"Апартаментгейт" разобличи начина на мислене на управляващите
- Адвокат Ганева, по какъв начин ще коментирате оправданията на забърканите в „ Апартаментгейт “ и на техните бранители, че имотните им покупко-продажби с евтини жилища може и да не са напълно морални, само че са изцяло законни?
- Трябва да е ясно за всички, че законът единствено облича морала. Моралът е общоприета норма, такова държание, което ние като жители на това общество приемаме. Следователно не може да се прави разграничаване сред морал и закон. Ако договорката опонира на морала, тя ще опонира и на закона, без значение че официално може да наподобява, че всичко е законно. Самият Закон за отговорностите и договорите категорично упоменава, че в случай че осъществена договорка не дава отговор на морала, в случай че опонира на положителните нрави, тя е оскъдна по отношение на закона, тя е незаконосъобразна. Защото законът не може да насърчи нещо, което е обратно на морала.
- Управляващите обаче оповестиха, че стартират да търсят законови пробойни, които разрешават безпроблемно да се изповядват покупко-продажби на данъчна оценка вместо на по-високата пазарна цена.
- Двете страни са свободни да договорят каквато цена решат. Там, където се срещне тяхната свободна воля, там ще имаме договорка. Но наблягам - свободна воля. Ако страните са се разбрали, че цената по договорката ще е данъчната оценка, това е изцяло законно и няма нищо аморално. Няма да е законно и морално обаче, в случай че са се съгласили цената да е друга от онази, която се изповядва пред нотариуса. При някои от покупко-продажбите - жилището на ръководителя на КПКОНПИ Пламен Георгиев да вземем за пример, цената в нотариалния акт е доста по-ниска и от данъчната оценка. Тук също няма проблем от позиция на закона, в случай че има свободна воля. Когато обаче се разменят богатства, моралът и положителните нрави изискват тази замяна да има относителна равноценност. В случая с жилището на Георгиев стана явно от информация, оповестена от банката, която беше направила пазарна оценка в пъти по-висока от данъчната, че се касае за замяна на неравностойни богатства. Т.е. някоя от двете страни е във щета. Възниква въпросът дали някоя от страните не е била сложена в изискване да контракти нещо срещу волята си? Или става въпрос за прикриване на друга договорка, не просто покупко-продажба? Може да е подаяние - често в практиката има такива случаи, при които страните си разменят безплатно богатства, само че външно оповестят последствията като покупко-продажба.
И тук идва въпросът дали не се прикрива търговия с въздействие. Дали като е оповестена покупко-продажна договорка пред нотариуса, не се прикрива различен вид връзки сред страната, която от позицията на обществените си функционалности може да влияе било на общински управляващи, било на законодателна власт, и да обезпечи преференциални условия за страната, която продава - примерно преференциални условия, свързани със строителството на небостъргач. Както стана ясно, поправката " Артекс " работи само за строителството на обекта, който в този момент е спрян. А може да се касае за прикриване на условия по сделка или за прикриване на цена, с цел да се укрият на налози. Това на пръв взор може да наподобява законно, само че не е по този начин, тъй като укриването на налози е закононарушение по Наказателния кодекс.
- Какво да чакаме от инспекциите на прокуратурата и Национална агенция за приходите, които обявиха, че стартират да проверяват някои от участниците в „ Апартаментгейт “?
- НАП и прокуратурата са снабдени със законови механизми, при които посредством законно извършени процедури и събрани доказателства може да стигнат до избрани изводи дали има правомерност или не при избрана договорка. Както и дали купувачът придобива парцела на действителна цена и със законно добит приход. Въпросът е дали при тези покупко-продажби ще се установи неоснователно обогатяване на лица, които сме упълномощили да правят обществени действия. Т.е. дали те са се възползвали от ситуацията си, с цел да получат богатства без съображение. Защото по какъв начин хора, които не са имали нито един ден труд или хонорар отвън обществения бюджет, хора, които са били цялостен живот с кариера в държавни структури и институции, е допустимо да си разрешат богатства, които хора на свободния пазар не могат.
