Отмъщението на забравения медицински „гений“
Агенция Франс Прес
Това не е необикновена орис за един академик пионер: замислен, незачитан в своето време, преди да почине в неопределеност. Но в този момент, когато означаваме неговия 200-ен рожден ден, животоспасяващата работа на маджарски акушер най-сетне получава дължимото.
Десетилетия преди Луи Пастьор да бъде необятно признат поради теорията за заболяванията по зародиша, Игнац Земелвайс се бореше със своите връстници, с цел да одобряват това, което през днешния ден е здравна нормална процедура - лекарите би трябвало да дезинфекцират грижливо ръцете си, преди да стартират да обслужват пациентите.
Роден на 1 юли 1818 година, Земелвайс се причислява към акушерското поделение на общата болница на Виена през 1846 година и незабавно е изумен от извънредно високата степен на смъртност на майките в крилото, където лекарите стажанти практикуват: индикаторът е над 10%, понякога става съвсем 40 %.
За разлика от това, в прилежащото крило, където се образоват акушерките, равнището остава под актуалната междинна стойност от три %.
"Това противоречие съществено разтревожи Земелвайс и той стартира задълбочено епидемиологично изследване ", споделя Бернхард Кюнбург, президент на фондация Земелвайс във Виена.
През 1847 година идва просветлението, когато един сътрудник умира от отравяне на кръвта след аутопсия: Земелвайс предположил, че мъртвите тела би трябвало да съдържат невидими, само че евентуално смъртоносни "частици ".
"По това време студентите по медицина отиваха непосредствено от аутопсията да оказват помощ за раждане, без да се дезинфекцират ", сподели Кюнбург пред Агенция Франс Прес.
Тъй като сапунът не е задоволителен, с цел да реши казусът, Земелвайс наложил по-строг режим на измиване на ръцете в продължение на пет минути с хлориран варов разтвор.
С този "много елементарен способ " Земелвайс понижи смъртността до съвсем нула - споделя Кюнбург.
Пламенност
Но вместо хвалба Земелвайс бива изложен на гнева на значимите особи от Виенското здравно приятелство и през 1849 година договорът му не е възобновен.
"Самооценката на лекарите беше доста висока обратно по това време. Разбира се, те бяха афектирани, тъй като не им хареса концепцията, че са отговорни за причиняването на тази ужасна смъртност ", споделя Кюнбург.
Нещо повече, към момента остава четвърт столетие преди Пастьор дефинитивно да бъде в положение да потвърди съществуването на „ микробите “.
Други лекари са упорствали да получат доказателства, добавя Кюнбург. „ Те казвали: „ Не, господин Земелвайс не може да е прав. Той не може да ни покаже патогените, тъй че има нещо подозрително с тази доктрина. "
И пламенният темперамент на Земелвайс, и неналичието на такт не помогнаха - той не се свенил да назовава сътрудниците си "убийци ".
Към края на живота си душевното му здраве се утежнява и той умира в леговище през 1865 година на 47-годишна възраст.
100 смъртни случая на ден в Европейски Съюз
В края на XIX век репутацията на Земелвайс стартира да се оправдава след откритията на Пастьор, Роберт Кох и Александър Йерсин потвърдиха неговите теории.
През 1924 година френският публицист Луи-Фердинан Селин му посвещава здравна дисертация и го назовава "гений ".
Днес той се смята за татко на актуалните теории за болнична хигиена и дезинфекция.
Но макар че дезинфекцирането на ръце е признато като здрав разсъдък за медицинския личен състав, практиката към момента не е толкоз систематична, колкото би трябвало, съгласно професор Дидие Пите, специалист по контрола на инфекциите в Световната здравна организация (СЗО).
В международен мащаб практиката се съблюдава единствено "в 50 % от случаите приблизително, макар че може да предотврати 50 до 70 % от болничните инфекции ", сподели той пред Агенция Франс Прес.
Около 3,2 милиона души са наранени годишно от болнични инфекции в Европейски Съюз, което води до 100 смъртни случая всеки ден.
Според Пите световната цифра за тези смъртни случаи е сред пет и осем милиона годишно.
"Дезинфекцирането на ръцете с разтвор на алкохол е на ниска цена и просто и има директно влияние върху % на инфекциите ", в това число за многоустойчиви организми, споделя Пите.
Но все пак „ това е един факт, който не се взима задоволително на съществено, изключително от самите лекари “, споделя Пите, допълвайки, че някои считат, че е притеснително, някак си не дава отговор на техните умения, да стерилизират ръцете си.
Въпреки това акцията на СЗО "Clean Care is Safer Care ", стартирана в 19 000 лечебни заведения по света, с цел да се увеличи осведомеността за значимостта на стерилизацията на ръцете, стартира да се отплаща.
След пилотната стратегия на Пите в швейцарски лечебни заведения през 90-те години, процентите на стерилизация на ръцете в Австралия и някои азиатски здравни заведения доближиха съвсем 85%.
"Преди 20 години степента на стерилизация на ръцете беше единствено към 20%. Сега тя се трансформира в една от най-секси тематиките в здравната литература ", споделя Пите.
