Адвокат Иван Александър Манев от адвокатско дружество Димитров, Петров &

...
Адвокат Иван Александър Манев от адвокатско дружество Димитров, Петров &
Коментари Харесай

Данъчното облагане на доходи от сделки с криптовалути

Адвокат Иван Александър Манев от адвокатско сдружение " Димитров, Петров & ко. " е специалист с опит в данъчното право, финансови пазари, административно право и процесуално посланичество. Активно съветва физически и юридически лица, опериращи в бранша на криптовалутите, по данъчни и регулаторни въпроси.
През миналата година продължи да се усилва ползата към пазарите на криптовалути. Икономисти и анализатори и до през днешния ден са разединени по въпросите дали става въпрос за " балон ", краткотрайна мода или криптовалутите трайно са се открили на пазара на капиталовите активи. Интересът към криптовалутите не подмина и България и от ден на ден хора взеха решение или да влагат дълготрайно в тях, или просто да опитат да осъществят бърза облага, предвиждайки идната ценова вълна.
С идването на новата година за тези, осъществили облаги на криптопазарите, идва и въпросът по какъв начин и какъв брой налози следва да платят. В тази публикация ще разгледаме най-честите въпроси, свързани с облагането на приходите от криптовалути, осъществени от физическо или юридическо лице, и по какъв начин и по кое време следва да бъдат декларирани те.
Специално внимание е обърнато на характерен тип криптотокени, които добиха известност през последната година - по този начин наречените NFT (от британски non-fungible tokens, или незаменяеми токени). За разлика от елементарните криптовалути и токени, предопределени да бъдат употребявани като платежно средство (напр. биткойн, етер, тетер и др.), NFT не са взаимозаменяеми. Всеки обособен NFT е самичък по себе си неповторим, като има самостоятелна стойност във " фиатни " пари. NFT се употребяват за показване на избрани активи, най-често творби на изкуството - фотоси, цифрови изображения, аудиофайлове, a в някои случаи даже и дълготрайни активи като недвижими парцели.
Реклама 1. Как се таксуват приходите от покупко-продажби с криптовалути, осъществени като физическо лице?
Ако през 2021 година сте правили покупко-продажби персонално, като физическо лице, а не посредством притежавано от вас сдружение, осъществените приходи ще се таксуват по реда на Закона за налозите върху приходите на физическите лица (ЗДДФЛ) . Законът не съдържа определение за криптовалути и не планува категорично по какъв начин да се таксуват те. Поради това методът на облагането им се извлича от практиката на Националната организация за приходите (НАП), която се наложи през последните няколко години.
Според специалистите на Национална агенция за приходите за данъчни цели криптовалутите следва да се третират като финансови активи . Приема се, че въпреки криптовалутите да не са включени категорично в определението за финансов актив, това произтича от техния темперамент и практическото им предопределение да бъдат платежно средство. При тези случаи облагането на приходи от продажба или подмяна на криптовалути може да се извърши по 2 метода - като приходи от покупко-продажби с финансови активи или като приходи от активност на едноличен търговец.
Видът облагане се дефинира според от това дали:
Реклама
покупко-продажбите се правят спорадично и като странична дейност; или се правят като по " търговски метод " (по занятие).

Текстът на закона не дава ясни критерии и не дефинира тъкмо смисъла на израза " потърговски метод ". То също се дефинира от практиката на Национална агенция за приходите и съда.

Най-общо, по търговски метод значи избрана активност (в случая покупко-продажби с криптовалути) да бъде осъществявана редовно от физическото лице (по занятие), като е ориентирана към реализирането на регулярни облаги. Ако да вземем за пример покупко-продажбите се правят няколко пъти през годината и са ориентирани повече към вложения, в сравнение с към спекулативна търговия, те не би следвало да се смятат като осъществявани по занимание и по търговски метод.
2. Как се таксуват приходите от покупко-продажбите, когато не се правят по търговски метод?
Ако покупко-продажбите с криптовалути се правят спорадично и с капиталова цел, т.е. като странична активност - те биха се облагали като приходи от прекачване на права или имущество.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Политика 3 Политика 1 Енергетика 2 Политика 3 Икономика 1 Политика 2 Войната в Украйна 3 Неща Реклама
В случаите на продажби или размени на криптовалути облагаемият приход е сумата от осъществените през годината облаги, понижена със сумата от осъществените през годината загуби. Печалбите и загубите се дефинират за всяка договорка поотделно, като от цената на продажба се изважда писмено потвърдената цена на придобиването му. Ако резултатът е позитивен е налице облага, а в случай че е негативен - загуба. Положителната сума от всички покупко-продажби през годината се полза с 10% налог.