- А по какъв начин ще коментирате жилището на Делян Добрев? Твърди, че заплаща наем на компанията на майка си.
- Вижте наименованието на компанията притежател на парцела, в който живее Делян Добрев - „ ИКОНУС - Икономически съвещания и услуги “ ЕООД. От наименованието е явно, че компанията дава съвещания, свързани с нещо, с което може да се занимава точно Делян Добрев в качеството си на ръководител на икономическата или енергийната комисия в Народното събрание.
- Ако може да заплаща 1200 лева наем всеки месец, за какво не си купи жилище с банков заем, както всеки елементарен жител?
- Живеейки под наем, той няма да вписва жилището в имуществената си декларация. Прилича на симулация на договорка, което не е нелегално. Въпросът е, ако разполагаш с обществен запас, дали подобна симулация не прикрива корист с обществен запас. Вие си спомняте, че преди време имахме един народен представител от групата на ГЕРБ, който беше оповестил пред своя директен партиен началник, че против 2000 лева ще му е мъчно да устоя фамилията си и намира за безсмислено да стои в Народното събрание, до момента в който неговите връстници вършат доста пари през това време. Същият този човек и все още няма жилище. И даже не заплаща наем.
Очевидно нашите политици имат високи стандарти, високи изисквания и добър усет към имотни покупко-продажби. Но откакто те би трябвало да ръководят публичния живот по този начин, както ние сме им поверили, и би трябвало да боравят с обществените средства, които са наши средства от нашите налози, ние също чакаме висок стандарт от тях. Затова несъответствията в имуществото не би трябвало да се разминат единствено с оставки, би трябвало да има недвусмислени отговори.
Много е тревожно обаче това, което разяснява новият министър на правораздаването Данаил Кирилов. В първото си огромно изявление Кирилов, до неотдавна ръководител на правната комисия в Народното събрание, съобщи, че при комерсиалните покупко-продажби нямало морал. За мен това е обезпокоително, тъй като не може върху такава база да се гради положително законодателство. Не може да кажеш на жителите и на търговците, че всички са мошеници и от тази позиция да твориш закони. Това е неприемливо, това е скандално, това е обидно. А и е изцяло погрешно. Да, правилно е, че в свободната конкуренция едната от страните може да загуби. Но в случай че няма морал, няма да има и закон. Тогава договорка, в която няма морал, би трябвало да бъде оповестена за недействителна и за противоречаща на закона.
- Няма ли обаче скандалът с евтините жилища по високите етажи на властта да си остане единствено с подадените към този момент оставки?
- Това е въпрос на социална настройка. Факт е, че след 10-годишно ръководство на една съществена политическа мощ стартират да се размиват границите сред публичните упования и това, което имаме като резултат. Властта освен ги е покварила, само че се вижда, че корупцията и необяснимото благосъстояние са станали стандарт. Ако се оповести нещо, обвързвано с необяснимо благосъстояние, то се приема като офанзива, като компромат, като подправена вест. Но в реалност това са хора, които бяха на доста съществени управнически позиции. От министъра на правораздаването ние чакахме правосъдна промяна, а такава няма. От водещата парламентарна група - тази на ГЕРБ, чакахме закони, които да подхождат на публичните процеси. Вместо това имаме закони, които имитират битка с корупцията.
Гротеската стигна до такава степен, че органът, който би трябвало да се бори против корупцията, е заловен в необяснимо благосъстояние. Оказа се, че всички замесени всъщност са основали една реплика, която работи не за хората, които сме им дали власт, а за тези, които са вътре в системата. По начина, по който тези политици са си обезпечили комфорта, в действителност стана явен методът на мислене на ръководството. Тези имотни сделки, колкото и да са дребни на фона на огромното разхищаване на обществени средства, провокираха скандал не тъй като ние сме водени от злоба, а тъй като с тези сделки се сподели методът на мислене и в другото, по-голямото. С този витален стандарт, който са си разрешили тези обществени фигури, те все едно споделят: устройвам себе си, имам си моя добър свят, имам тераса, джакузи, асансьор, моят комфорт е решен. Останалите да се оправят сами.
