Адвокат Хаджигенов направи серия от спиращи дъха, но и затормозяващи

Адвокат Хаджигенов направи серия от спиращи дъха, само че и затормозяващи мозъка политически , с които ще се наложи да се занимаем.
Броени дни след изборите се стартира с това, че Хаджигенов разгласи обединението " Изправи се.БГ.Мутри вън! " за " Безумна " и даже с леко удивление за самия него добави, че " безумната коалиция е сработила ". После сподели, че със самата коалиция се е завършило още на четвърти април - нещо като политическата версия на брака сред Денис Родман и Кармен Електра. Но въпреки всичко, да забележим доводите на Хаджигенов.
Доводите са: сега има, наподобява, предстоящ ерес във връзка с Българска социалистическа партия - партията, която държи ключа към възможен кабинет. Проблемът: гласовете на Трифонов, Демократична България и партията на Манолова (за улеснение я назоваваме по този начин, доста ни е мъчно да изписваме всякога буреносното й заглавие) не стигат за сформиране на държавно управление. То може да бъде държавно управление на малцинството, подкрепяно от Българска социалистическа партия или няма по какъв начин да просъществува. Трифонов обаче съобщи преди изборите, че няма да взе участие в ръководство с Българска социалистическа партия на никаква цена, в " Демократична България " това също е сеизмичен проблем, въпреки че най-малко във връзка с концесията на летището сега и двете партии работят на един фронт, до момента в който " ИТН " съблюдава отдалеченост. Така или другояче, твърди Хаджигенов, " гласовете на Българска социалистическа партия ни трябват " и в случай че те са " камъкът, с който може да се удари Борисов ", той би ги взел. Библейски поврат: който е непогрешим, пръв да не хвърли камък. 
Как ще се реши този проблем никой не знае - и допускам, че таман на това се дължи мълчанието на Трифонов; безмълвие не заради липса на самодейност, а заради свръхинтензивни договаряния таман по този въпрос. Лошото е, че той не може да се реши без тежък компромис. Компромис а) - Слави Трифонов влетява в политиката с нарушение на личното си политическо обещание; и компрос б) опозиционните партии изпускат шанса си да работят на общ фронт против Борисов, пренасрочват офанзивата против него за след идващите избори, само че дали ще реализиран същите резултатите изобщо не се знае: най-малкото, че патриотите от остарелия завет евентуално ще се обединят и ще съумеят да минат летвата от 4 %.
Но в случай че Хаджигенов е най-ранният изразител на този проблем, " перде ", както се споделя, което не се вълнува от съдружни спогодби, а без да пита споделя това, което мисли, пък каквото ще да става, ненадейно изниква нещо прекомерно непристойно.
Неприличното е: странното споменаване на думата " жертва " и думата " министър " в едно изречение. Хаджигенов твърди, че е подготвен да се жертва, в случай че би трябвало, и да стане министър - апелирам да се издирят тримата души, които гледат на това изречение без подсмихване. " Не желая да съм министър, не желаех да бъда народен представител, не желая власт изобщо, не ме блазнят министерски заплати, депутатски привилегии, моето място е в правосъдната зала " - това споделя Хаджигенов. И някак този дълъг път, в който непрестанно се отказваш от какво ли не - от твоето място в правосъдната зала, от личната ти коалиция, от какви ли не привилегии - най-после, изтощен, отпаднал, си подготвен да се жертваш напълно и да станеш министър. Познаваме, за зла неволя, доста от тази жертвоготовност, до степен, че всички сме станали жертва на нея. И не на последно място - кой в действителност би предложил министерско място на Хаджигенов? Предвид скоростта на разпад на обединенията, не съм сигурен. Мутрите са вън, жертвите вътре - ето нова режисура, която, не без съжалание, позволявам. Но в случай че съм сбъркал, прощавайте - може да съм станал жертва на непотребни съмнения. Донякъде е съвременно. 
 
Автор: Райко Байчев