„ По някакъв метод това е отмъщението на Земелвайс “.
Това не е необикновена орис за един академик пионер: замислен, незачитан в своето време, преди да почине в неопределеност. Но в този момент, когато означаваме неговия 200-ен рожден ден, животоспасяващата работа на маджарски акушер най-сетне получава дължимото.
Десетилетия преди Луи Пастьор да бъде необятно признат поради теорията за заболяванията по зародиша, Игнац Земелвайс се бореше със своите връстници, с цел да одобряват това, което през днешния ден е здравна нормална процедура - лекарите би трябвало да дезинфекцират грижливо ръцете си, преди да стартират да обслужват пациентите.
Роден на 1 юли 1818 година, Земелвайс се причислява към акушерското поделение на общата болница на Виена през 1846 година и незабавно е изумен от извънредно високата степен на смъртност на майките в крилото, където лекарите стажанти практикуват: индикаторът е над 10%, понякога става съвсем 40 %.
За разлика от това, в прилежащото крило, където се образоват акушерките, равнището остава под актуалната междинна стойност от три %.
"Това противоречие съществено разтревожи Земелвайс и той стартира задълбочено епидемиологично изследване ", споделя Бернхард Кюнбург, президент на фондация Земелвайс във Виена.
През 1847 година идва просветлението, когато един сътрудник умира от отравяне на кръвта след аутопсия: Земелвайс предположил, че мъртвите тела би трябвало да съдържат невидими, само че евентуално смъртоносни "частици ".
"По това време студентите по медицина отиваха непосредствено от аутопсията да оказват помощ за раждане, без да се дезинфекцират ", сподели Кюнбург пред Агенция Франс Прес.
Тъй като сапунът не е задоволителен, с цел да реши казусът, Земелвайс наложил по-строг режим на измиване на ръцете в продължение на пет минути с хлориран варов разтвор.
С този "много елементарен способ " Земелвайс понижи смъртността до съвсем нула - споделя Кюнбург.
Пламенност
Но вместо хвалба Земелвайс бива изложен на гнева на значимите особи от Виенското здравно приятелство и през 1849 година договорът му не е възобновен.
"Самооценката на лекарите беше доста висока обратно по това време. Разбира се, те бяха афектирани, тъй като не им хареса концепцията, че са отговорни за причиняването на тази ужасна смъртност ", споделя Кюнбург.
Нещо повече, към момента остава четвърт столетие преди Пастьор дефинитивно да бъде в положение да потвърди съществуването на „ микробите “.
Други лекари са упорствали да получат доказателства, добавя Кюнбург. „ Те казвали: „ Не, господин Земелвайс не може да е прав. Той не може да ни покаже патогените, тъй че има нещо подозрително с тази доктрина. "
И пламенният темперамент на Земелвайс, и неналичието на такт не помогнаха - той не се свенил да назовава сътрудниците си "убийци ".
Към края на живота си душевното му здраве се утежнява и той умира в леговище през 1865 година на 47-годишна възраст.
100 смъртни случая на ден в Европейски Съюз
В края на XIX век репутацията на Земелвайс стартира да се оправдава след откритията на Пастьор, Роберт Кох и Александър Йерсин потвърдиха неговите теории.
През 1924 година френският публицист Луи-Фердинан Селин му посвещава здравна дисертация и го назовава "гений ".
Днес той се смята за татко на актуалните теории за болнична хигиена и дезинфекция.
Но макар че дезинфекцирането на ръце е признато като здрав разсъдък за медицинския личен състав, практиката към момента не е толкоз систематична, колкото би трябвало, съгласно професор Дидие Пите, специалист по контрола на инфекциите в Световната здравна организация (СЗО).
В международен мащаб практиката се съблюдава единствено "в 50 % от случаите приблизително, макар че може да предотврати 50 до 70 % от болничните инфекции ", сподели той пред Агенция Франс Прес.
Около 3,2 милиона души са наранени годишно от болнични инфекции в Европейски Съюз, което води до 100 смъртни случая всеки ден.
Според Пите световната цифра за тези смъртни случаи е сред пет и осем милиона годишно.
"Дезинфекцирането на ръцете с разтвор на алкохол е на ниска цена и просто и има директно влияние върху % на инфекциите ", в това число за многоустойчиви организми, споделя Пите.
Но все пак „ това е един факт, който не се взима задоволително на съществено, изключително от самите лекари “, споделя Пите, допълвайки, че някои считат, че е притеснително, някак си не дава отговор на техните умения, да стерилизират ръцете си.
Въпреки това акцията на СЗО "Clean Care is Safer Care ", стартирана в 19 000 лечебни заведения по света, с цел да се увеличи осведомеността за значимостта на стерилизацията на ръцете, стартира да се отплаща.
След пилотната стратегия на Пите в швейцарски лечебни заведения през 90-те години, процентите на стерилизация на ръцете в Австралия и някои азиатски здравни заведения доближиха съвсем 85%.
"Преди 20 години степента на стерилизация на ръцете беше единствено към 20%. Сега тя се трансформира в една от най-секси тематиките в здравната литература ", споделя Пите.
„ По някакъв метод това е отмъщението на Земелвайс “.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