- Трябва да е ясно за всички, че законът единствено облича морала. Моралът е общоприета норма, такова държание, което ние като жители на това общество приемаме. Следователно не може да се прави разграничаване сред морал и закон. Ако договорката опонира на морала, тя ще опонира и на закона, без значение че официално може да наподобява, че всичко е законно. Самият Закон за отговорностите и договорите категорично упоменава, че в случай че осъществена договорка не дава отговор на морала, в случай че опонира на положителните нрави, тя е оскъдна по отношение на закона, тя е незаконосъобразна. Защото законът не може да насърчи нещо, което е обратно на морала.
- Управляващите обаче оповестиха, че стартират да търсят законови пробойни, които разрешават безпроблемно да се изповядват покупко-продажби на данъчна оценка вместо на по-високата пазарна цена.
- Двете страни са свободни да договорят каквато цена решат. Там, където се срещне тяхната свободна воля, там ще имаме договорка. Но наблягам - свободна воля. Ако страните са се разбрали, че цената по договорката ще е данъчната оценка, това е изцяло законно и няма нищо аморално. Няма да е законно и морално обаче, в случай че са се съгласили цената да е друга от онази, която се изповядва пред нотариуса. При някои от покупко-продажбите - жилището на ръководителя на КПКОНПИ Пламен Георгиев да вземем за пример, цената в нотариалния акт е доста по-ниска и от данъчната оценка. Тук също няма проблем от позиция на закона, в случай че има свободна воля. Когато обаче се разменят богатства, моралът и положителните нрави изискват тази замяна да има относителна равноценност. В случая с жилището на Георгиев стана явно от информация, оповестена от банката, която беше направила пазарна оценка в пъти по-висока от данъчната, че се касае за замяна на неравностойни богатства. Т.е. някоя от двете страни е във щета. Възниква въпросът дали някоя от страните не е била сложена в изискване да контракти нещо срещу волята си? Или става въпрос за прикриване на друга договорка, не просто покупко-продажба? Може да е подаяние - често в практиката има такива случаи, при които страните си разменят безплатно богатства, само че външно оповестят последствията като покупко-продажба.
И тук идва въпросът дали не се прикрива търговия с въздействие. Дали като е оповестена покупко-продажна договорка пред нотариуса, не се прикрива различен вид връзки сред страната, която от позицията на обществените си функционалности може да влияе било на общински управляващи, било на законодателна власт, и да обезпечи преференциални условия за страната, която продава - примерно преференциални условия, свързани със строителството на небостъргач. Както стана ясно, поправката " Артекс " работи само за строителството на обекта, който в този момент е спрян. А може да се касае за прикриване на условия по сделка или за прикриване на цена, с цел да се укрият на налози. Това на пръв взор може да наподобява законно, само че не е по този начин, тъй като укриването на налози е закононарушение по Наказателния кодекс.
- Какво да чакаме от инспекциите на прокуратурата и Национална агенция за приходите, които обявиха, че стартират да проверяват някои от участниците в „ Апартаментгейт “?
- НАП и прокуратурата са снабдени със законови механизми, при които посредством законно извършени процедури и събрани доказателства може да стигнат до избрани изводи дали има правомерност или не при избрана договорка. Както и дали купувачът придобива парцела на действителна цена и със законно добит приход. Въпросът е дали при тези покупко-продажби ще се установи неоснователно обогатяване на лица, които сме упълномощили да правят обществени действия. Т.е. дали те са се възползвали от ситуацията си, с цел да получат богатства без съображение. Защото по какъв начин хора, които не са имали нито един ден труд или хонорар отвън обществения бюджет, хора, които са били цялостен живот с кариера в държавни структури и институции, е допустимо да си разрешат богатства, които хора на свободния пазар не могат.
- А по какъв начин ще коментирате жилището на Делян Добрев? Твърди, че заплаща наем на компанията на майка си.