Например: През 2021 година e закупен биткойн за 100 лева и е продаден за 1000 лева - резултатът от тази договорка е облага от 900 лева Едновременно с това закупен етер за 600 лева, само че по-късно е продаден за 200 лева заради спад в цената - резултатът от тази договорка е загуба от 400 лева В този образец годишната данъчна основа от тази активност би била 500 лева (900 лева облага - 400 лева загуба). Дължимият налог би бил 50 лева (500 лева х 10%).

Реализираните по този метод приходи се заявяват в годишната данъчна декларация, която следва да бъде подадена не по-късно от 30.04.2022 година в офис на Национална агенция за приходите или електронно през портала за електронни услуги на Национална агенция за приходите.
По същият ред следва да се заявяват и таксуват приходите от покупко-продажби с NFT. Бюлетин Легал Компас
Научавайте най-важното от правния свят и правосъдната система всяка седмица на мейла си
Вашият email Записване
Реклама
Добре е да се резервират всички извлечения от борсата, на която са осъществени покупко-продажбите. Законът не изисква да бъдат представяни доказателства с декларацията, само че органите по приходите биха могли да изискат доказателства за цените по покупко-продажбите при евентуална данъчна инспекция.
3. Облагат ли се замените сред разнообразни криптовалути?
Да, законът дефинира, че се полза позитивната разлика от продажба или подмяна на финансови активи.
4.Как се заявява една и съща криптовалута, добита на разнообразни цени?
Поради честата смяна в цените на криптовалутите е допустимо няколко покупки на една и съща криптовалута да станат по разнообразни цени в границите на годината. В този случай могат да зародят усложнения при обявление на следващи продажби, защото обособените единици криптовалута не са индивидуализирани поотделно. Тоест не може да се дефинира дали са продадени единиците купени на първата, втората цена и така нататък.

Например: Закупени са 100 единици от криптовалутата Х за единична цена 5 лв.. По-късно са закупени още 50 единици от криптовалутата Х на единична цена 7 лв.. На идващ стадий са закупени още 70 единици на единична цена 4 лв.. Преди края на годината са продадени 90 единици от тази криптовалута за единична цена 10 лв..

За сходни случаи законът дефинира, че цената на придобиване е така наречен приблизително претеглена цена. В образеца, който дадохме, среднопретеглената цена ще се пресметна:

Следователно, за задачите на обявление на прихода от договорката ще се одобри, че цената на придобиване на 1 единица от криптовалутата Х е 5.14 лева Продадените 90 единици ще се смятат като закупени за 462.60 лева (90 х 5.14 лева.). След това резултатът от договорката се дефинира по общия метод, като от продажната цена 900 лева (90 х 10 лева.) извадим покупната 462.60 лева и разликата от 437.40 лева ще взе участие при установяване на данъчното облагане.
5. Възможно ли е приходите от продадените NFT да се заявяват като авторски и лицензионни хонорари?
NFT се основават и употребяват за показване на избрани активи, най-често творби на изкуството - главно цифрови изображения, само че и фотоси, аудиофайлове и други Това поражда въпроса дали покупко-продажбите с NFT не биха могли да се таксуват и като авторски и лицензионни хонорари. Този вид на пръв взор наподобява прелъстителен, защото законът позволява лицето, получило прихода, да приспадне от него 40% нормативно приети разноски. Тоест с 10% налог се таксуват 60% от получения приход, без да е належащо тези разноски да бъдат доказвани.

Подобен метод все още не намира опора в закона. Българското законодателство не планува опция с прекачване на NFT да се трансферират и правата върху съответното произведение. Трудно би било обосновано, че с прекачване на NFT са трансферирани и авторските права върху да вземем за пример изображението, без да е подписан обособен контракт за това.

