На този ден: Започва строежът на АЕЦ Козлодуй
АЕЦ Козлодуй " ЕАД се намира на 200 км северно от българската столица София и на 5 км източно от град Козлодуй, на брега на река Дунав. Атомната електроцентрала “Козлодуй ” е първата атомна централа в България и в Югоизточна Европа.
Прочетете още
Началото на българската нуклеарна енергетика се слага на 15 юли 1966 година с подписването на конвенция за съдействие сред България и тогавашния Съветски съюз за построяването на атомна електроцентрала. След обстоен технико-икономически разбор площадката за градеж е определена на р. Дунав, наоколо до гр. Козлодуй.
Проектите за централата са направени взаимно от “Топлоелектропроект ” – Москва, и “Енергопроект ” – София. Основното съоръжение е доставено от Съветския съюз, а обособени уреди – от тогавашните Германска демократична република, Чехословакия и Унгария. Първата копка за градежа на АЕЦ “Козлодуй ” е направена на 14 октомври 1969 година През месец април 1970 година стартират широкомащабни строителни действия за построяването на уникaлното и до през днешния ден за страната ни оборудване, в което вземат участие над 100 хиляди строители и монтажници.
На площадката на централата са осъществени няколко напълно български плана, които се внедряват за първи път в международната процедура при строителството на атомни електроцентрали. Някои от тези механически решения, са обилни инженерни достижения, към които демонстрират огромен интерес и експерти от други страни.
На 6 април 1970 година стартира построяването на основния корпус на АЕЦ “Козлодуй ” с дължина 240 м, широчина 105 м и височина 40 м. В него са ситуирани реакторната зала, машинното поделение, вентилационният център и електрическите устройства на 440-мегаватовите блокове. През юни 1972 година от Съветския съюз идва първият реактор, а на 20 ноември същата година той е спуснат в шахтата си.
Въвеждането в употреба на първия нуклеарен енергиен блок на АЕЦ „ Козлодуй ” през 1974 година записва значимо национално достижение в актуалната история на страната – началото на нуклеарната енергетика освен в България, а и в Югоизточна Европа.
Българска православна черква уважава успение на Света Методий Славянобългарски
На 6 април Православната черква отбелязва гибелта на св. Методий Славянобългарски. Св. Методий бил по-голям брат на славянския равноапостол Константин Философ - св. Кирил. В ранната си младост избрал военно занятие и 10 години управлявал една славянска област, подвластна на византийския император.
Той обаче почувствал Божието предопределение, отказал се от високото си състояние и постъпил в манастир, намиращ се в планината Олимп - Мала Азия. След време при него пристигнал и по-малкият му брат Константин. От тогава те били неразделни до гибелта си и дружно направили великото и удивително дело - създаванетo на славянската книжовност и на християнската култура измежду славяните. Св. Методий се празнува и на 11 май заeдно със Св. Кирил.
На 6 април се отбелязва и успението на Св. Ехтихий. Св. мъченициТимотей и Диоген.
Имен ден честват всички с името Страхил.
На тази дата умират Свети Методий, британския крал Ричард Лъвското Сърце, американският публицист Айзък Азимов, принца на Монако Рение III и българският публицист Георги Коритаров.