- Вижте наименованието на компанията притежател на парцела, в който живее Делян Добрев - „ ИКОНУС - Икономически съвещания и услуги “ ЕООД. От наименованието е явно, че компанията дава съвещания, свързани с нещо, с което може да се занимава точно Делян Добрев в качеството си на ръководител на икономическата или енергийната комисия в Народното събрание.
- Ако може да заплаща 1200 лева наем всеки месец, за какво не си купи жилище с банков заем, както всеки елементарен жител?
- Живеейки под наем, той няма да вписва жилището в имуществената си декларация. Прилича на симулация на договорка, което не е нелегално. Въпросът е, ако разполагаш с обществен запас, дали подобна симулация не прикрива корист с обществен запас. Вие си спомняте, че преди време имахме един народен представител от групата на ГЕРБ, който беше оповестил пред своя директен партиен началник, че против 2000 лева ще му е мъчно да устоя фамилията си и намира за безсмислено да стои в Народното събрание, до момента в който неговите връстници вършат доста пари през това време. Същият този човек и все още няма жилище. И даже не заплаща наем.
Очевидно нашите политици имат високи стандарти, високи изисквания и добър усет към имотни покупко-продажби. Но откакто те би трябвало да ръководят публичния живот по този начин, както ние сме им поверили, и би трябвало да боравят с обществените средства, които са наши средства от нашите налози, ние също чакаме висок стандарт от тях. Затова несъответствията в имуществото не би трябвало да се разминат единствено с оставки, би трябвало да има недвусмислени отговори.
Много е тревожно обаче това, което разяснява новият министър на правораздаването Данаил Кирилов. В първото си огромно изявление Кирилов, до неотдавна ръководител на правната комисия в Народното събрание, съобщи, че при комерсиалните покупко-продажби нямало морал. За мен това е обезпокоително, тъй като не може върху такава база да се гради положително законодателство. Не може да кажеш на жителите и на търговците, че всички са мошеници и от тази позиция да твориш закони. Това е неприемливо, това е скандално, това е обидно. А и е изцяло погрешно. Да, правилно е, че в свободната конкуренция едната от страните може да загуби. Но в случай че няма морал, няма да има и закон. Тогава договорка, в която няма морал, би трябвало да бъде оповестена за недействителна и за противоречаща на закона.
- Няма ли обаче скандалът с евтините жилища по високите етажи на властта да си остане единствено с подадените към този момент оставки?
- Това е въпрос на социална настройка. Факт е, че след 10-годишно ръководство на една съществена политическа мощ стартират да се размиват границите сред публичните упования и това, което имаме като резултат. Властта освен ги е покварила, само че се вижда, че корупцията и необяснимото благосъстояние са станали стандарт. Ако се оповести нещо, обвързвано с необяснимо благосъстояние, то се приема като офанзива, като компромат, като подправена вест. Но в реалност това са хора, които бяха на доста съществени управнически позиции. От министъра на правораздаването ние чакахме правосъдна промяна, а такава няма. От водещата парламентарна група - тази на ГЕРБ, чакахме закони, които да подхождат на публичните процеси. Вместо това имаме закони, които имитират битка с корупцията.
Гротеската стигна до такава степен, че органът, който би трябвало да се бори против корупцията, е заловен в необяснимо благосъстояние. Оказа се, че всички замесени всъщност са основали една реплика, която работи не за хората, които сме им дали власт, а за тези, които са вътре в системата. По начина, по който тези политици са си обезпечили комфорта, в действителност стана явен методът на мислене на ръководството. Тези имотни сделки, колкото и да са дребни на фона на огромното разхищаване на обществени средства, провокираха скандал не тъй като ние сме водени от злоба, а тъй като с тези сделки се сподели методът на мислене и в другото, по-голямото. С този витален стандарт, който са си разрешили тези обществени фигури, те все едно споделят: устройвам себе си, имам си моя добър свят, имам тераса, джакузи, асансьор, моят комфорт е решен. Останалите да се оправят сами.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