Ако приходите от продажба на основани NFT бъдат декларирани и обложени като приходи от авторски и лицензионни хонорари, приспадайки 40% нормативно приети разноски, има значителен риск това да бъде оспорено от Национална агенция за приходите. В подобен случай органите по приходите при възможна проверка биха могли да начислят спомагателни отговорности за налог върху приходите, като обложат целия приход. Допълнителна отрицателна последица би била и начисляването на рента върху неплатената част от налога.
6. Как се таксуват приходите от търговия с криптовалути, осъществена по занимание (като едноличен търговец)?
Ако покупко-продажбите с криптовалути се правят по занимание (редовно) за облага, те биха се облагали като облаги от активност като едноличен търговец , даже и лицето да не е записано като подобен в Търговския указател.

В този случай данъчното облагане се прави сходно на комерсиалните сдружения - по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Данъчната основа за облагане е годишната облага, осъществена от активността, която се полза с 15% налог . Данъкът се дефинира и заявява до 30 септември на идната година. Наред с това за лицето ще възникне и обвързване за осигуровки за облагата до 36 000 лева, колкото към 31.12.2021 година е таванът на осигурителния приход.
7. Как се полза търговията с криптовалути, осъществена посредством комерсиално сдружение (ООД, АД и др.)?
Ако активността бъде осъществявана посредством сдружение, данъчното отнасяне ще е сходно на облагането на едноличния търговец. Данъчната ставка в този случай ще бъде 10% . Тъй като данъчно задължено лице е сдружението, а не физическите лица съдружници (или едноличния собственик), спомагателни данъчни отговорности за тях ще зародят, когато осъществените облаги бъдат разпределени. Основните разновидности за това са:

годишната облага (обложена с корпоративен налог 10%) да бъде разпределена като дял . В този случай брутната сума на дивидента ще бъде обложена с спомагателни 5% налог върху приходите на съдружника/едноличния притежател. Икономическият резултат би бил сходен като облагането на активността като едноличен търговец. Разликата е в това, че при разпределение на дял няма обвързване за начисляване на осигуровки . Неудобството на този вид е, че дивидентите биха могли да се разпределят след образуване на облага, на годишна база. да бъдат изплащани суми регулярно на съдружниците и шефовете като заплащане за техния труд . Върху тези суми ще бъдат начислявани осигуровки върху възнаграждението до 36 000 лв. годишно. Разликата сред изплатените хонорари и платените осигуровки ще бъде облагаема с 10% налог върху приходите. Тези суми (възнаграждението, платените налози и осигуровки) са приети като разход за данъчни цели. Тоест при този вид се понижава годишната облага на сдружението, което би довело до по-ниски отговорности за корпоративен налог.

По този метод се таксуват и приходите от покупко-продажби с NFT, осъществени посредством комерсиално сдружение.
8. Облагат ли се покупко-продажбите с криптовалути с Данък добавена стойност?
Към момента Национална агенция за приходите третира покупко-продажбите с криптовалути като освободени от облагане с Данък добавена стойност приравнявайки ги на покупко-продажби с " фиатни " валути. Причината за това е решение на Съда на Европейския съюз (Дело С-264/2014, David Hedqvist), чиято процедура е наложителна за всички страни - членки на съюза. Във въпросното решение, касаещо покупко-продажбите с биткойн, Съдът на Европейски Съюз приема, че въпреки биткойнът да не съставлява публично платежно средство, главното му предопределение е да служи точно като такова. Следователно се приема, че покупко-продажбите с биткойн се употребяват от освобождението от Данък добавена стойност, което е планувано и за покупко-продажбите с стандартни валути. Към момента тази процедура се приема от Национална агенция за приходите и съдилищата освен за биткойн, само че и за всички останали криптовалути и токени.

По отношение на NFT - към този момент няма процедура на Национална агенция за приходите, третираща NFT по друг метод за задачите на Данък добавена стойност. Следователно все още би могло да се смята, че покупко-продажбите с NFT биха се употребили от освобождение от Данък добавена стойност, както и останалите токени , заради тяхната непосредственост в техническо отношение.

Въпреки това с развиването на бранша може да се чакат промени във връзка с облагането с Данък добавена стойност на NFT. Причината е, че NFT няма за цел да бъде употребявано като платежно средство по сходство на взаимозаменяемите криптовалути и криптотокени. Тоест NFT не са обхванати от причините на решението Hedqvist, въз основата на което бяха освободени от облагане с Данък добавена стойност покупко-продажбите с биткойн и оттова с останалите валути и токени.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Право
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР