Идва ли краят на онлайн пиратството в България?
Адвокат Яна Тодорова и мл. Адвокат Ангел Тренев,
На 28 юли 2023 година народните представители одобриха на второ четене с дребни редакции импортирания от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (49-302-01-25 от 24/04/2023). С признатите нови текстове наказателната политика на страната в региона на закрилата на интелектуалната благосъстоятелност прави опит да се приспособява към актуалните форми на изпълнителни действия с фокус върху търсенето на наказателна отговорност от лицата, създаващи условия за онлайн пиратство.
Съгласно претекстовете към законопроекта, публичната нужда от приемането на тези промени произтича от динамичното развиване на технологиите, което основава предпоставки за по-чести и по-съществени по размер и темперамент нарушавания на права на интелектуална благосъстоятелност в интернет. Министерският съвет акцентира нуждата от основаването на нови незаконни сформира, отговарящи на променените действителности в публичните връзки и противодействащи на софтуерните благоприятни условия за елементарен и безотговорен достъп на безграничен кръг лица до безграничен кръг обекти на интелектуална благосъстоятелност, които нанасят големи вреди за правоносителите при неразрешено потребление на предпазено наличие в цифрова среда.
През април 2023 година Службата на основния търговски представител на Съединени американски щати (USTR) регистрира тревожна наклонност и добави още веднъж България към листата за наблюдаване за спазването на правата върху интелектуалната благосъстоятелност. Като причина в отчета е посочено, че страната ни не е отстранила в задоволителна степен минусите в региона на следствието и правосъдното гонене на случаи на онлайн пиратство, при отчитане на събитието, че в международен мащаб незаконната активност, обвързвана с интелектуална благосъстоятелност, е на второ място по генерирани доходи при нулев или най-малък риск за причинителите.
Приетите промени в Наказателния кодекс (НК) целят да уточняват правната уредба на закононарушенията против интелектуалната благосъстоятелност в цифрова среда и да се отговори на рецензиите, отправени по отношение на България по Раздел " Специален 301 " от Търговския закон на Съединени американски щати. Новите текстове криминализират държанието на лица, създаващи условия за онлайн пиратство - посредством построяването и поддържането на уеб сайтове за торент тракери, уебплатформи, чат групи в приложения за онлайн връзка за онлайн замяна на пиратско наличие и всевъзможни аналогични действия, благоприятстващи забранен достъп до предпазено наличие.
Доколкото потребителите на пиратски творби не попадат в обсега на наказателната принуда, за постигането на обрисуваното се основава нова алинея 2 на член 172а от Наказателен кодекс, предвиждаща като закононарушение построяването или поддържането на осведомителна система или даването на услуга на осведомителното общество. Престъплението е официално и за довършването му е задоволителен самият факт на реализиране на изпълнителното действие. За ангажиране на наказателна отговорност е належащо причинителят да е работил със специфична цел - осъществяване на закононарушения, нарушаващи авторското право и сродните му права и приемане на материална полза. Наличието на незаконна цел следва да се потвърждава във всеки съответен случай. Предвиденото наказване е отнемане от независимост от 1 до 6 години и санкция до 10 хиляди лв..
На последващо място, досегашната алинея 2 на член 172а от Наказателен кодекс става алинея 3 и в нея се вкарват промени, които касаят случаите на закононарушения по отношение на голям брой предпазени обекти на авторско или сродно на него право и/или материални носители, съдържащи предпазени обекти. В новата си редакция наредбата вкарва два количествени критерия - паричната равноценност на един или повече от обектите да надвишава 70 минимални работни заплати и броят на засегнатите обекти да е над 50.
Отива ли в историята най-популярният торент уебсайт у нас? За пръв път съдът го забрани
Блокиран е достъпът и до уеб страниците на ThePirateBay
На трето място, с новата редакция на член 172а, алинея 7 Наказателен кодекс законодателят позволява един дълготраен концептуален проблем, произлизащ от плануваното в миналата редакция от 2006 година лишаване и заличаване на обекта на закононарушението, без значение чия благосъстоятелност е. Досегашният режим търпи основателни рецензии в доктрината и правосъдната процедура, доколкото съставлява отклоняване от общия режим на лишаване на движимости в интерес на страната по член 53 Наказателен кодекс и нарушава безспорното право на благосъстоятелност на трети лице, които нямат отношение към незаконното действие. С признатата законодателна промяна обектът на закононарушението се лишава в интерес на страна единствено когато е благосъстоятелност на дееца.