Ето какви по-значими събития са се случили през годините на днешния 6 април:
885 г. – Във Велехрад (Великоморавия) умира и е заровен свети Методий.1199 г. – Във Франция при обсадата на крепостта Шалуз загива британският крал Ричард Лъвското сърце.1327 г. – Италианският поет Петрарка вижда за пръв път своята обичана, Лаура, в църквата Сейнт Клеър в Авиньон.1814 г. – Наполеон I Бонапарт абдикира, след което е заточен на остров Елба.1818 г. – В Париж барон Карл Драйс демонстрира първообраза на велосипеда.1877 г. – В Букурещ излиза първи брой на първия български ежедневник „ Секидневний новинар “.1896 г. – В Атина са открити първите модерни Олимпийски игри, откакто биват неразрешени преди 1500 години от римския император Теодосий I.1909 г. – Турция признава Независимостта на България с подписания в Цариград българо-турски протокол.1909 година – Американска експедиция, водена от капитан Робърт Пири, доближава за първи път Северния полюс.1917 г. – САЩ обявяват война на Германия в хода на продължаващата Първа международна война.1941 г. – Втората международна война: Германската войска навлиза в Югославия в операция Ауфмарш 25 и в Гърция в операция Марита от българска територия.1941 година – България във Втората международна война: В отговор на немската инвазия в Югославия, югославски самолети бомбардират индустриалния квартал на София и град Кюстендил (8 починали в София, а в Кюстендил умират 67 и 90 са ранени).1943 г. – Основан е бразилският футболен клуб Гояш Ешпорте Клубе.1965 г. – В орбита около Земята е изстрелян първият комуникационен спътник.1970 г. – Започва градежът на АЕЦ Козлодуй.1973 г. – Изстрелян е галактическият апарат Пионер 11.2001 г. – Симеон Сакскобургготски в публично послание афишира учредяването на Национално придвижване Симеон Втори.2004 г. – Роландас Паксас става първият президент на Литва, отхвърлен спокойно от служба посредством импийчмънт.На днешния ден са родени1483 г. – Рафаело Санцио, италиански художник и архитект1849 г. – Джон Уилям Уотърхаус, английски художник1876 г. – Кръстьо Сарафов, български трагичен артист и режисьор1885 г. – Вълко Димитров, деятел на Български земеделски народен съюз, ятак1932 г. – Гюнтер Хербургер, немски писател1938 г. – Васил Михайлов, български актьор1942 г. – Бари Левинсън, американки артист, сценарист, режисьор и продуцент1944 г. – Флорин Георгиу, румънски шахматист1948 г. – Лиляна Ковачева, българска актриса1959 г. – Веселин Ранков, български актьор1966 г. – Десислава Знаменова, българска актриса1973 г. – Ралица Ковачева-Бежан, българска актриса1974 г. – Роберт Ковач, хърватски футболистПочинали на днешния ден885 г. – Методий, славянски просветител1199 г. – Ричард Лъвското сърце, крал на Англия1528 г. – Албрехт Дюрер, немски художник1971 г. – Игор Стравински, композитор от съветски произход1992 г. – Айзък Азимов, американски писател1997 г. – Щефан Хермлин, немски поет2002 г. – Славка Славова, българска актриса2005 г. – Нина Кираджиева, българска балерина2005 година – Рение III, принц на Монако2008 г. – Георги Тишков, български скулптор2009 г. – Борис Чернев, български актьор2009 година – Петър Пашов, български езиковед2014 г. – Мики Руни, американски актьор2021 г. – Георги Коритаров, български журналист2022 г. – Владимир Жириновски, съветски политик
Прочетете още
Началото на българската нуклеарна енергетика се слага на 15 юли 1966 година с подписването на конвенция за съдействие сред България и тогавашния Съветски съюз за построяването на атомна електроцентрала. След обстоен технико-икономически разбор площадката за градеж е определена на р. Дунав, наоколо до гр. Козлодуй.
Проектите за централата са направени взаимно от “Топлоелектропроект ” – Москва, и “Енергопроект ” – София. Основното съоръжение е доставено от Съветския съюз, а обособени уреди – от тогавашните Германска демократична република, Чехословакия и Унгария. Първата копка за градежа на АЕЦ “Козлодуй ” е направена на 14 октомври 1969 година През месец април 1970 година стартират широкомащабни строителни действия за построяването на уникaлното и до през днешния ден за страната ни оборудване, в което вземат участие над 100 хиляди строители и монтажници.
На площадката на централата са осъществени няколко напълно български плана, които се внедряват за първи път в международната процедура при строителството на атомни електроцентрали. Някои от тези механически решения, са обилни инженерни достижения, към които демонстрират огромен интерес и експерти от други страни.
На 6 април 1970 година стартира построяването на основния корпус на АЕЦ “Козлодуй ” с дължина 240 м, широчина 105 м и височина 40 м. В него са ситуирани реакторната зала, машинното поделение, вентилационният център и електрическите устройства на 440-мегаватовите блокове. През юни 1972 година от Съветския съюз идва първият реактор, а на 20 ноември същата година той е спуснат в шахтата си.
Въвеждането в употреба на първия нуклеарен енергиен блок на АЕЦ „ Козлодуй ” през 1974 година записва значимо национално достижение в актуалната история на страната – началото на нуклеарната енергетика освен в България, а и в Югоизточна Европа.
Българска православна черква уважава успение на Света Методий Славянобългарски
На 6 април Православната черква отбелязва гибелта на св. Методий Славянобългарски. Св. Методий бил по-голям брат на славянския равноапостол Константин Философ - св. Кирил. В ранната си младост избрал военно занятие и 10 години управлявал една славянска област, подвластна на византийския император.
Той обаче почувствал Божието предопределение, отказал се от високото си състояние и постъпил в манастир, намиращ се в планината Олимп - Мала Азия. След време при него пристигнал и по-малкият му брат Константин. От тогава те били неразделни до гибелта си и дружно направили великото и удивително дело - създаванетo на славянската книжовност и на християнската култура измежду славяните. Св. Методий се празнува и на 11 май заeдно със Св. Кирил.
На 6 април се отбелязва и успението на Св. Ехтихий. Св. мъченициТимотей и Диоген.
Имен ден честват всички с името Страхил.
На тази дата умират Свети Методий, британския крал Ричард Лъвското Сърце, американският публицист Айзък Азимов, принца на Монако Рение III и българският публицист Георги Коритаров.
Ето какви по-значими събития са се случили през годините на днешния 6 април:
885 г. – Във Велехрад (Великоморавия) умира и е заровен свети Методий.1199 г. – Във Франция при обсадата на крепостта Шалуз загива британският крал Ричард Лъвското сърце.1327 г. – Италианският поет Петрарка вижда за пръв път своята обичана, Лаура, в църквата Сейнт Клеър в Авиньон.1814 г. – Наполеон I Бонапарт абдикира, след което е заточен на остров Елба.1818 г. – В Париж барон Карл Драйс демонстрира първообраза на велосипеда.1877 г. – В Букурещ излиза първи брой на първия български ежедневник „ Секидневний новинар “.1896 г. – В Атина са открити първите модерни Олимпийски игри, откакто биват неразрешени преди 1500 години от римския император Теодосий I.1909 г. – Турция признава Независимостта на България с подписания в Цариград българо-турски протокол.1909 година – Американска експедиция, водена от капитан Робърт Пири, доближава за първи път Северния полюс.1917 г. – САЩ обявяват война на Германия в хода на продължаващата Първа международна война.1941 г. – Втората международна война: Германската войска навлиза в Югославия в операция Ауфмарш 25 и в Гърция в операция Марита от българска територия.1941 година – България във Втората международна война: В отговор на немската инвазия в Югославия, югославски самолети бомбардират индустриалния квартал на София и град Кюстендил (8 починали в София, а в Кюстендил умират 67 и 90 са ранени).1943 г. – Основан е бразилският футболен клуб Гояш Ешпорте Клубе.1965 г. – В орбита около Земята е изстрелян първият комуникационен спътник.1970 г. – Започва градежът на АЕЦ Козлодуй.1973 г. – Изстрелян е галактическият апарат Пионер 11.2001 г. – Симеон Сакскобургготски в публично послание афишира учредяването на Национално придвижване Симеон Втори.2004 г. – Роландас Паксас става първият президент на Литва, отхвърлен спокойно от служба посредством импийчмънт.На днешния ден са родени1483 г. – Рафаело Санцио, италиански художник и архитект1849 г. – Джон Уилям Уотърхаус, английски художник1876 г. – Кръстьо Сарафов, български трагичен артист и режисьор1885 г. – Вълко Димитров, деятел на Български земеделски народен съюз, ятак1932 г. – Гюнтер Хербургер, немски писател1938 г. – Васил Михайлов, български актьор1942 г. – Бари Левинсън, американки артист, сценарист, режисьор и продуцент1944 г. – Флорин Георгиу, румънски шахматист1948 г. – Лиляна Ковачева, българска актриса1959 г. – Веселин Ранков, български актьор1966 г. – Десислава Знаменова, българска актриса1973 г. – Ралица Ковачева-Бежан, българска актриса1974 г. – Роберт Ковач, хърватски футболистПочинали на днешния ден885 г. – Методий, славянски просветител1199 г. – Ричард Лъвското сърце, крал на Англия1528 г. – Албрехт Дюрер, немски художник1971 г. – Игор Стравински, композитор от съветски произход1992 г. – Айзък Азимов, американски писател1997 г. – Щефан Хермлин, немски поет2002 г. – Славка Славова, българска актриса2005 г. – Нина Кираджиева, българска балерина2005 година – Рение III, принц на Монако2008 г. – Георги Тишков, български скулптор2009 г. – Борис Чернев, български актьор2009 година – Петър Пашов, български езиковед2014 г. – Мики Руни, американски актьор2021 г. – Георги Коритаров, български журналист2022 г. – Владимир Жириновски, съветски политик
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