Рим не е мъртъв: изкуствен интелект разчита съобщенията на мъртвите след 2000 години
Aeneas разшифрова обръщение, което историците се опасяваха да прочетат.
Изследователи от DeepMind, Университета в Нотингам и други проучвателен центрове са създали изкуствен интелект, кадърен да реконструира фрагментирани латински надписи от Римската империя. Новият изкуствен интелект е наименуван Еней (Aeneas) – в чест на героя от древноримския епос.
Всяка година археолозите намират към 1500 латински надписа, издълбани върху камък, метал и керамика. Тези надписи са един от дребното източници, които дават директна визия за езика, религията, всекидневието и обществената конструкция на античния Рим. Повечето от находките обаче са мощно развалени. Много от надписите са непълни: текстът е отчасти загубен, развален или отчупен. Дешифрирането и тълкуването на такива артефакти изисква упорита работа и висока подготовка.
Невронната мрежа Aeneas е подготвена да реконструира изгубените фрагменти, като улавя връзките сред думите, граматиката, подтекста и историческите особености на езика. Обучението ѝ включва 176 861 латински надписа – това са към 16 милиона знака. Приблизително 5% от тях са съпроводени с изображения. Моделът е подготвен върху данни за времето, мястото и смисъла на надписите, открити в 62 римски провинции.
Теа Сомершилд, експерт по епиграфика в Университета в Нотингам и съавтор на плана, съпоставя работата на модела с решаването на великански пъзел. Според нея един откъс не дава нищо – значими са формата, цветът и връзката с другите елементи, както е в мозайката.
Използвайки Aeneas, учените са тествали невронната мрежа върху известния текст Res Gestae Divi Augusti, в който император Август изброява своите достижения. Въпреки стилистичните пресиления, объркващата последователност и географските неточности в надписа, моделът съумял да улови редки езикови форми и архаични йероглифи, което ѝ разрешило да стесни вероятния интервал на основаването му. Както е маркирано в обявата в Nature, резултатите на Aeneas съответстват с два времеви интервала, за които историците към момента спорят.
Янис Асаел от DeepMind, един от създателите на проучването, акцентира, че латинските надписи са редки следи от древноримското мислене. За разлика от литературните източници, те не са били пренаписвани, редактирани или цензурирани – те демонстрират по какъв начин са говорили, мислили и живели същинските хора от това време.
Невронната мрежа е в положение да предвижда освен изгубените фрагменти от текста, само че и хипотетичния генезис на надписа – по провинции и даже по десетилетия. В рамките на тестванията повече от 20 историци изпробваха модела и в 90% от случаите го откриха за потребен. Най-добри резултати обаче, съгласно създателите на плана, се реализират при взаимна работа: когато изкуственият разсъдък дава подсказка, а историкът – пояснение.
Изследването демонстрира по какъв начин изкуственият разсъдък може да помогне за реконструирането на гласовете от предишното и да се трансформира в нов инструмент в арсенала на историците, лингвистите и археолозите. Проектът Aeneas съчетава филантропичните познания с машинното образование – и връща към живот това, което е изглеждало окончателно изгубено.
