Немската ARD: В България почти нищо не става без подкуп
AFP " Горе-долу за 30 евро минаваш границата. Понякога съм давал и 50 евро " - с това признание на един български водач на камион стартира репортажът на немската телевизия AРД от България. Шофьорът, който избира да остане неизвестен, признава, че мнозина заобикалят дългите опашки на българската граница благодарение на подкупи. " Шофьори, които знаят, че са претрупани, отиват напряко в митницата, заплащат си и минават без да ги ревизират ", споделя той.
Александър Стамболийски от Съюза на транспортните служащи удостоверява тази порочна практика. " Тази корупция се приема за даденост, като нещо обикновено. Транспортните компании даже особено плануват разноски за такива практики ", отбелязва той.
Проблемът далеч не завършва с транспортния отрасъл, показва създателят на репортажа Сърджан Говедарица. Той споделя, че съвсем на всички места в България се дават подкупи - от службата по гражданско положение до пътната полиция. Репортерът е разговарял и с представители на Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД), откъдето са открили, че през 2016 година в България са осъществени 1,3 милиона корупционни покупко-продажби, като 22 % от българските жители са взели участие директно в такива сделки. " Това се явява корупция, чието равнище подхожда на това в страните от Западните Балкани, които към момента не са част от Европейски Съюз. Сравнено с Централна Европа, корупцията в България е от 3 до 4 пъти по-висока ", споделя Руслан Стефанов от ЦИД.
Ваня Нушева от българското посланичество на " Трансперънси интернешънъл " свързва казуса с неприятно работещата българска администрация. Пред немската телевизия АРД тя споделя следното: " Неефективното действие на администрацията в бранша на услугите, да вземем за пример при издаването на разрешителни, лицензи и т.н. принуждават представителите на бизнеса и елементарните жители да си заплащат, с цел да им се вземат решение проблемите ".
Според проучване на Европейския парламент от 2016 година, годишно корупцията " изяжда " съвсем 15 % от българския Брутният вътрешен продукт. И ситуацията съвсем не се е трансформирало от приемането на страната в ЕС, показва Нушева. " Международният показател за усещане на корупцията демонстрира, че няма реализиран прогрес в битката против корупцията - наклонност, която се резервира през последните 10 години. Най-големият ни проблем е с политическата корупция, с търговията с въздействие, злоупотребата с власт и раздаването на постове на разнообразни равнища - парламент, политически партии, правосъдна система. "
Проблем е и фактът, че корупцията рядко се рапортува. А в редките случаи, когато това въпреки всичко се случва, нормално всичко остава без последствия. Годишно в България за корупция биват осъждани едвам 150 до 200 души. Това нещо би трябвало незабавно да се промени, споделя Руслан Стефанов от ЦИД: " От една страна би трябвало да има по-лесен метод жителите да могат да алармират, а от друга би трябвало да е ясно, че всеки, който взе участие в корупционна скица, предстои на наказване. Днес при нас това несъмнено не е по този начин. Защото в случай че някой реши да рапортува случай на корупция, е прекомерно евентуално да не реализира нищо - най-вече самичък да бъде осъден. Така е, откакто е тръгнал да се бори против една открита процедура. "
Именно против тази процедура Европейски Съюз постоянно дърпа ушите на България, показва репортерът на АРД и прибавя, че нормално това остава без последици. В репортажа се напомня още, че дружно с Румъния страната е сложена под изключително наблюдаване - в това число поради пропуски в битката против корупцията. Изтъква се и това, че през шестте месеца на своето европредседателство България ще упорства за премахването на механизма за наблюдаване. Авторът цитира заместник-председателката на Народното събрание Деница Златева, съгласно която е значимо да бъде задействан ефикасен механизъм за справяне с корупцията, а не просто да бъде основан един нов административен орган - единствено за пред Брюксел.
България наподобява прекомерно надалеч от тази цел, заключава АРД и напомня, че признатият в края на 2017 година антикорупционен закон не може да влезе в действие. Причината: президентът на страната Румен Радев наложи несъгласие, защото, съгласно него, законът не разкрива корупционните схеми и модели, а инструментите за предварителна защита на явлението не са ефикасни, показва създателят и прибавя: Нещо повече - президентът счита, че законът може да бъде употребен от ръководещите като инструмент за кавга с неуместните. А в това време опозицията разгласи, че ще внесе избор на съмнение на държавното управление.
