Адв. Стефан Ангелов: Със смяната на властта някои министерства станаха по-отворени в достъпа до информация
Адв. Стефан Ангелов работи като правист и откривател в Програма " Достъп до информация " (ПДИ) от 2011г. Той е учил право и философия във Франция. Завършил е магистратура по право на Европейски Съюз в Европейския академични център на Университета Нанси 2 и СУ. Изследовател е по самодейността " Партньорство за намерено ръководство ", за България, Мароко и Тунис. Подготвя докторантура в Софийския университет върху въздействието на изкуствения разсъдък на свободата на изложение и персоналната сфера.
ПДИ спомага на жителите да упражняват правото си на достъп до информация, като дава безвъзмездна правна помощ по заявките и посланичество в съда по случаи от публичен интерес. На 28 септември организацията отбелязва Международния ден на правото да знам (Международния ден на всеобщия достъп до информация, както е приет от ЮНЕСКО), който е основан през 2000 година в София, с премиите по тематиката за жители, публицисти и институции. Наградите се връчват на
Промени ли се държанието на институциите, откогато започнахте да се занимавате с достъпа до информация?
Да, непрекъснато се трансформира. Много зависи и от политическата обстановка. Зависи какво е държавното управление и какъв брой е отворено. Извън това се вижда, че правото, текстовете, нормите имат значение, тъй като с натрупването на случаи и каузи, които минават през българските органи, те самите се научават. Има един развой при тях на отваряне, на схващане какво е достъп до информация. Като започнах в ПДИ, даже на приятелите ми беше мъчно да обясня какво тъкмо работя. Никой не знаеше какво е достъп до информация. Виждам през годините, че хората стартират да схващат около многото журналистически следствия какво е достъп до информация и каква полезност дава на жителите.
Законът за достъп до социална информация в действителност съществува от дълго време, нали?
Той съществува от 2000 година Програма " Достъп до информация " съществува от 1996 година, като изначало води акция за приемането на ЗДОИ и използването на конституционната наредба от член 41 която е за правото на достъп до информация от държавни органи.
Има ли положителни образци за институции в България, които имат правилно държание по достъп до информация, и надлежно неприятни?
Много зависи от типа информация, която се желае. В множеството случаи над 90%, когато бъде изгубено едно правосъдно дело органът престава да отхвърля достъп. За сметка на това обаче, когато със заявката се търси информация, която някой управителен кадър от структурата счита, че е сензитивна, се виждат опити за извъртане. От нашия опит не може да се каже, че някоя институция е като цяло недобросъвестна и наложително желае да отхвърля всички заявки. Има такива при които по-често се срещат отводи и надлежно - незаконосъобразни отводи. Такива са Изпълнителната организация по околна среда, Столичната община и Столичният общински съвет. Но доста зависи от управлението и отношението може да се промени с една промяна на върха.
Както видяхме при " Автомагистрали ".
Разбира се, като цяло " по-дръпнати " са всички държавни сдружения, при които има постоянно спор дали са задължени субекти по Закона за достъп до социална информация. Тъй като те нямат толкоз огромна процедура със закона, когато получат заявление за достъп до информация, излизат с автоматизиран отговор - " не ", " ние не сме задължени ", " няма да ви дадем тази информация ". В случая с предходното управление на " Автомагистрали " очевидно си личеше и от делата, които " Капитал " води, които Таня Петрова от в. " Сега " води, желанието му да не се дава информация по инхаус процедурите. Ясно си личеше, че това очевидно е решение, взето на управническо равнище.
При други по-рядко се случва.
Кои са най-абсурдните случаи, в които дадена институция или държавна компания е отказвала информация на някого и си водил дело по това? Какви са най-абсурдните причини, които си чувал в зала?
Има два по-скорошни образеца. Първият е Това беше неуместен мотив, който на всичкото от горната страна беше изложен и в правосъдната зала. Друг сходен беше на Националната работа за защита, които споделиха, че един [поискан] лист с контракти не е направен и засекретен, само че в случай че го изготвят, ще би трябвало да го засекретят. Съдът два пъти им уточни, че би трябвало да потвърдят, че сега на произнасянето по заявката е бил систематизиран този лист, както и самите контракти. Те не съумяха да го потвърдят, а и нямаше по какъв начин, защото самите контракти или най-малко огромна част от тях наподобява не са били изобщо засекретени.
Трети неуместен случай от практиката на сътрудниците отпреди няколко години: един жител изискал от Столична община да разбере дали избрана заповед на зам.-кмет съществува, дали е издадена и да получи копие. Столичната община постановява отвод от даване, води се правосъдно дело от сътрудниците от ПДИ, печелят правосъдното дело, съдът задължава общината да се произнесе отначало и тогава общината открива, че сходна заповед не съществува и не има желаната информация. Това е страховит образец за разхищаване на запаси, загуба на време, няколко месеца водене на дело, с цел да кажеш, че тази информация не съществува, вместо в началото да го направиш.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Пазар на труда 2 Компании 3 Политика 1 Политика 2 Компании 3 Интервю 1 Компании 2 Политика 3 Пазар на труда
Иначе неуместни случаи непрекъснато се основават по две аргументи - или недобро познаване на закона, тъй като има огромна администрация и не всички са минали през образования, или тъй като някой на управническо равнище е решил, че дадена информация не би трябвало да се дава и се търсят причини да се замаже отхвърли.
Какъв е съгласно вас най-големият тласък за дадена институция да е открита?
Стимули има разнообразни. Най-големият би бил, в случай че управлението каже надолу по структурата, че би трябвало да са по-отворени, да подобрят отговорите си, даването на социална информация. Тогава несъмнено се вижда, както в този момент с смяната в държавното управление. Когато се смени властта се видя по какъв начин някои министерства, които бяха по-затворени, станаха по-отворени, самодейно търсеха да разрешат старите разногласия, които са имали.
