Адвокат Александър Кашъмов от програмата Достъп до информация“, изнесе данни

Адвокат Александър Кашъмов от програмата „ Достъп до информация “, изнесе данни от оповестената информация за това какъв брой коства защитата на Делян Пеевски от НСО в студиото на „ Здравей, България “, откакто тази информация беше извоювана по правосъден път.
По думите му данните обгръщат 10-месечен интервал - от януари до октомври 2025 година, защото заявката е подадено през ноември и счетоводството към оня миг е можело да даде информация единствено за предходните 10 месеца.
Заявлението е подадено от жителя Стойчо Стойчев от Добрич, а от стратегия „ Достъп до информация “ са му оказали правна помощ. Кашъмов акцентира, че организацията постоянно подкрепя жители, публицисти и неправителствени организации в каузи за достъп до социална информация.

По думите му НСО в началото е твърдяла, че тази информация съставлява държавна загадка. По време на правосъдното съвещание станало ясно даже, че наименованията на отделите в службата също се третират като загадка и по тази причина вместо „ Счетоводство “ или „ Човешки запаси “ се употребяват обозначения като 04, 05 и 06.

Общата цена на защитата на Делян Пеевски за посочения интервал е 226 680 лв., съобщи Кашъмов. По негови калкулации това се равнява на към 210 минимални работни заплати за предходната година, когато минималната заплата е била 1077 лв..

От тази сума над 182 000 лв. са за хонорари и бонуси. Адвокатът посочи, че за ексклузивен труд в НСО не се заплаща настрана, защото той се покрива от непрекъснат бонус. Има и разноски за командировки.

Кашъмов разяснява, че не става изцяло ясно какъв брой души са били ангажирани с защитата. По думите му един сержант в НСО през предходната година евентуално е получавал към 3000 лв. чисто, а един офицер - към 4000 лв..
Според юриста правосъдното решение е казус и може да послужи за последващи претенции към НСО. То обаче не значи автоматизирано, че сходна информация от други институции ще бъде предоставяна без правосъдни каузи.

Юристът даде образец с младите лекари, които са поискали информация за възнагражденията на шефовете на дирекции, заместник-министрите и управлението в здравната система. По думите му те са получили данни за разнообразни позиции от Министерството на здравеопазването, само че за министрите и заместник-министрите Министерският съвет е отказал информация с аргумента, че става дума за предпазени персонални данни. По този проблем към този момент е заведено дело.

„ Царят дава, пъдарят не дава “, разяснява Кашъмов.

Той уточни, че има два метода достъпът до информация за държавни разноски да стане действителен - елементарен и сложен. Лесният е законодателят ясно да запише, че такава информация се разгласява. Трудният е посредством правосъдни прецеденти във всеки обособен случай.

По думите на Кашъмов Стойчо Стойчев има намерение да изиска спомагателна информация - от по кое време Делян Пеевски е охраняван, на какво съображение, по силата на какви сигнали и каква е цялостната цена на защитата му. Възможно е да бъде поискано и какъв брой е коствала защитата, обезпечавана от Министерство на вътрешните работи.
Адвокатът разяснява и реакцията на Делян Пеевски, който след решението съобщи, че информацията би трябвало да бъде отворена за всички. Според Кашъмов на доктрина народните представители могат да имат повече достъп до информация, тъй като управляват изпълнителната власт, само че на процедура и те постоянно получават отводи и се постанова да водят каузи.

Той съобщи, че по време на делото е станало ясно, че предходната година Делян Пеевски е получил информация от НСО за да опровергае обществени изказвания за цената на защитата си. Тази информация е била оповестена посредством пресцентъра на „ Движение за права и свободи - Ново начало “. По думите на Кашъмов, когато тези доказателства били показани в съда, от НСО почнали да отхвърлят, че са давали такава информация.

„ Очевидно там има по-тесни и къси канали “, разяснява юристът.

Кашъмов акцентира, че не всяка информация за защита може да се дава свободно, тъй като има фигури, при които е разумно да бъдат охранявани – да вземем за пример министър-председатели и някогашни министър председатели. В съответния случай обаче публичният въпрос бил за какво тъкмо Делян Пеевски е охраняван, какъв брой коства това и въз основата на какви сигнали е взето решението.

Адвокатът заяви, че единствено през стратегия „ Достъп до информация “ са постъпили 139 случая на отказана информация по Закона за достъп до социална информация. По думите му в страната действителният брой е по-голям. През 2025 година са били подадени към 18 000 заявки, като отводите са към 4%, само че постоянно засягат доста значима информация.

Кашъмов описа и че самият Стойчев му се е обадил няколко дни откакто заявката му е било получено в НСО, тъй като почнала инспекция на Национална агенция за приходите във компанията му. По думите на юриста това се е случило през предходната есен, малко след подаването на заявката.

„ Според мен и за всеки жител това не е инцидентно “, съобщи Кашъмов.

Беше подложен и въпросът за архивите на КПК и потреблението на специфични разследващи средства против съдии. Темата беше повдигната на фона на известието, че Пламен Тончев е препоръчан за нов ръководител на Държавна организация „ Национална сигурност “.

Кашъмов съобщи, че казусът със следенето и подслушването е установен от Европейския съд по правата на индивида в Страсбург по дело, водено от него и юрист Михаил Екимджиев от Пловдив. Решението е от началото на 2022 година, само че по думите му по този въпрос „ не се прави безусловно нищо “.

Той изясни, че по документи информацията, събрана със СРС, би трябвало да се унищожава, в случай че не служи за доказване на закононарушения. На процедура обаче съгласно него не е ясно дали това се случва.
Кашъмов уточни, че след закриването на КПК при започване на февруари тази година без ясни претекстове поражда сериозният въпрос къде е отишъл архивът на комисията. По думите му към този момент има извоювани каузи по Закона за достъп до социална информация, само че наследникът на КПК - Сметната палата - дава отговор, че не разполага с търсената информация. От ГДБОП също има писма, че не имат тези материали.

„ Ако ги няма в Сметната палата, в случай че ги няма и в ГДБОП, тогава стои огромният въпрос – кой ги има? В частни ръце ли е? В ДАНС ли е? Или на някакво трето място? “, попита Кашъмов.

Той позволи, че част от архива може да е в ДАНС, защото при разформироването на КПК една част от структурата е минала точно там. Адвокатът не изключи и опцията част от сензитивната информация официално да е унищожена, само че действително да е попаднала в частни ръце.

По думите му новият ръководител на ДАНС би трябвало да даде явен отговор къде се намира този списък, тъй като става дума за голям масив информация, събиран от 2018 година насам - от основаването на КПКОНПИ, през КПК, до последващото ѝ закриване и прекачване на функционалности към други институции.