В края на репортажа на AРД се посочва, че България остава в плен на корупцията. Тя е нещо като неписан закон, споделя водачът на камиона, който е представен и при започване на материала. " Тук работят единствено против рушвет. И всички би трябвало да си заплащат ", признава той.
Александър Стамболийски от Съюза на транспортните служащи удостоверява тази порочна практика. " Тази корупция се приема за даденост, като нещо обикновено. Транспортните компании даже особено плануват разноски за такива практики ", отбелязва той.
Проблемът далеч не завършва с транспортния отрасъл, показва създателят на репортажа Сърджан Говедарица. Той споделя, че съвсем на всички места в България се дават подкупи - от службата по гражданско положение до пътната полиция. Репортерът е разговарял и с представители на Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД), откъдето са открили, че през 2016 година в България са осъществени 1,3 милиона корупционни покупко-продажби, като 22 % от българските жители са взели участие директно в такива сделки. " Това се явява корупция, чието равнище подхожда на това в страните от Западните Балкани, които към момента не са част от Европейски Съюз. Сравнено с Централна Европа, корупцията в България е от 3 до 4 пъти по-висока ", споделя Руслан Стефанов от ЦИД.
Ваня Нушева от българското посланичество на " Трансперънси интернешънъл " свързва казуса с неприятно работещата българска администрация. Пред немската телевизия АРД тя споделя следното: " Неефективното действие на администрацията в бранша на услугите, да вземем за пример при издаването на разрешителни, лицензи и т.н. принуждават представителите на бизнеса и елементарните жители да си заплащат, с цел да им се вземат решение проблемите ".
Според проучване на Европейския парламент от 2016 година, годишно корупцията " изяжда " съвсем 15 % от българския Брутният вътрешен продукт. И ситуацията съвсем не се е трансформирало от приемането на страната в ЕС, показва Нушева. " Международният показател за усещане на корупцията демонстрира, че няма реализиран прогрес в битката против корупцията - наклонност, която се резервира през последните 10 години. Най-големият ни проблем е с политическата корупция, с търговията с въздействие, злоупотребата с власт и раздаването на постове на разнообразни равнища - парламент, политически партии, правосъдна система. "
Проблем е и фактът, че корупцията рядко се рапортува. А в редките случаи, когато това въпреки всичко се случва, нормално всичко остава без последствия. Годишно в България за корупция биват осъждани едвам 150 до 200 души. Това нещо би трябвало незабавно да се промени, споделя Руслан Стефанов от ЦИД: " От една страна би трябвало да има по-лесен метод жителите да могат да алармират, а от друга би трябвало да е ясно, че всеки, който взе участие в корупционна скица, предстои на наказване. Днес при нас това несъмнено не е по този начин. Защото в случай че някой реши да рапортува случай на корупция, е прекомерно евентуално да не реализира нищо - най-вече самичък да бъде осъден. Така е, откакто е тръгнал да се бори против една открита процедура. "
Именно против тази процедура Европейски Съюз постоянно дърпа ушите на България, показва репортерът на АРД и прибавя, че нормално това остава без последици. В репортажа се напомня още, че дружно с Румъния страната е сложена под изключително наблюдаване - в това число поради пропуски в битката против корупцията. Изтъква се и това, че през шестте месеца на своето европредседателство България ще упорства за премахването на механизма за наблюдаване. Авторът цитира заместник-председателката на Народното събрание Деница Златева, съгласно която е значимо да бъде задействан ефикасен механизъм за справяне с корупцията, а не просто да бъде основан един нов административен орган - единствено за пред Брюксел.
България наподобява прекомерно надалеч от тази цел, заключава АРД и напомня, че признатият в края на 2017 година антикорупционен закон не може да влезе в действие. Причината: президентът на страната Румен Радев наложи несъгласие, защото, съгласно него, законът не разкрива корупционните схеми и модели, а инструментите за предварителна защита на явлението не са ефикасни, показва създателят и прибавя: Нещо повече - президентът счита, че законът може да бъде употребен от ръководещите като инструмент за кавга с неуместните. А в това време опозицията разгласи, че ще внесе избор на съмнение на държавното управление.
В края на репортажа на AРД се посочва, че България остава в плен на корупцията. Тя е нещо като неписан закон, споделя водачът на камиона, който е представен и при започване на материала. " Тук работят единствено против рушвет. И всички би трябвало да си заплащат ", признава той.
Източник: blagoevgrad24.bg
КОМЕНТАРИ