Така че: политическата воля, гражданската сила и воденето до завършек на правосъдни каузи, неотстъпчивостта и отстояване на правото за достъп до информация, както и акции като нашата и на други неправителствени организации.
ПДИ спомага на жителите да упражняват правото си на достъп до информация, като дава безвъзмездна правна помощ по заявките и посланичество в съда по случаи от публичен интерес. На 28 септември организацията отбелязва Международния ден на правото да знам (Международния ден на всеобщия достъп до информация, както е приет от ЮНЕСКО), който е основан през 2000 година в София, с премиите по тематиката за жители, публицисти и институции. Наградите се връчват на
Промени ли се държанието на институциите, откогато започнахте да се занимавате с достъпа до информация?
Да, непрекъснато се трансформира. Много зависи и от политическата обстановка. Зависи какво е държавното управление и какъв брой е отворено. Извън това се вижда, че правото, текстовете, нормите имат значение, тъй като с натрупването на случаи и каузи, които минават през българските органи, те самите се научават. Има един развой при тях на отваряне, на схващане какво е достъп до информация. Като започнах в ПДИ, даже на приятелите ми беше мъчно да обясня какво тъкмо работя. Никой не знаеше какво е достъп до информация. Виждам през годините, че хората стартират да схващат около многото журналистически следствия какво е достъп до информация и каква полезност дава на жителите.
Законът за достъп до социална информация в действителност съществува от дълго време, нали?
Той съществува от 2000 година Програма " Достъп до информация " съществува от 1996 година, като изначало води акция за приемането на ЗДОИ и използването на конституционната наредба от член 41 която е за правото на достъп до информация от държавни органи.
Има ли положителни образци за институции в България, които имат правилно държание по достъп до информация, и надлежно неприятни?
Много зависи от типа информация, която се желае. В множеството случаи над 90%, когато бъде изгубено едно правосъдно дело органът престава да отхвърля достъп. За сметка на това обаче, когато със заявката се търси информация, която някой управителен кадър от структурата счита, че е сензитивна, се виждат опити за извъртане. От нашия опит не може да се каже, че някоя институция е като цяло недобросъвестна и наложително желае да отхвърля всички заявки. Има такива при които по-често се срещат отводи и надлежно - незаконосъобразни отводи. Такива са Изпълнителната организация по околна среда, Столичната община и Столичният общински съвет. Но доста зависи от управлението и отношението може да се промени с една промяна на върха.
Както видяхме при " Автомагистрали ".
Разбира се, като цяло " по-дръпнати " са всички държавни сдружения, при които има постоянно спор дали са задължени субекти по Закона за достъп до социална информация. Тъй като те нямат толкоз огромна процедура със закона, когато получат заявление за достъп до информация, излизат с автоматизиран отговор - " не ", " ние не сме задължени ", " няма да ви дадем тази информация ". В случая с предходното управление на " Автомагистрали " очевидно си личеше и от делата, които " Капитал " води, които Таня Петрова от в. " Сега " води, желанието му да не се дава информация по инхаус процедурите. Ясно си личеше, че това очевидно е решение, взето на управническо равнище.
При други по-рядко се случва.
Кои са най-абсурдните случаи, в които дадена институция или държавна компания е отказвала информация на някого и си водил дело по това? Какви са най-абсурдните причини, които си чувал в зала?
Има два по-скорошни образеца. Първият е Това беше неуместен мотив, който на всичкото от горната страна беше изложен и в правосъдната зала. Друг сходен беше на Националната работа за защита, които споделиха, че един [поискан] лист с контракти не е направен и засекретен, само че в случай че го изготвят, ще би трябвало да го засекретят. Съдът два пъти им уточни, че би трябвало да потвърдят, че сега на произнасянето по заявката е бил систематизиран този лист, както и самите контракти. Те не съумяха да го потвърдят, а и нямаше по какъв начин, защото самите контракти или най-малко огромна част от тях наподобява не са били изобщо засекретени.
Трети неуместен случай от практиката на сътрудниците отпреди няколко години: един жител изискал от Столична община да разбере дали избрана заповед на зам.-кмет съществува, дали е издадена и да получи копие. Столичната община постановява отвод от даване, води се правосъдно дело от сътрудниците от ПДИ, печелят правосъдното дело, съдът задължава общината да се произнесе отначало и тогава общината открива, че сходна заповед не съществува и не има желаната информация. Това е страховит образец за разхищаване на запаси, загуба на време, няколко месеца водене на дело, с цел да кажеш, че тази информация не съществува, вместо в началото да го направиш.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Пазар на труда 2 Компании 3 Политика 1 Политика 2 Компании 3 Интервю 1 Компании 2 Политика 3 Пазар на труда
Иначе неуместни случаи непрекъснато се основават по две аргументи - или недобро познаване на закона, тъй като има огромна администрация и не всички са минали през образования, или тъй като някой на управническо равнище е решил, че дадена информация не би трябвало да се дава и се търсят причини да се замаже отхвърли.
Какъв е съгласно вас най-големият тласък за дадена институция да е открита?
Стимули има разнообразни. Най-големият би бил, в случай че управлението каже надолу по структурата, че би трябвало да са по-отворени, да подобрят отговорите си, даването на социална информация. Тогава несъмнено се вижда, както в този момент с смяната в държавното управление. Когато се смени властта се видя по какъв начин някои министерства, които бяха по-затворени, станаха по-отворени, самодейно търсеха да разрешат старите разногласия, които са имали.
Така че: политическата воля, гражданската сила и воденето до завършек на правосъдни каузи, неотстъпчивостта и отстояване на правото за достъп до информация, както и акции като нашата и на други неправителствени организации.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