Инициативата да се подхващат ограничения, които да разрешат да се противодейства дейно на изключително динамичните нарушавания на интелектуалната благосъстоятелност в интернет среда е стъпка в вярната посока. Остават обаче доста отворени въпроси. На първо място следва да се разиска дали експлицитното инкриминиране на построяването и поддържането на уеб сайтове за торент тракери и уебплатформи за онлайн замяна на пиратско наличие е решението на казуса с пиратството у нас. Сложността в битката с онлайн пиратството постоянно е произтичала на първо място от изключително динамичния темперамент на интернет средата, в която се осъществят нарушаванията. Лицата, които стоят зад даден пиратски уебсайт са изключително сложни за идентификация (този проблем не се взема решение с импортираните в Наказателен кодекс промени), техническите умения на админите на този вид уеб сайтове им разрешават бързо да придвижват действия си на различен уебсайт, домейн, сървър, територия и по този метод остават постоянно крачка пред правораздавателните органи (и този проблем не е адресиран в новите промени). От друга страна, би трябвало да се спомене приносът на юриспруденцията на Съд на Европейския съюз в региона на онлайн пиратството. В свое решение по делото BRIEN/Ziggo от юни 2017 година, съдът приема, че член 3, параграф 1 от Директива InfoSoc (право на създателите да не разрешават обществено разгласяване) би трябвало да се пояснява в смисъл, че в неговия обсег попада даването разполагаем и администрирането в интернет на платформа за шерване, която посредством индексиране на метаданните по отношение на закриляните творби и с предлагането на търсачка разрешава на потребителите на платформата да намират тези творби и да ги споделят в границите на мрежа с пълноправен достъп (peer-to-peer). Тоест, единствено по себе си, администрирането на пиратски платформи е съставлявало нарушаване на закона за авторското право и до в този момент. Това, което отсъства в законодателството ни са по-скоро способите за дейно попречване и прекратяване на активността на подобен вид платформи. И все още, пред наказателните органи има преписки против главните пиратски платформи у нас и не неналичието на експлицитна инкриминация на активността им е пречката за прекратяване на активността им.
Истинската история зад Опенхаймер: бащата на атомната бомба
Началото на атомната ера
Значително по-ефективен метод е прекъсването на достъпа до платформи с пиратско наличие. Разбира се, това следва да се реализира при съблюдаване на главните човешки права и свободи и на първо място свободата на словото. Практиката в голям брой страни от Европейски Съюз демонстрира, че ограничения, позволяващи бързо прекъсване на достъпа до пиратски уеб сайтове е най-хубавото средство за попречване на нарушаванията на интелектуална благосъстоятелност в интернет среда. У нас сходен прийом е прочут, да вземем за пример в региона на хазарта. От години обаче се разяснява неналичието на транспониране в Закона за авторското право и сродните му права на наредбата на член 8.3 Директива InfoSoc, според която " Държавите-членки подсигуряват притежателите на права да могат да изискат издаването налагането на правосъдна възбрана против медиатори, чиито услуги се употребяват от трети лица за нарушение на авторското право или на сродно на него право. " Аналогична наредба бе поместена в Закона за марките и географските означения от 2019 г.(чл. 116, алинея 3 ЗМГО), само че и до през днешния ден законът за авторското право не съдържа експлицитен текст в този смисъл. Тук следва да споменем постановеното преди дни решение на Софийски градски съд, с което се възприема тезата, че настоящият Закон за авторското право и сродните му права следва да се пояснява в смисъл, че обезпечава в интерес на носителя на наранено право на интелектуална благосъстоятелност правото да предяви иск за прекратяване на непозволеното потребление против медиаторите, чиито услуги се употребяват от трети лица. Дали решението ще бъде доказано от въззивната инстанция и какъв резултат ще създаде то, следва да забележим. Безспорно резултатът ще е доста просрочен и за времето на правосъдното произвеждане (което е почнало през февруари 2020 г.) админите на визираните в него платформи са имали време да реорганизират активността си, наложат ново домейн име и така нататък
В светлината на горното, законодателството у нас се нуждае не толкоз от експлицитното инкриминиране на активността на платформите за онлайн пиратство, а от ефикасни ограничения за бързото събаряне на тези платформи или за прекъсването на достъпа на потребителите до тях.
На последно място, в реда на нещата е да се упоменат и някои от слабостите на въведените с измененията от през днешния ден текстове. Понятията " построява и поддържа ", употребявани в новата алинея 2 на член 172а Наказателен кодекс биха могли да се отнасят и до лица, които реализират техническа активност за даден уебсайт (например хостинг) без да имат въздействие върху наличието, което погрешно уголемява кръга на лицата, подлежащи на наказателно гонене. В допълнение, понятията " дава услуга на осведомително общество " и " за [...] приемане на материална полза " разрешават известна независимост за интерпретация, която е нежелателна в наказателноправната материя. В новите текстове липсва и разграничаване сред платформи със 100 процентово пиратско наличие и такива, в които има главно наличие с уредени права, само че и творби, популяризирани без нужните единодушия на правоносителите. Не се разяснява и изключително значителната тематика за нуждата от незабавни ограничения, с цел да се предотвратяват сполучливо закононарушенията срещу интелектуалната благосъстоятелност в електронна среда. Например, какви дейности може да предприеме продуцентът на филм, който следва да излезе по кината и редом да бъде качен в дадена пиратска платформа? Новите текстове от Наказателен кодекс не дават огромни благоприятни условия за ефикасни ограничения.
Проследяването на дебата по гласуването на измененията в пленарна зала сподели незадоволителното схващане на спецификите на материята от страна на народните представители. Остава вярата законодателят да потърси решения и за описаните нагоре спънки пред сполучливата отбрана на интелектуалната благосъстоятелност в онлайн среда, изключително предвид на извода от претекстовете към законопроекта, че закононарушенията против интелектуалната благосъстоятелност следва да се възприемат за действия с висока степен на социална заплаха освен поради правата и ползите на обособения създател, които засягат, а и поради финансовите загуби за носителите на тези права, което се отразява и на приходите в държавния бюджет. В този смисъл, рационално би било да се премисли съотношението в глобите по тези закононарушения, които все още подчертават върху лишаването от независимост, до момента в който задачите на наказването по член 36 Наказателен кодекс евентуално биха били реализирани по-ефективно с увеличение на размера на икономическите наказания.
На 28 юли 2023 година народните представители одобриха на второ четене с дребни редакции импортирания от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (49-302-01-25 от 24/04/2023). С признатите нови текстове наказателната политика на страната в региона на закрилата на интелектуалната благосъстоятелност прави опит да се приспособява към актуалните форми на изпълнителни действия с фокус върху търсенето на наказателна отговорност от лицата, създаващи условия за онлайн пиратство.
Съгласно претекстовете към законопроекта, публичната нужда от приемането на тези промени произтича от динамичното развиване на технологиите, което основава предпоставки за по-чести и по-съществени по размер и темперамент нарушавания на права на интелектуална благосъстоятелност в интернет. Министерският съвет акцентира нуждата от основаването на нови незаконни сформира, отговарящи на променените действителности в публичните връзки и противодействащи на софтуерните благоприятни условия за елементарен и безотговорен достъп на безграничен кръг лица до безграничен кръг обекти на интелектуална благосъстоятелност, които нанасят големи вреди за правоносителите при неразрешено потребление на предпазено наличие в цифрова среда.
През април 2023 година Службата на основния търговски представител на Съединени американски щати (USTR) регистрира тревожна наклонност и добави още веднъж България към листата за наблюдаване за спазването на правата върху интелектуалната благосъстоятелност. Като причина в отчета е посочено, че страната ни не е отстранила в задоволителна степен минусите в региона на следствието и правосъдното гонене на случаи на онлайн пиратство, при отчитане на събитието, че в международен мащаб незаконната активност, обвързвана с интелектуална благосъстоятелност, е на второ място по генерирани доходи при нулев или най-малък риск за причинителите.
Приетите промени в Наказателния кодекс (НК) целят да уточняват правната уредба на закононарушенията против интелектуалната благосъстоятелност в цифрова среда и да се отговори на рецензиите, отправени по отношение на България по Раздел " Специален 301 " от Търговския закон на Съединени американски щати. Новите текстове криминализират държанието на лица, създаващи условия за онлайн пиратство - посредством построяването и поддържането на уеб сайтове за торент тракери, уебплатформи, чат групи в приложения за онлайн връзка за онлайн замяна на пиратско наличие и всевъзможни аналогични действия, благоприятстващи забранен достъп до предпазено наличие.
Доколкото потребителите на пиратски творби не попадат в обсега на наказателната принуда, за постигането на обрисуваното се основава нова алинея 2 на член 172а от Наказателен кодекс, предвиждаща като закононарушение построяването или поддържането на осведомителна система или даването на услуга на осведомителното общество. Престъплението е официално и за довършването му е задоволителен самият факт на реализиране на изпълнителното действие. За ангажиране на наказателна отговорност е належащо причинителят да е работил със специфична цел - осъществяване на закононарушения, нарушаващи авторското право и сродните му права и приемане на материална полза. Наличието на незаконна цел следва да се потвърждава във всеки съответен случай. Предвиденото наказване е отнемане от независимост от 1 до 6 години и санкция до 10 хиляди лв..
На последващо място, досегашната алинея 2 на член 172а от Наказателен кодекс става алинея 3 и в нея се вкарват промени, които касаят случаите на закононарушения по отношение на голям брой предпазени обекти на авторско или сродно на него право и/или материални носители, съдържащи предпазени обекти. В новата си редакция наредбата вкарва два количествени критерия - паричната равноценност на един или повече от обектите да надвишава 70 минимални работни заплати и броят на засегнатите обекти да е над 50.
Отива ли в историята най-популярният торент уебсайт у нас? За пръв път съдът го забрани
Блокиран е достъпът и до уеб страниците на ThePirateBay
На трето място, с новата редакция на член 172а, алинея 7 Наказателен кодекс законодателят позволява един дълготраен концептуален проблем, произлизащ от плануваното в миналата редакция от 2006 година лишаване и заличаване на обекта на закононарушението, без значение чия благосъстоятелност е. Досегашният режим търпи основателни рецензии в доктрината и правосъдната процедура, доколкото съставлява отклоняване от общия режим на лишаване на движимости в интерес на страната по член 53 Наказателен кодекс и нарушава безспорното право на благосъстоятелност на трети лице, които нямат отношение към незаконното действие. С признатата законодателна промяна обектът на закононарушението се лишава в интерес на страна единствено когато е благосъстоятелност на дееца.
Инициативата да се подхващат ограничения, които да разрешат да се противодейства дейно на изключително динамичните нарушавания на интелектуалната благосъстоятелност в интернет среда е стъпка в вярната посока. Остават обаче доста отворени въпроси. На първо място следва да се разиска дали експлицитното инкриминиране на построяването и поддържането на уеб сайтове за торент тракери и уебплатформи за онлайн замяна на пиратско наличие е решението на казуса с пиратството у нас. Сложността в битката с онлайн пиратството постоянно е произтичала на първо място от изключително динамичния темперамент на интернет средата, в която се осъществят нарушаванията. Лицата, които стоят зад даден пиратски уебсайт са изключително сложни за идентификация (този проблем не се взема решение с импортираните в Наказателен кодекс промени), техническите умения на админите на този вид уеб сайтове им разрешават бързо да придвижват действия си на различен уебсайт, домейн, сървър, територия и по този метод остават постоянно крачка пред правораздавателните органи (и този проблем не е адресиран в новите промени). От друга страна, би трябвало да се спомене приносът на юриспруденцията на Съд на Европейския съюз в региона на онлайн пиратството. В свое решение по делото BRIEN/Ziggo от юни 2017 година, съдът приема, че член 3, параграф 1 от Директива InfoSoc (право на създателите да не разрешават обществено разгласяване) би трябвало да се пояснява в смисъл, че в неговия обсег попада даването разполагаем и администрирането в интернет на платформа за шерване, която посредством индексиране на метаданните по отношение на закриляните творби и с предлагането на търсачка разрешава на потребителите на платформата да намират тези творби и да ги споделят в границите на мрежа с пълноправен достъп (peer-to-peer). Тоест, единствено по себе си, администрирането на пиратски платформи е съставлявало нарушаване на закона за авторското право и до в този момент. Това, което отсъства в законодателството ни са по-скоро способите за дейно попречване и прекратяване на активността на подобен вид платформи. И все още, пред наказателните органи има преписки против главните пиратски платформи у нас и не неналичието на експлицитна инкриминация на активността им е пречката за прекратяване на активността им.
Истинската история зад Опенхаймер: бащата на атомната бомба
Началото на атомната ера
Значително по-ефективен метод е прекъсването на достъпа до платформи с пиратско наличие. Разбира се, това следва да се реализира при съблюдаване на главните човешки права и свободи и на първо място свободата на словото. Практиката в голям брой страни от Европейски Съюз демонстрира, че ограничения, позволяващи бързо прекъсване на достъпа до пиратски уеб сайтове е най-хубавото средство за попречване на нарушаванията на интелектуална благосъстоятелност в интернет среда. У нас сходен прийом е прочут, да вземем за пример в региона на хазарта. От години обаче се разяснява неналичието на транспониране в Закона за авторското право и сродните му права на наредбата на член 8.3 Директива InfoSoc, според която " Държавите-членки подсигуряват притежателите на права да могат да изискат издаването налагането на правосъдна възбрана против медиатори, чиито услуги се употребяват от трети лица за нарушение на авторското право или на сродно на него право. " Аналогична наредба бе поместена в Закона за марките и географските означения от 2019 г.(чл. 116, алинея 3 ЗМГО), само че и до през днешния ден законът за авторското право не съдържа експлицитен текст в този смисъл. Тук следва да споменем постановеното преди дни решение на Софийски градски съд, с което се възприема тезата, че настоящият Закон за авторското право и сродните му права следва да се пояснява в смисъл, че обезпечава в интерес на носителя на наранено право на интелектуална благосъстоятелност правото да предяви иск за прекратяване на непозволеното потребление против медиаторите, чиито услуги се употребяват от трети лица. Дали решението ще бъде доказано от въззивната инстанция и какъв резултат ще създаде то, следва да забележим. Безспорно резултатът ще е доста просрочен и за времето на правосъдното произвеждане (което е почнало през февруари 2020 г.) админите на визираните в него платформи са имали време да реорганизират активността си, наложат ново домейн име и така нататък
В светлината на горното, законодателството у нас се нуждае не толкоз от експлицитното инкриминиране на активността на платформите за онлайн пиратство, а от ефикасни ограничения за бързото събаряне на тези платформи или за прекъсването на достъпа на потребителите до тях.
На последно място, в реда на нещата е да се упоменат и някои от слабостите на въведените с измененията от през днешния ден текстове. Понятията " построява и поддържа ", употребявани в новата алинея 2 на член 172а Наказателен кодекс биха могли да се отнасят и до лица, които реализират техническа активност за даден уебсайт (например хостинг) без да имат въздействие върху наличието, което погрешно уголемява кръга на лицата, подлежащи на наказателно гонене. В допълнение, понятията " дава услуга на осведомително общество " и " за [...] приемане на материална полза " разрешават известна независимост за интерпретация, която е нежелателна в наказателноправната материя. В новите текстове липсва и разграничаване сред платформи със 100 процентово пиратско наличие и такива, в които има главно наличие с уредени права, само че и творби, популяризирани без нужните единодушия на правоносителите. Не се разяснява и изключително значителната тематика за нуждата от незабавни ограничения, с цел да се предотвратяват сполучливо закононарушенията срещу интелектуалната благосъстоятелност в електронна среда. Например, какви дейности може да предприеме продуцентът на филм, който следва да излезе по кината и редом да бъде качен в дадена пиратска платформа? Новите текстове от Наказателен кодекс не дават огромни благоприятни условия за ефикасни ограничения.
Проследяването на дебата по гласуването на измененията в пленарна зала сподели незадоволителното схващане на спецификите на материята от страна на народните представители. Остава вярата законодателят да потърси решения и за описаните нагоре спънки пред сполучливата отбрана на интелектуалната благосъстоятелност в онлайн среда, изключително предвид на извода от претекстовете към законопроекта, че закононарушенията против интелектуалната благосъстоятелност следва да се възприемат за действия с висока степен на социална заплаха освен поради правата и ползите на обособения създател, които засягат, а и поради финансовите загуби за носителите на тези права, което се отразява и на приходите в държавния бюджет. В този смисъл, рационално би било да се премисли съотношението в глобите по тези закононарушения, които все още подчертават върху лишаването от независимост, до момента в който задачите на наказването по член 36 Наказателен кодекс евентуално биха били реализирани по-ефективно с увеличение на размера на икономическите наказания.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