най-лоши били тези от Западен Покот. Групи от 50 до100 въоръжени индивида отмъквали някое стадо, като откъм гърба оставяли няколко отряда, които обстрелвали къщите и хората 3-4 часа, с цел да се даде преднина на стадото. Били доста хитри, в случай че имало погубен, не бивало да му вземаш автомата, тъй като те дебнели в засада и те застрелвали.
Властите основали полиция от резервисти за отбрана от крадците, които в мирни времена изкарвали пари от конвой и защита.
В прохода Марич пас българинът се наслаждавал на големите зелени скатове, които са налични от старта до Капенгурия. Там за една година прокарали асфалтов път, който отивал чак до селото с католическата черква на върха, от която летели преди две години.
Като че ли при тях няма това търсене на огромната обич, която има в нашите общества. И която нормално е невъзможна поради кашата от облици и хрумвания, в които живеем. Те някак си гледат по-практично на живота, като вземат колкото могат. Щом Бог им е дал това или това, те са длъжни да го употребяват и развиват. А не да го консервират в буркан за по-добри времена.
В Кения бях прелестно сюрпризиран от интелекта на хората и възприятието за комизъм, споделя парапланеристът. Например посетихме един крайпътен мотел, където в приятни африкански къщички хората си докарват някое гадже, поръчват си ястие в стаите, разпускат. На излизане видях името на мотела - " Small world " (Малък свят - тъй като можеш да засечеш някой прочут или даже и жена си). А до името бе и посланието " See you soon " (Ще се забележим скоро).
Рarty animal Кама сутра в дискотека
В Керио вю хотела с лекост убедихме сервитьорката да ни заведе в локалната дискотека. Там на фона на модерната за целия свят диско музика видях нов тип танц, който прилича анимирана кама сутра. За мен бе смущаващо да виждам придвижванията на танцуващо момче и момиче, облечени в фешън облекла, и естествено да си представям същите придвижвания няколко часа по-късно, единствено че без облекла.
Брутално директното обръщение обезсмисля съществуването на фантазията. Отиваш в дискотеката с party animal и се озоваваш в animal party. Zoo, споделя Николай. И добавя: СПИН може да ги трепе, само че не може да ги спре. Повишената смъртност се компенсира с още повече секс и раждания. И това е вярна реакция от позиция на оцеляване и еволюция. /Марица.бг
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