Адвокатът по медицинско право д-р Мария Шаркова от Пловдив обясни

Адвокатът по здравно право доктор Мария Шаркова от Пловдив изясни в просторен пост по какъв начин се случва по този начин, че хиляди приети в болница са били по едно и също време и в болница, и в казина:

" Вчера НЗОК заяви, че е разкрила хиляди пациенти, които по едно и също време се намирали в казина и били приети в болница.

Съществува една илюзия, че множеството от тях изобщо не са знаели за обстоятелството, че са признати в болница и че това е станало без тяхно познание.

Със сигурност има и такива случаи - в нашата адвокатска фирма сме се занимавали с няколко фрапиращи случая. Например две деца бяха " лекувани " от пневмония над 10 пъти, до момента в който в действителност са си вкъщи, вървят на детска градина и учебно заведение и родителите нямат никаква визия, че през това време децата им се водят в болница. Друго дете се е оказало пациент на психиатрично поделение в продължение на 45 дни без родителите му да знаят. В този случай постоянната инспекция на здравното досие от пациента може да помогне за понижаване броя на такива злоупотреби.

В по-голямата част от случаите обаче сходни подправени хоспитализации се случват със единодушието на пациента. Основната причина - достъпът до болнична помощ е доста по-лесен от достъпа до извънболнича здравна помощ. По време на хоспитализация могат да се извършат съвещания и проучвания, които или не се заплащат от НЗОК в извънболничната здравна помощ, или би трябвало да се чака за тях (заради месечните предели на направленията), или не могат да бъдат осъществени за толкоз малко време.

Такива са и случаите с пациенти, които нямат опция да си обезпечат домашна грижа, а се нуждаят от промяна на превръзки, слагане на инжекции и други действия, които умерено могат да се реализират вкъщи или в извънболничната помощ, само че няма условия за това или нямат достъп.

Не са редки и хоспитализациите по чисто обществени аргументи — когато пациентът няма опция да получава нужната грижа в извънболнична здравна помощ и болничното заведение играе роля на " заместваща " изчезналите социално-здравни грижи в общността.

В други случаи пациентите са убеждавани от личния състав, че положението им изисква хоспитализация, въпреки действително да е допустимо лекуване и в изискванията на извънболнична здравна помощ. В тези случаи хоспитализацията още веднъж се реализира със знанието на пациента, само че той не е осведомен за действителното си положение и за различните благоприятни условия.

Всички тези случаи не могат да бъдат предотвратени със смс-и, алармиращи за хоспитализации, нито с надзор от страна на пациента. Определено казусът няма да се реши и като вдигнем здравната осигуровка - затоплянето за което тече от няколко месеца. Причините за тези аномалии се коренят в съществени несъответствия и неналичия на здравната ни система.

Това, което не се схваща напълно от пациентите, че когато се съгласяват да вземат участие в сходни " схеми ", се основава електронен здравен запис за тях и всички вписани диагнози остават в тяхното здравно досие. Същото се случва и когато хоспитализацията е осъществена без тяхно познание и единодушие. Това може да се окаже проблем при подписване на застрахователни контракти да речем, както и във всички случаи, в които по някаква причина се дават данни за здравословното положение на съответното лице.

В последния случай субектът на данни има право да изиска поправяне на неточни данни и право на заличаване (право " да бъдеш пропуснат “), което включва унищожаване на погрешни, неточни, непълни или към този момент ненужни данни, без ненужно закъснение, съгласно GDPR. Такова искане може да бъде отправено до Националната здравноинформационна система, до НЗОК и до самото лечебно заведение. ".